От много време не бях гледал свестен хорър, който не само да предлага интересна история, но и да е поднесена по красив и добре заснет начин. Като цяло винаги, когато става дума за филм, който е по или вдъхновен от творчеството на Лъвкрафт, подхождам с много голям скептицизъм. В последно време лентите по негови произведения са толкова плачевни, че няма накъде повече. Все пак смело пуснах лентата на испанския режисьор José Luis Alemán.
Историята започва със старото имение на семейство Волдемар и нуждата то да бъде оценено за продажба. Един мъж вече е отишъл, но е изчезнал. Работодателите му предполагат, че е намерил нещо ценно там и го е откраднал. Изпращат млада жена да свърши работата в много кратък срок, но още с влизането си, тя бива нападната от странен обитател.
Наемат частен детектив, който има за цел да намери въпросната жена, която също се води изчезнала. На влака за имението той е запознат с историята на къщата. Действието се прехвърля в миналото и ни представя семейство Волдемар, които са нещо като фокусници и лъжат хората, като им предоставят снимки на тях и мъртвите им близки. В същото време имат и сиропиталище, в което се грижат за много изоставени деца. Скоро обаче биват разкрити и Волдемар е вкаран в затвора. Запознава се с Алистър Кроули, който вижда по снимките и истински привидения и му предлага помощта си срещу нещо в замяна. В последствие нещата се объркват и групичката на Кроули, между които и Брам Стокър, освобождава нещо много зло от недрата на Ада… и семейство Волдемар плащат високата цена.
Тук идва и най-неприятната част, а именно надписът “Очаквайте продължение” :Д
Филмчето започва леко бавно, но историята на тази стара къща и случилото се с нея, е достатъчно увлекателна, за да Ви държи интереса през цялото време. Множество въпроси ще възникнат в процеса на гледане, които предполагам са предвидени за отговор във втората част, в която групичката от герои ще трябва да се сблъска със злото, което се прокрадва в къщата в очакване повече от век.
Испанците определено са се постарали, а може и аз да се бях преситил на пълни буламачи последните няколко седмици и дори лекия полъх на нещо добро, да ми се е сторило като шедьовър. Все пак нека не се залъгваме – това не е перфектен филм в никакъв случай. Има няколко доста банални недвусмислици и глупави моменти, но то кой ли филм вече ги няма. Сценарият ни запознава първо с героите, а след това подоробно ни описва историята на имението с най-малките детайли. Държа да отбележа също така, че последните двадесетина минути на филма бяха страхотни. Ефектите, колкото и малко да бяха в самия край предимно, си изглеждаха сравнително добре и не дразнеха по никакъв начин. Актьорите също се справяха с поставените им роли, с едно или две изключения, но то повечето от “настоящето” тук нямаха кой знае какво да покажат така или иначе. За тях ще видим във втората част, която нямам търпение да излезне.
Единственото нещо, за което в момента не мога да си спомня, това е музиката. Или не е била кой знае колко ключова или е била адски безлична, но то от друга страна много рядко обръщам внимание чак толкова на музикалния фон.
Определено това беше един хубав филм, който се открои на фона на останалите, предимно холивудски, гадости. Дано по-често попадам на такива хубави ленти :Д
Оценка: 7/10

Поради липсата на по-интересно занимание, а и поради причините, споменати един пост по-надолу, е време да се позанимаем с малко глупости. А това се изразява в писане на кратко резюме за един “уникален” филм. Мисля, че на всеки може да му стане ясно за какво става дума само като погледна заглавието. За неразбиращите английски, нека помогна: “Върколак в женски затвор”. Сякаш авторите са се опитали да копират олд скуул екслойтейшън заглавията от преди има-няма тридесетина годинки, но… В случая можем да го наречем убер фейл.
И все пак, нека разкажем за какво става дума. Историята ни запознава със Сара и приятелят й, които докато правят секс на палатка на неизвестно място, биват нападнати от върколак. Пичът го отнася като му разпорват буквално гърлото, а мацката се отървава с ухапване по рамото. Убиват звяра все пак, тя припада и… се събужда голя и вързана за една маса в някакъв затвор някъде си. Една само-мазо (бледо подобие де) мацка и прави подробен преглед, снима я за някакъв уебсайт и я пуска сред останалите “рецидивистки”. Както на всяко подобно място, имаме кучки, които обичат да доминират и такива, които не могат да се защитят и някой трябва да ги пази. И, сигурен съм, защото е женски затвор, всичките стражи (двама или трима всичко на всичко) са от мъжки пол, като ръководителят е някакво жалко подобие на мъж, който обича да бъде пошляпван от вече споменатата само-мазо мистрес имитация. Разбира се при настъпване на пълнолунието адът се изсипва върху затворът, образно казано, защото мацката се трансформира в някакво жалко подобие на полу-роботизиран върколак и тромаво хапи къде що види да ходи.
Все пак говорим за женски затвор, който играе роля на “whore house”, поради което по-голяма част от времето мадамите се разхождат по цици и я си ближат взаимно потта една от друга, я си ближат други разни част от тялото. Така и не схванах що всички бяха само по една мизерна риза и от време на време по много къси дънкови… гащи (щото това е обида за късите панталони като цяло).

Сюжет? Може би някой ще попита какъв е той, защото по-горе не споменах за подобно, смятано поне от мене за задължително в един филм, нещо. Леко липсва, бих казал. Как Сара се озова в този затвор? Как този затвор просто така си намира жени и никой нищо не му казва, като се има в предвид некадърното му ръководство? Каква е целта и/или мотивацията на който и да е? Няма значение… Важното е цици и кръв да има, пък ако кръвта е върху циците още по-добре.
Актьорска игра? Нима някой си е помислил, дори за секунда, че някой от тези актьори там може да играе :ДДД Не съм сигурен, че ако нарека играта им преиграване и аматьорско изпълнение, няма да засегна някой аматьор-актьор :Д
Накратко казано всичко в този филм е мега зле – музика (даже не помня имаше ли такава), режисура, камера, подредба и връзка на сцените… и най-важното – сценария. А защото един подобен филм винаги трябва да има вратичка за продължение, финалът ни предоставя такава, но и завършва с класическата реплика: “We shall see at the next full moon” или нещо подобно в този смисъл.
Култ класика, сигурен съм, че ще стане. А от днес ще следя творчеството на този режисьор от близо и много внимателно.
Лична оценка: 1/10 (и това е защото поставям цели числа принципно… иначе би била 0.1/10)

Миналата седмица успях да се докопам до много доволно количество live-action филми по манги и анимета. Та сега накратко за няколко от тях. Другата седмица сигурно ще пиша и за останалите. Може би…

Jigoku Shoujo (2006)

Дванадесет серийната поредица разказва историята на Енма Ай, която пренася душите на мъртвите в Ада. Посредством сайт, който може да се види само в полунощ, всеки може да поиска негов омразен враг да бъде пратен веднага в пъкъла. Уловката е, че когато умре, човекът също ще сподели тази съдба.
Този сериал е по-скоро трибют към сериала, отколкото интерпретация на анимето. Кратките двадесет минутни епизоди следват буквално дословно идеите на своето вдъхновение, като копират дори звуците и интонацията на героите. Тук обаче е един и от най-големите минуси. Просто има анимета, които не изглеждат добре в live-action. Има неща, които трудно могат да се предадат от анимация в игрално кино и когато се опитваш да направиш копие едно към едно, не е задължително да успееш толкова добре. Точно това се случва и в случая. Като цяло от друга страна това не е сериал за хора, които не са гледал анимето. Има много мотиви и действия, които остават необяснени поради краткостта от само 12 серии.
Но все пак е един добър опит, които наистина сериозно набляга на драмата и човешките взаимоотношение, а остава частта с ужаса по-назад. (Както и прави и анимето, между другото, макар да се афишира като ужаси).
Лична оценка: 6/10

Boogiepop wa Warawanai: Boogiepop and Others (2000)

Първо искам да кажа, че не съм чел мангата и не съм гледал сериала, който е правен по нея (аниме сериал). Единствено съм имал шанс да се запозная с една стара OVA, но нищо не си спомням от нея така или иначе.
Boogiepop and Others е един прекалено дълъг филм за това, което се опитва да представи. Първата му половина е някакъв опит за псевдо любовна история, от която нищо не става ясно, а само се споменават няколко неща. По-късно обаче действието се изсипва с пълна сила и дори става адски объркващо. Времето и героите непрекъснато се променят през двучасовата продължителност на лентата и едва към края става ясно за това, което може да обърка изключително много невнимаващия зрител. Много от отделните герои сякаш нямат никаква връзка или почти невидима такава с останалите, но пък и им се отделя повече от нужното време.
Определено са се опитали да постигнат нещо, но са се объркали самите автори. Поне аз с такова впечатление оставам. Ще видим анимето
Лична оценка: 4/10

Devilman (2004)

Това е правено по много дърта манга, която е вече на няколко пъти анимирана през годините. Филмът има за цел да наблегна на сериозни теми и идеи, като постепенно показва злата и унищожителна природа на човешкото същество, изправено пред демонската заплаха. Проблемът е, че авторите са се опитали да обхванат огромен период от време и го поднасят изключително бързо. Действията на героите остават неясни и необяснени, а сюжетът бързо препуска от идеалистичното семейство в предградията към постапокалиптичното бъдеще.
От друга страна и CGI ефектите на демоните си бяха доста зле като за японски филм. Личи си, че хората не са имали достатъчно пари. Или просто са си мислели, че това, което са направили е добре :Д
В крайна сметка Devilman не успява да забавлява както трябва, а и идеите, които се опитва да прокара, не са поднесени много подобаващо.
Лична оценка: 4/10

Alive (2002)

Най-доброто оставих за последно :Д
Защото Alive определено е нещо, което си заслужава, но не е за всеки. Правено по мангата със същото име, това е психологически трилър и екшън за осъден на смърт затворник, който оцелява след опит за изпържване на електрическия стол и, който получава шанс да стане част от мистериозен експеримент. Оказва се, че има извънземна форма на живот, която обича да превзема тялото на този, които тази само смърт и желание за разрушение в сърцето си. В крайна сметка всичко опира да военни експерименти и тъмно минало.
Героят е подложен на различни психологически и психически атаки, за да се пречупи и да се събуди желанието му да убива. В крайна сметка резултатът е постигнат и втората половина се превръща в екшън и борба за оцеляване, в която мъжът се изправя срещу нападащите войници и още един, подобен на него, хибрид, който се предполага, че е по-добър.
Както казах, това не е филм за всеки, но аз останах адски доволен. Чел съм и мангата, която разбира се е много по-хубава, но лентата много успешно е предала голяма част от мрачната атмосфера и отчаяние на героя. Накрая става малко твърде пресилено и бутафорно, но то е за кратко
Лична оценка: 7/10

От доста време не съм писал подобен пост, а какво по-хубаво от първи юни като ден за гледане на филми :Д

The Willies (1990)

Тук можете да видите един много млад Сам (от Властелинът на пръстените) или Шон Остин в ролята на хлапе, което заедно с двама свои приятели си разказват страшни истории в палатка през нощта. Реално поднасят два разказа – един Остин и един приятелите му.
Първата страшна история е за недоносче, което яде бой в училище, но чистатчът се оказва чудовище под прикритие и убива тези, които тормозят детето.
Втората пък разказва за дебело и зло дете, което няма приятели в училище и кой знае какъв личен живот, но има хоби – да събира мухи, да ги убива и да си прави лоши шеги с тях. Накрая обаче си намира майстора в лицето на няколко мутирали хвъркати, които му… отрязват ръцете.
Да, да, знам. Но все пак това е детски филм, както и да го погледне човек просто. Всички главни герои са деца, а цялата реализация много напомня на фокс кидс продукции като Ирии Индиана или Гоустбъмпс. Без да претендира за нещо особено, лентата е достатъчно приятна, а децата прилично отблъскващи :Д И все пак няма нищо забележително или впечатляващо.
Лична оценка: 5/10

Going Postal (2010)

Третият филм по Пратчет вече е факт и преди часове се появи по нашите торенти. Аз, като един върл Пратчет фен, си го свалих веднага и го гледах
Мога да кажа, че това е един филм изключително и абсолютно само за фенове на автора. Просто половината няма да разберат доста от нещата, а другата половина няма да го оценят (говоря за не-феновете :ДД).
Отново е дело на същите хора, които поднесоха Дядо Прас и Цветът на магията, като този път обаче режисьорът и сценарист на първите две тук е изпълнителен продуцент. Избор на адаптация е една от по-последните и “модерни” книги на Пратчет, а именно преведената по ужасен начин у нас “Пощоряване” (говоря за цялостния превод, а не за заглавието, то е доста хитро измислено спрямо английската игра на думи).
Отново имаме супер колоритни персонажи, пресъздадени по един перфектен начин (особено злодея, който се изграе от David Suchet – познат като Поаро от множеството серии по Агата Кристи).
По-слаб е от предните две, но все така страхотен. И, Ангуа е направо…. гррр… Определено не си я бях представял по този начин като чета книгите, но… Вече точно това лице ще изплува в съзнанието ми всеки път като срещна името й ;Д
Лична оценка: 7/10

Hierro (2009)

Испански трилър за майка, която губи детето си на ферибот и прекарва останалата част от филма в търсенето му. Лентата комбинира множество елементи на семейна драма и психологически трилър, като се опитва да представи мъката и болката на младата майка, но нещо аз поне не успях да бъде убеден от актрисата. Самият сюжет е адски предсказуем за съжаление и макар да не е задължително да се досетите за точния финал, все ще Ви минат няколко предположения през ума, които да са на 90-95% близко до истината. Освен това ми се стори, че голяма част от тези проблясъци или каквото бяха там, сякаш излишно претрупваха иначе доста силната мрачна атмосфера. Режисьорът се е опитал да направи нещо по-различно сякаш и може би е щял да се справи, но ако разполагаше с по-читав сценарий. И по-добра главна актриса, разбира се, защото тази определено не успя да ме убеди, че е съкрушена майка. Както казах, атмосферата е силна и мрачна, и едно от хубавите неща във филма.
Лична оценка: 4/10

Hard Ride To Hell (2010)

Сигурно човек, който не харесва ужаси, би се запитал защо въобще продължават да се правят подобен род филми. Може би все пак има някаква мизерна формула, която е евтина и, по-важното, носи пари. (А просто хората може да си перат парите по този начин, казва ли ти някой!)
Идеята тук е, че група младежи с каравана си пътуват и попадат на култ сатанисти, които обичат да си похвапват човешко месо и да призовават демони. И, кой да предположи, водачът им е безсмъртен, продал душата си, ненормалник.
Нещо ново в сюжета? Не!
Нещо ново сред актьорите? Не!
Всичко от началото до края е зле, но то това е ясно. Единствено Мигел Ферер като едноокия, безсмъртен лидер на сектантите, които приличат на шайка рокери, внася малко по-свежо разнообразие, но далече от достатъчното.
Но пък от друга страна тук формулата е ясна – младежи по средата на нищото, откачени психопати, цици, кръв, много пищене + отрицателният туист накрая. Следвай по калъп и няма да сбъркаш
Лична оценка: 3/10

Не, тук не става дума за филми за Великден, а просто филми, който гледах по Великденските почивни дни :Д Но важно е да привлечем посетители :Р
С по няколко кратки думи за всеки от тях, за да не Ви се налага на вас да ги гледате :Д

Isolation (2005)

В основата си се разказва за мутация в новородено теле, в резултат на което се появяват някакви зловещи създания и почват да тероризират фермата…
Всичко много хубаво, ама първата третина от филма си беше чист аграрен урок по израждане на кравата… Чак пък толкова детайлно и подообно едва ли някой го интересува как се ражда теле (но пък знам ли :Д)… Жалии персонажи, които правят жалки и необосновани неща през повечето време. Какво, защо и как са въпроси, които не са вълнували авторите. Поне над самата реализация да се бяха потрудили малко
3/10 само заради все пак малкото напрежение, което се опитват да трупат към края…

Patient X (2009)

Patient X е филипински ужас и има за идея да ни запознае с асвангите (aswang на английски, нямам идея дали така точно трябва да се чете :Д) – филипинските представи за вампири. Семейството на главния герой е било убито преди 20 години пред очите му от тези създания и сега това на негов приятел също. Този път обаче извършителят е заловен и… останалите си го искат обратно, като под останалите разбирайте още трима :Д
Самият филм представлява по-скоро някакъв плах опит за survival horror, защото целият каст е забит в една мизерна болница докато вампирите ги убиват един по един.
За съжаление филмчето не успява нито да създаде подобаващо напрежение, нито да покаже кой знае каква актьорска игра. Лична оценка 4/10

A Perfect Life (2010)

A Perfect Life разказва за група приятели, които реално бяха друсани през повечето време и… в крайна сметка се оказа, че главният герой е приемал живота си по един по-различен начин и не е искал да си признае истината, за това, което се е случило в действителност. Само не ми стана ясно с това разпокъсано действие напред и назад във времето и опит за мега изненадващ туист на края, дали не се опитваха да направят лентата по-интересна? Защото не се получи :Д 4/10

Kyûketsu Shôjo tai Shôjo Furanken (2009)

За този филм ми се иска да си поговорим малко повече Ако някой е гледал филма за плувкините (или чел мнението ми тук) може да придобие обща идея за това какво го чака, защото цялостното усещане е същото. Единствено историята е по-различна.
Вампирка, която се подвизава като ученичка, си харесва някакъв младеж и иска да го направи свой роб/любим/секс играчка/нещо от този род. Да, ама “кучката” на класа и дъщеря на заместник-директора също го харесва. Въпросният баща пък от друга страна се изживява като модерния доктор Франкенщайн и опитва да съживи мъртвата плът. Оказва, че с кръвта на новата ученичка това е възможно. Когато умира любимата му щерка, той решава, че е време да тества съживените и приличащи на червей болтове, с които да скрепи частите от тялото и да превърне своята плът и кръв в чудовище. Следва титаничен сблъсък между двете мацки, от който само една може да излезне жива.
Мисълта ми е, че тук дори най-малкото порязване поражда фонтани от кръв, които продължават с минути. Всеки персонаж бива окъпан с червена боя през няколко минути и крайници хвърчат дори по-често Типичен представител на този жанр филми, които напоследък гледам са станали доста популярни в Япония.
А иначе за преиграването и липсата на каквато и да е актьорска игра, в който и да е от актьорите, мисля, че няма нужда да споменавам дори :Д

Днешната дата ми се струва идеална да си поговорим за чудовища. И не, тук не става дума за някакви имагинерни метафори, с които не казвам директно това, което искам, а се правя на интелектуално образован индивид, който се опитва да съпостави чувства и желания по някакъв начин. Не! Точно за чудовища ще си поговорим днес. Също така не се подлъгвайте по заглавието. Няма да представям някакви универсални зверове, както и да се разбира тази фраза. В случая идеята се върти около продукциите на студио Юнивърсъл от втората четвърт на миналия век. Студиото, което дава на света такива емблематични и запомнящи се образи като Дракула, чудовището на Франкенщайн, Невидимия мъж, Човекът-вълк, Мумията, Създанието от Черната лагуна и други. Освен това е и компанията, която превръща Бела Лугоси и Борис Карлоф в икони на хорър жанра.

Причината поради, която аз се сещам за тези филми сега е, че миналата седмица реших най-после да поправя една дълго отлагана грешка, а именно да гледам Дракула от 1931ва. (Знам, знам!) Разрових се в исохънт и попаднах на торент, който съдържа в себе си 44 от най-известните продукции на Юнивърсъл.
Но да започнем от самото начало, което ни връща чак през далечната 1923та година и нямата драма “The Hunchback of Notre Dame”, която се счита за първата продукция от Universal Monsters поредицата. Големият успях на този филм убеждава студиото да се пробват и с първия си ужас в лицето на “The Phantom of the Opera” две години по-късно. Lon Chaney е в главната роля, тази на чудовището, и в двете ленти. През това второ десетилетие на 19ти век студиото все още не осъзнава какво предстои да “създаде” и “чудовищните” му продукции са сравнително малко, като повечето от тях дори не са доближават до ужасите. Освен вече споменатите два филма, други по-успешни неми ленти от това време са The Cat and the Canary (1927), The Man Who Laughs (1928) по новелата на Виктор Юго и The Last Warning (1929).
Във въпросния пакет от филми можете да намерите The Hunchback Of Notre Dame, The Phantom of the Opera и The Cat and the Canary.

Както споменах по-горе, студиото все още не рискува много с хорър продукции, но не защото смята, че не са успешни, а защото собственикът Carl Laemmle Sr. не е можел да понася този жанр в киното. През 1929та година обаче Carl Laemmle Jr. получава един неочакван подарък от баща си по случай двадесет и първия си рожден ден – студиото. Младежът, като голям почитател на страшните истории, се насочва в коренно различна посока. Така започва златната епоха за Юнивърсъл и три десетилетия ужаси и запомнящи се създания.
Началото е поставено още през 1931 с две емблематични екранизации – Dracula на Tod Browning и Frankenstein на James Whale. С тези два филма се прочуват и актьорите Bela Lugosi (в ролята на граф Дракула) и Boris Karloff (като чудовището). Огромният успех на тези две продукции убеждава Carl Laemmle Sr., че въпреки своята ненавист към ужасите, той трябва да остави всичко в ръцете на своя син и да се наслаждава на успехите.
През следващите няколко години следват не по-малко успешни филми и запомнящи се персонажи като Мумията и Невидимия човек. Продължения на двата хита също не закъсняват, като Франкенщайн сагата може да се похвали с цели две – Bride of Frankеstein от 1935 и Son of Frankenstein от 1939. За съжаление обаче през 1936 “чудовищните” филми биват зарязани за цели три години. Причината е “изгонването” на основателите на студито семейство Laemmle поради множеството финансови проблеми и касови провали, които дори няколкото успешни филма не успяват да компенсират. Но някои неща просто не могат да умрат и 1939 година сагата продължава с игра на сигурно и второто продължение на историята за лудия доктор и неговото чудовище. Вярно е, че понякога хората може да се пренаситят на даден тип филми, но ако те им бъдат спрени, рано или късно ще осъзнаят, че им липсват и желанието отново ще бъде събудено. Както и става! Самият факт, че Юнивърсъл пуска отново Дракула и Франкенщайн по кината, е достатъчно показателен.
Освен вече споменатите филми, други по-популярни ленти са трилогията по произведения на Едгар Алън По (Murders in the Rue Morgue (1932), The Black Cat (1934) и The Raven (1935), в който си партнират Лугоси и Карлоф и, който е финалната сламка семейство Laemmle да продаде студиото на Standard Capital Company, на които са дължали солидна сума пари), The Old Dark House (1932), Werewolf of London (1935).
В споменатия пакет са включени следните заглавия: Dracula, Dracula (Испанска версия), Frankenstein, Murders In The Rue Morgue, The Mummy, The Old Dark House, The Invisible Man, The Black Cat, Bride of Frankenstein, The Raven, Werewolf of London, Dracula’s Daughter, The Invisible Ray, Night Key, Son of Frankenstein, Tower of London

Честно казано четиридесетте години могат спокойно да бъдат определени като десетилетие на продълженията. През тези години се зараждат и така наречените B-movies, които са стрували малко и са се бълвали на килограм от студиото. Дракула, Франкенщайн, Мумията (но вече без Карлоф в главната роля) и Невидимият мъж се сдобиват с по няколко продължения всеки. През 1941 година обаче на бял свят се появява и ново чудовище – Човекът-вълк, който реално никога не получава свое собствено продължение, но образът му се появява в още три-четири ленти на Юнивърсъл. Студиото лесно се ориентира сред хорските желания и настроения и бързо им дава това, което те искат. А какво бихте направили ако знаете, че хората харесват тези чудовища в своите самостоятелни истории? Поставете ги заедно в един филм!
Първият такъв е Frankenstein Meets the Wolf Man от 1943та. Формулата е повече от успешна и много скоро на бял свят се появяват заглавия като House of Dracula и House of Frankenstein, а през 1948ма Abbott and Costello също се налага да се изправят лице в лице с чудовището на Франкенщайн, а през следващите няколко години и срещу други “универсални чудовища”.
Освен всичко казано по-горе, се прави и нова версия на нямата класика The Phantom of the Opera, която е заснета с цвят и е повече мюзикъл отколкото нещо друго.
В пакетът от исохънт са включени следните филми: Black Friday, The Invisible Man Returns, The Mummy’s Hand, The Invisible Woman, The Wolf Man, Invisible Agent, The Ghost of Frankenstein, The Mummy’s Tomb, Frankenstein Meets The Wolf Man, Phantom of the Opera, Son of Dracula, House of Frankenstein, The Climax, The Invisible Man’s Revenge, The Mummy’s Ghost, House of Dracula, The Mummy’s Curse, She-Wolf of London, The Brute Man.

Навлизаме в последното десетилетие на “универсални чудовища”. В началото на петдесетте американците са насочили вниманието си към звездите и се вълнуват от летящи чинии, извънземни, огромни радиоактивни паяци и всякакви подобни неща, които да рушат безмилостно американските забележителности. Дракула и Франкещайн вече губят своя чар и интересът към тях замира. На публиката им се струват като малки котенца на фона на вече споменатите напасти. Студиата започват да правя все повече и повече фантастики, а Юнивърсъл също не изостава. По това време по екраните се появяват филми като It Came From Outer Space (1953), This Island Earth (1954) и Tarantula (1955).
Все пак не всичко е загубено. През 1954 година на екран се появява The Creature From The Black Lagoon, който има огромен касов успех и печели множество нови фенове на поредицата. Освен това добавя още едно чудовище към колекцията. Последвалите две продължения от 55та и 56та не са толкова добри, но въпреки всичко достойни наследници на своя първоизточник.
Юнивърсъл пускат още няколко филма в опитите си да привлекат обратно вниманието на публиката, но успехите вече са много плаващи и на моменти твърде рисковани. Един от последните филми в Universal Monsters колекцията е The Leech Woman от 1960та, в който се разказва за жена, открила начин да се поддържа вечно млада.
В торента можете да откриете следните филми от това десетилетие: The Strange Door, It Came From Outer Space, Creature From The Black Lagoon, This Island Earth, Revenge of the Creature, The Creature Walks Among Us.

И макар филмите да замират, парите не спират да текат. С бързо развиващата се индустрия, продуцентите намират друг начин да доят златната кокошка. Започват да се произвеждат множество и най-разнообразни фигурки, които пресъздават детайлно почти всяко едно чудовище. Натиснете тук за един бърз и кратък пример. Но всъщност това е нещо напълно нормално. Филмите на Юнивърсъл оставят трайни следи сред множество фенове, а и се споменават не един или два пъти в хиляди други филми – било то като усмиване, било то като преклонение. Раждат се (и продължават) десетки, дори стотици, смислени и безсмислени продължения; филми, които са силни инспирирани от тези продукции. И, повярвайте ми, има защо.

Ако и Вие сте почитатели на подобен род филми, но все още не сте гледали въпросните, побързайте да поправите тази грешка. Торентът в исохънт е на едно 13-14 месеца, но все още има достатъчно количество сийдъри.

Така или иначе реших, че днес няма да ходя на концерт на Paradise Lost, защо да не си направим тематичен ден у дома. Не че не искам да гледам една от любимите си групи на живо, но просто не искам да налея 45 лева в гърлото на тези идиоти от НМА, които дори имат наглостта да откажат на подгряващата група един ден преди събитието. Явно наистина ще трябва да се ориентираме към разходки в чужбина ако искаме да видим някои от обичаните изпълнители. (Като добавим и студа в София като фактор, с който трябва да се боря 6-7 часа… везните наклониха бързо).
Но това не е тема на поста…
Количеството филми на харда доста се поувеличи, затова реших, че е време да ги намалим малко. Засилих се на напълно рандъм принцип към 1-2 заглавия, и двете корейски. След като се разрових малко по-внимателно, видях, че имало и още от тази страна. Та какво по-хубаво от тематично подбрани филми :Д

The Butcher (2007)

Това дали беше филм? Сюжет липсва, а действието се предава през погледа на една от жертвите през повечето време. На кратко – трима, очевидно болни индивида, измъчват и убиват четири други. Съвсем традиционен експлойтешън филм, който дори не се опитва. А непрекъснатото местене на погледа на героя може да ви докара световъртеж. Все пак предполагам би се харесал на почитателите на безсмисленото насилие и тоновете литри кръв. Хаотичен и напълно безсмислен, този филм не заслужава дори и оценка. Добре, че поне е само 70 минути дълъг :Д

Someone Behind You (Du saram-yida) (2007)

Тази адаптация по едноименен комикс и част от After Dark Horror Fest 3 (под името Voices) е един от най-обърканите филми, които съм гледал в последно време. Историята разказва за младо момиче, което всичко около нея се опитват да убият. Обаче в действието има и странична идея с приятелия й, който се оказва не това, за което се представя. Имаме и един друг тип, който май също не е много ясно какъв е. Разни неща се случват, ама не става ясно защо се случват. Сякаш пет души са се опитвали да пишат сценарии, но никой не се е консултирал с другия и всеки си е пишел каквото му хрумне. След това са се опитали да съберат идеите си в 85 минутен филм. Резултатът – пълна каша от неясноти и необяснени събития с няколко събплота, които са изцяло не на място и напълно излишни. Като оставим това на страна, всичко друго, което е нужно на един азиатски хорър е на лице и лентата определено е имало потенциал ако се бяха придържали към една и само една история.
Лична оценка: 3/10

Muoi (Meui) (2007)

Тази копродукция между Южна Корея и Виетнам разказва за млада авторка, която заминава за Виетнам, за да търси вдъхновение за следващата си книга, в която ще се разказва за проклятието на отмъстителен дух. Лентата може да е корейска, но просто си личи колко много авторите му са се вдъхновявали от японските си събратя, защото почти всяка сцена използва клишираните до смърт елементи на ужасите от страната на изгряващото слънце. Но разбира се това не го прави лош филма. А от друга страна виетнамските сцени разчупваха иначе сравнително еднообразно редящите се сцени. Както казах обаче, всичко това вече сме го гледали и едва ли някой може да се изненада от поредния призрак, който е имал тежко минало и сега се завръща под формата на жестоко проклятие.
Лична оценка: 4/10

Имам още три филма от Южна Корея, които смятах да гледам, но след горните три нещо ми писна Затова тях може да ги огрее по-късно, но не е ясно още, защото смятам да посетя концерта на Ревю с Милена. Така или иначе после ще чета само коментарите за Paradise, поне да не е ме е чак толкова яд.

В периода от април 2009та до преди около две седмици подбирах ужасите, които свалях. Причината – липсата на интернет и недостатъчното време да преглеждам всички торенти като посетя родителите си веднъж в седмицата (или на две седмици един път). Пак свалях и глупави неща, но малко или много отбирах това, което се качваше по нашите и чуждестранните торенти. От както си пуснах интернет в нас обаче нещата се промениха. Започнах да свалям почти всичко, защото място на харда има, а като се налага да преглеждам само една-две страници с нови неща, някак си всичко се набива на очи. Защо казвам всичко това ли? Ами защото в последно време попаднах на ужасно количество заглавия, които дори и единица не заслужават, но я отнасят, защото нулата не е оценка :Д По принцип не си губя времето да пиша за подобни ленти, но… за тази просто не се сдържах. Особено като й чуете прекрасното английско заглавие, което краси кутията на двд версията в Хонг Конг. И така, готови ли сте? Нека ви представя:

The Girls Rebel Force of Competitive Swimmers

Как човек да не си свали филм с подобно име? :Д Не е ли просто задължително? Не мисля, че мога да напиша кой знае какво ревю за подобно заглавие. Именно затова няма и да се опитвам. Нека просто Ви прекарам през… хм… не знам дали това е правилната дума, но нека използваме нея… историята на тази изключителна продукция. Тя е толкова зашеметяваща и невероятна, че ще Ви спре… дъха. Следват много спойлери. Не знам на кой би му пукало за това, но аз да предупредя за всеки случай :Д
Но нека започнем анализа поред. От заглавието и постера вече трябва да Ви е станало ясно, че главните героини ще са плувкини и ученички с къси полички. Но най-главната – новата ученичка – се оказва срамежлива и тиха мадама с… мистериозно минало. Това последното става ясно малко по-късно. Диалозите, където присъстват, са толкова лишени от смисъл и не на място, че човек може да си помисли, че актьорите са си мислели за нещо коренно различно в този момент… Или пък са забравили (или мислели), че не ги снимат и да си говорили с някой извън полезрението на камерата. Но да оставим това настрана. Оказва се също така, че в страната върлува нов опасен вирус и всички ще бъдат имунизирани срещу него. А дали това е ваксина? Резултатът – учителите се превръщат в болни и садистични копелета, които обичат да изтезават и убиват хора (все едно Poison Ivy ги е целунала), а мацките (защото те не са инжектирани със същата “ваксина”, както става ясно) заприличват на евтини подобия на зомбита и захапват неафектираните си съученички. Следват поредица от сцени на gore и евтина кръв, на черва и летящи протези и едни от най-фалшивите удари, които съм виждал във филм. Искам да кажа, че от километър си личи как девойката не докосва лицето на противника си, как тухлата погалва косата на лежащата учителка, вместо да превърне лицето й в кървава и неразпознавама маса. За кръвта и червата дори не ми се говори – боята на моменти е толкова нереална и фалшива, че Ви става смешно да гледате дълго хартиено подобно тънко (?) черво, оцветено в оранжево.
Разбира се, не трябва да забравяме и не малкото софт порно елементи, които присъстват през почти целия филм. Кой не би искал да види две млади японки как се къпят и опипват заедно под душа? Кой не би искал да види как едната задоволява втората в друга сцена, а след това да си кажат, че може да са сестри (истински, разбираш ли)? А и след като те са плувкини, е меко казано неестествено “бойната” им униформа да е нещо различно от… бански костюм – цял, за съжаление. Те са готови! Те са въоръжени! Те ще се изправят срещу зомбитата, защото дезинфектантът в басейна лекува вируса! Те ще умрат при първото зомби, което срещнат, защото учителката им по ангийски не само, че говори толкова “добре” този език; тя владее перфектно и изкуството за боравене с меч!
И тук плотът разкрива своя първи тайнствен обрат (драматична музика, кратко изчакване за засилване на напрежението) – жестокият мъж, от който главната героиня бяга, всъщност е треньорът по плуване и той е отговорен за всичко ставащо.
Време е Аки (това е главната героиня, ако не сте разбрали) да се изправи срещу своя мъчител, който я е хипнотизирал с флейта, изнасилвал по цял ден, а и в същото време дресирал да стане професионален убиец… с нож тип пеперуда. Прекрасна битка! Прекрасна хореография! Защо пък да не си инжектираме серума, да се провалим, да опитаме втори път, да откачим и… да ни прережат гърлото просто ей така. И това ми било злодей! И няма как човек да не забележи за пореден път липсата на каквито и да е ефекти и неестественото “рязане” на гърло с парче стъкло, при което стълкото беше сигурно на едно 5-10 сантиментра от гърлото на жертвата. Да не говорим, че дори капчица кръв не бликна. Явно им е свършила боята за тази сцена (или са си я пазили за последната, след малко ще стане дума за нея).
Спокойна и почти щастлива, че краят на мъката и страданието най-после е настъпил, Аки тръгва да търси най-добрата си приятелка и сестра, с която преди няколко минути прави секс. Втори тайствен и мистериозен обрат – оказва се, че “сестрата” е внедрена от злодея и му помага, защото явно й харесва, както се оказва, аналният секс с него. Тя явно е предвидила целувката, защото в устата си има някакви наркотици, с които дрогира нашто момиче и й разкрива своята зловеща роля в цялата история. След което бива застреляна от… злодея… Не! Спрете тук – всички видяхме как гърлото му бе прерязано (почти го видяхме де, с малко въображение)! Трети тайствен и мистериозен обрат – те били еднояйчни близнаци. Кой би се досетил? Тук вече всички трябва да ахкаме от очудване и въодушевление. Разбира се, той ужасно много желае Аки и за отрицателно време я разсъблича. Но… тук следва и най-абсурдната сцена във филма. Мацката изстреля нещо като лазерен лъч от вагината си, който дори се чарджна за кратко преди да… хм… Не знам глагол за това. Как, кога и по какъв начин беше успяла да скрие въпросната тръбичка на това място, дори не искам и да питам. Обаче това си беше един много мощен лазер, защото пичът се пръсна на толкова много парченца, че сигурно цялата седмица ще им трябва да чистачите да намерят всичко. А количеството кръв, с което бе ознаменувано събитието, си беше повече от абсурдна. И… защо да няма четвърти тайнствен и мистериозен обрат, който да претрепе и без това прекрасното впечатление от лентата до момента. Него обаче няма да ви разкривам :Д
И сега, след като ви разказах историята, нека споменем няколко думи за…
… сценарият. Вече казах, че диалогът е напълно безсмислен и лишен от реплики, когато го има. Сценаристите явно много са искали да направят порно със зомбита, но незнайно какво ги е спряло, та са се пробвали да го смесят с много gore елементи. По-добре е било да се опитат да се придържат към едното само. То е ясно, че в подобен род филми няма кой знае каква история и никой няма да търси оригиналност, но всяка човешко същество, което умее да пише, би трябвало да умее и да измисли по-смислени реплики от тези.
… актьорите. Честно казано, в колежанските филми съм виждал хора, които да играят по-добре от тези. Най-фрапантна е ролята на треньора по плуване, но не желая да се впускам в подробности. Всеки преиграва до такива висоти, че ако имаше категория за преигрване на която и да е церемония, тези тук щяха да отнесат всички награди.
… музиката. Звуковото озвучение, когато го имаше, беше някаква метъл музика. Появяваше се като започнеше някоя битка и винаги, ама абсолютно винаги, започваше и свършваше в най-неподходящия момент. Да не говорим, че през цялото време си беше изключително непасваща на каквото и да е. Но явно е модерно.
… ефектите. Хахахах. Това достатъчно ли е? Не? Признавам си, че ефекти не забелязах или бяха така добре прикрити, че не се виждаха.
И като гледам колко дълго стана това ревю, май никой няма да стигне до тука :Д Та няма смисъл да се впускам в повече подробности. Ако някой ме пита защо започнах въобще, отговорът е много просто – скучно ми е :Д Изпил съм два литра кола и дори не ми се мисли за сън, а и без това не ми се гледа още някой безмозъчен ужас.
Оценка няма да давам. Не мога да преценя просто колко да му сложа. Но Вие го гледайте, няма да съжалявате!

Признавам, че като излезнах от кино салона преди два дена, се бях амбицирал да драсна няколко реда за филма. Без да се опитвам да пиша много, просто няколко думи. После обаче ми мина желанието, но след отчайващо тъпите четири филма, които излгледах, реших, че няма да се мъча с повече и ще напиша кратко мнението си.
Искам да започна първо с факта, че трейлър бях гледал само един-единствен път и не бях чел никакви мнения или коментари относно лентата на братя Хюз. В интерес на истината исках да посетя “Сделката на доктор Парнасус”, но колегата нещо не изгаряше от желание (или по-точно приятелката му :Д). Затова от сега нататък, преди да се посети филм, е добре да се изчетат малко мнения. Не, за да се гради някакво предварително мнение, а просто да се създаде представа за самия сюжет.
И като стана дума за сюжет, в “Книгата на Илай” се разказва за един самотен мъж (Уошингтън), който има завидни успехи в боя и над 30 години обикаля в търсене на място, на което трябва да занесе последната останала… Библия. Разбира се, намира се и злодей (Олдман), който много желае да притежава книгата (защото тя е оръжие, сила, власт, бла бла, и с нея ще… владее света, или каквото е останало от него поне) и създава проблеми на нашто момче в опитите му да я опази. Действието е изключително мудно, адски приспивно и досадно (особено началото). В трейлърът можете да видите общо взето всички престрелки и битки, които се случват през сто и двайсетте минути, през които пазим Библията. За сметка на това обаче не са спестявали хвърчащи глави, крака, ръце и много кръв, което ме очуди до известна степен.
Предполагам мене лично ме издразни фактът, че всичко се въртеше около Библията и нещата, които се говореха за нея, които казваха, че тя може да направи, звучаха, а и изглеждаха леко абсурдни на фона на случващото се със света като цяло. Но предполагам това не е толкова важно, защото това е… Библията и тя, разбирате ли, трябва да се опази на всяка цена (все пак е последната останала, както се изразиха във филма), защото е единственото спасение за вече и без това деградиралото и почти измряло човечество. Амин!
Няма какво да си кривя душата, този филм не ми хареса. Не ми хареса основната му идея, не ми хареса мудността и продължителността. Но най-вече не ми хареса абсурдността на финалното разкритие, което аз няма да казвам тук, за да не развалям все пак удоволствието на тези, които се излъжат да го гледат
Но… винаги има но. Имаше и неща, които ми харесаха. На първо място това беше цялостната атмосфера, която пейзажите създаваха и въобще целият декор. Всичко толкова много напомняше на Fallout, особено с този сиво-зелен филтър в първата половина от филма (към края нещо се позагуби). А на второ място ми се иска да спомена и музиката. Не е нещо, което бих слушал нонстоп с удоволствие в къщи, но сякаш си пасваше перфектно с цялата постапокалиптична библейска притча. И макар филмът да е представян както фантастичен екшън, на мен ми се стори повече като драма. И вероятно някой вярващ дори би харесал лентата, но не и аз… Очаквах много повече от безсмислено пазене на една Библия (и като казвам безсмислено, гледайте филма, за да разберете защо). Гари Олдман и Дензъл Уошингтън се справят сравнително добре, но и те самите сякаш не си вярваха чак толкова :Д
В крайна сметка 3.5/10 е моята оценка, като 0.5 е за музиката и 1.0 за декорите и цялата Fallout атмосфера. Сами си вадете изводи. И ако все пак решите да го посетите, е добре да го направите с минимални очаквания, по-голям е шансът да Ви хареса.