Month: January 2011

The Good Old Days

Тия дни из фейсбука няколко човека пуснаха песни на Lacuna Coil, та и аз реших да си ги поприпомня малко… Реших да мина през официалния фен портал на групата Emptyspiral, в който не бях се логвал сигурно от 3-4 години… За незапознатите едно време моя милост държеше единственият тогава български фен сайт, който беше достигнал неофициален фен статус за България, признат от самата група дори, отново благодарение на споменатия портал. Доста бях успял да постигна, но с излизането на Shallow Life просто не можех да понеса повече това, в което любимата група се превръщаше, а след 1-2 изказвания на хората от нея, реших да прекратя дейността на сайтчето…
Днес обаче се изненадах, че толкова години по-късно моят, вече нефункциониращ сайт, все още държи първата позиция в Спиралата и то доста над втория :Д

Кликнете на картинката за по-голяма версия. Това може само да ме радва. За мене Lacuna Coil вече не струват и след Comalies остават в миналото, но… Просто е хубаво да видиш, че дори и “мъртъв” все още си номер 1 :ДДД


The End of It All by Sirenia

Новото видео на Sirenia… Новият албум нещо не ме впечатли както предния, ама мисля да му дам още няколко слушания преди да преценя… Не е хубаво да избързва човек, а и това парче ме кефи така или иначе 🙂 (Освен това Ailyn е най-красивата им вокалистка до момента, а и първата, която пее във втори албум :Д)

I see you wander, so lost and alone
You falter on, down the darkest of roads
Let us wait for a way now, you’re too far from home
No longer caring for wherever you may roam

This is the path to the end of it all
It goes on and on and on
It goes on and on and on
This is the darkness at the end of the world
It lingers on and on and on
Lingers on and on and on

You’re going under, life’s pulling you down
Life makes you choke, life is making you drown
Get a way to the pain now, consuming your soul
I see you fall, I see you lose all control

This is the path to the end of it all
It goes on and on and on
It goes on and on and on
This is the darkness at the end of the world
It lingers on and on and on
Lingers on and on and on


The End of it All

Три часа наближава, гладен съм (щото ядох преди доста часове), остават по-малко от пет часа сън, ама пак ме е подгонило безсъние :Д Затова една кратка равносметка на изминалите девет дена (3в3в9, remember?).
Може би трябва да започна с това, че партито в Пловдив беше изключително!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Едно от най-добрите партита за последните две години, на които съм бил, а аз, повярявайте ми, съм бил на доста вече :Д
В София също беше супер и не лишено от емоции и множество положителни страни, но… самият факт, че не съм си на своя територия, сякаш ме спира. Една малка червена лампичка се включва от време на време и ме предупреждава да внимавам. А аз, като едно добро дете, слушам и изпълнявам. Но като цяло то може да бъде класифицирано на второ място.
Във Варна бяхме прекалено за кратко (два часа и нещо) и някак си не успях да набера необходимата скорост, че да се насладя максимално. Нищо, че подоборът на музиката на Велик и Станимир беше страхотен… Но този хардстайл сет нещо не ми хареса. Със Станимир се видях и на партито в Пловдив, но не посмях да попитам до колко е продължило или самият сет е приключил бързо… няма смисъл да се дразня. Освен това аз самият фейлнах, защото около три часа ми падна едно перде пред очите и не можех да си ги държа отворени… буквално. Просто си умрях от изтощение :Д Но то май в последствие и по-добре се получи така… Видях се с хората (не тези от партито, разбира се, което като цяло беше на заден план и не основна цел на визитата), напихме се, следващият път повече :Д
След това обаче моя милост успя да си почине много добре, като реално бях на работа само понеделник и вторник, а следващите три дена изпълнявах съвестно (нима някой се е съмнявал) работните си задължение от вкъщи. Колкото и да разправят хората, че не ги кефи да си бачкат от вкъщи, че имало много разсейващи фактори, аз съм мега хепи от това. Хем си почивам както трябва, хем си върша всички задължения бързо и ефикасно. И, по така стеклите се обстоятества, аз не излезнах от вкъщи в продължение на три цели дена. Сами можете да се досетите колко много енергия имах да изразсходвам. Мисля, че на това парти загубих и последните си останали задръжки хахах.
Определено ми се случиха неща, които не ми се бяха случвали досега, а вече трети ден по-късно всяко мускулче в тялото ми продължава да крещи от болка. Щом се стигна до момент, че само аз и една позната танцуваме, значи положението е много зле :Д (за протокола, аз не танцувам като няма други около мене, с които да се прикривам :Д). Ама те трите бири преди да отива в Пъзела са виновни :Д След това с близо половин литър черно Бакарди положението направо се бетонира. През цялото време все любими песни и доста народ наоколо. Отпуснах е дума, с която не мисля, че мога да опиша състоянието си. Но, както вече споменах, има неща, които не ми се случват лично на мене и този път едно от тях беше зачеркнато от списъка с “Неща, който не ми се случват” :Д Нещото, което за момента можем да наречем танц поради невъзможност да му измислим по… културно и смислено име, което се случи между мен и една позната… такива неща не ми се случват хахах ;Д Ще спестим по-нататъшни обяснения, че като се замисля в момента и чак почвам се изчервявам ;Д Ама тогава бях прекалено пиян, за да мисля за такива неща.
Чудя се, дали като се напие много човек и наяве излиза истинската му същност или точно обратното – като се натряска, се превръща в нещо, което не е и никога няма да бъде.
Едно нещо обаче е сигурно, няма да си кривя душата и да казвам ,че не ми хареса хахах ;Д
Друго интересно нещо, на което ми се иска да обърна внимание и да не забравям, е, че тази вечер всички познати (почти) бяха решили, че трябва да ме прегръщат като ме видят. Това пък с какво го бях заслужил? :Д (отново за протокола, моя милост не е от най-върлите привърженици на прекаления човешки контакт между лице А и лице Б; търпим, но не харесваме; единствено много малко и отбрани човечета могат да се разминат без някой сравнително неприятен коментар от моя страна :Д)
Та, като изключим моята пияна особа, партито беше просто невероятно. Даже “невероятно” е прекалено слаба дума да опише цялостното изживяване от вечерта. (Insert random praise of huge greatness here :D). Наистина се надявам пак да има такива партита и пак да се получават толкова добре. Може би защото съм си в нас един вид, може би поради такова стечение на обстоятелствата, може би… Фактори колкото искаш, но Nullification се оказа събитието на тази година, а тя едва започва. Хайде да видим дали ще има по-добро парти или концерт… Предизвиквам Ви!!!
Едно единствено нещо (къхнякойкъх) липсваше и аз не съм забравил, но… :// Не може всичко да е перфектно, за съжаление!


3 in 3 out of 9

Или с други думи казано – 3 партита в три различни града в рамките на 9 дена. Мда, малко скъпа инициатива, но все пак няма се издържи тука още дълго… Време е за малко разнообразие. Две седмици без никакво излизане са си достатъчно дълъг период за моята особа :Д

Днес, в събота и другият петък 🙂
It’s party time 😀
А после сигурно ще се влача като просяк след троха поради тоталната липса на пари, но… майната му. Ще му мислим като му дойде времето 🙂 Което ще е скоро хахах :Д

Няколко дена няма да ме има, да слушате през това време 🙂


Equals One Sudden Death by 2 Times Terror

Като правех топ 10 за изминалата година, бях сигурен, че ще се появи албум, който ще слушам през 2011, който ще е излязал през 2010 и ще ме е яд, че не съм успял да се запозная с него навреме. Обаче не очаквах чак толкова рано да се сблъскам с такъв пример. За съжаление, дебютният албум на финландците от 2 Times Terror е точно такъв – един прекрасен индъстриъл метъл “шедьовър”.

Траклиста:

01. D.E.A.D.
02. Lust
03. Kuoleman keHDossa
04. Forever mine
05. Equals One Sudden Death
06. Maailman tuomari
07. Metalorgy
08. Ikävässä paikassa
09. Vaatteet
10. Vielä joskus
11. Forever mine (Porn-Bishop-Remix)

Добре, може би попрекалих малко. “Equals One Sudden Death” в никакъв случай не е шедьовър. Той дори не внася нещо ново и умопомрачително към каноните на стила. Но това не го прави по-лош в никакъв случай. Комбинирайки в себе си шипка Rammstein, щипка Deathstars, че дори малко Oomph! и Ministry, както малко собствена индивидуалност с много електроника на фона на бързи и агресивни рифове. Страничен проект на вокалиста, който е част от група с финландското име Turmion Kätilöt, 2 Times Terror биват определяни като B-Side на споменатата вече група. Лично на мен и двете групи ми звучат сравнително еднакво, но поне в 2TT има едно нещо, което ги отличава – електрониката. Песните, в по-голямата си част, са доста по-мелодични, като в същото време запазват твърдото си звучене.
Още с откриващото парче – “D.E.A.D.” – лично за мене най-силното в целия албум, става ясно какво да очаквате. Вече споменатата електроника, примесена с брутални китарни рифове и комбинация от мъжки и женски вокали, преливащи като едно. Авторите на песните не са опитвали да експериментират, нито са се опитвали да си правят експерименти. От началото до края темпото е едно и също, а тонът повече от ясен. Именно в този ред на мисли, не всяка песен може да бъде еднакво добра, но в по-голямата си част “Equals One Sudden Death” успява да се справи с поставената си задача. Може би едно от най-странните изпълнения се явява в лицето на “Forever Mine” заради странно използваните женски вокали. Имаме и една кавър версия – “Vaatteet” – за цвят, чийто оригинал принадлежи на местен уейв и пънк изпълнител от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век с названието Maukka Perusjätkä, ако някой се интересува.
Други по-отличаващи се парчета са Metalorgy, което е може би и най-тежкото в цялата тава; Ikävässä paikassa, което си има и официален клип, но аз лично не Ви препоръчвам да го гледате, защото фронтменът и фронтдамата са меко казано… отблъскващи в него.
Дали ще Ви харесва или не, оставам на Вас да прецените. Не е нещо особено като цяло, но е достатъчно интересен, за да задържи поне моето внимание за известно време, а това е достатъчно 🙂
Лична оценка: 6/10


Bye/Die by Pain

Това е много специален поздрав за някои от колегите ми (най-вече за един индивид от Германия, но и за някои от тези тук в България)

Tell me
What do you see when you see yourself
I don’t really get it
How do you make it through the day without killing yourself

Bye bye, why don’t you go and
Die die, I’ll fuck you up
You want me on my knees
But I’m not going down

Bye bye, leave me alone or
Die die, it is your choice
No time for games, so just leave me the fuck alone

Do you know, you’re all the same
Got to play these stupid games
You’re getting on my nerves, so just stay the fuck away
Who died and made you god
This time you’ve gone too far
I think it’s time for you to understand: this is war

There’s nothing to see here, I don’t wanna be here
Get me out of here right now
I can not sit around and wait for you to drive me insane

Bye bye, why don’t you go and
Die die, I’ll fuck you up
You want me on my knees
But I’m not going down

Bye bye, leave me alone or
Die die, it is your choice
No time for games, so just leave me the fuck alone

So you think I’m unreasonable
Do you really think I am a toy that you can kick around
Don’t come here, you’re a waste of time
Some people never know when it’s time to back away
It will come back at you and slap you in the face

I don’t have the patience so what are you after
Do you want me to snap right now?
Some things will never ever change, like you and your ugly face

Bye bye, why don’t you go and
Die die, I’ll fuck you up
You want me on my knees but I’m not going down

Bye bye, leave me alone or
Die die, it is your choice
No time for games so just leave me the fuck alone

Bye bye, it’s your choice
Die die, I’ll fuck you up
Bye bye, why don’t you go and
Die die, leave me alone


Like a Prison

От доста време не ми се беше случвало… От прибирането ми в петък от работа до излизането ми тази сутрин, пак за работа, имах само едно излизане до магазина, за бутилка кола, който се намира в същия комплекс къщички, в които живея (с други думи, не е кой знае какво излизане :Д)… Два дена в къщи, два дена без досег до външния свят… Но пък не мога да се оплача, че ми беше скучно (отново, рядко срещано при мене :Д). Изгледах над 10 гб филми от харда, приключих с Fullmetal Alchemist Brotherhood (най-после), както и с Coraline and Other Stories на Нийл Геймън, написах подробен гайд за achievements в Tidalis (един пост по-надолу), започна ремонтът на долната стая (най-после) и майсторите боядисаха два пъти неизмазаните стени (ще се наложи още една ръка латекс обаче, че много зле положението :Д), както и обърнаха врата на тоалетната да се отваря навън. Все пак надеждата, че долната стая ще е готова до рождения ден и ще го празнувам там, се върна. Време е да си намерим добра фирма за направата на мебелите и да си ги поръчам 🙂
И все пак, надявам се скоро да не се стига до подобен уикенд, който да прекарам изцяло без да излизам от нас и двата дена (трите вечери). Но определено в този умрял и смотан град нищо не е останало освен работата и спането :/ Трябва някакво разнообразие, но ще видим какво ще ни поднесе тази година…


Tidalis Achievement Guide (English Version)

Интро на български :Д
Тия дни доста се заиграх на тая игра. Не е кой знае какво и бързо писва, но… успях да намеря начин да отключа почти всички ачийвмънти съвсем сам, без помощта на някакви помощни средства или гайдове. Разрових се, не намерих никъде някакъв помощен материал, който да помага в тази насока. Затова сметнах, че мога да си позволя да драсна един. На английски е, защото е писан специално за 100% community групата в steam, в която и аз членувам и от вчера гордо седи като важна тема в съответната секция на форума на групата. Тъй като adventurersbg.info казаха, че не искат гайда, няма да си правя усилията да го превеждам на български. Качвам го и в блога си, за да ми е винаги под ръка и да си пазя писанията все пак някъде 🙂

Кликнете по-долу, за да прочетете целия гайд, а ако случайно играете играта и имате акаунт в стийм, драснете някой ред, че френд листата ми е мега бедна от към човечета. Може да поиграем заедно. Потребителското ми име там е dgkblood


Song of the Month – January

Не, не бях забравил. Дори, от както се върнах от Германия, си повтарях, че трябва да пусна този пост, но… все не ми оставаше време, все по-важни неща изникваха. И все пак, с доста голямо закъснение, че стана средата нa месеца, ето я и песента тук.
Да, точно Nemesis на VNV Nation. Първо, защото е страхотно парче. Второ, защото в момента не мога да се сетя и една песен, която да съм чул през миналия месец от нови неща, че да я включа :/
Много натоварени месеци бяха.


Best Albums 2010 Top 10

Дълго време се чудех дали въобще да си правя усилията и да опитвам да съставям класация тази година. Причината е, че не успях въобще да изслушам и половината от това, което излезна през изминалата година. А това означава, че със сигурност ще има къде къде по-стойностни албуми от много в класацията ми.
Все пак стане нещо като традиция в блога ми, затова… в крайна сметка ще съставя нещо, което ще има много пропуски, но… то не може всичко да е перфектно. Първите три места са сигурни, от там надолу е малко на произволен принцип, но… Все тая 🙂
Няма да пиша нищо под тях. Име и картинка… Стига толкова… мързеливата тази година 🙂

10. Excessive Exposure by Noisuf-X

9. State of Mind by XHM

8. I Am Happy by Neverdice

7. Continuum Ride by Project Pitchfork

6. Monsters by Despairs’Ray

5. Rubicon by Tristania

4. Cubed by Diorama

3. La Parade Monstrueuse by In Strict Confidence

2. We Are Here Because We Are Here by Anathema

1. Everything Remains As It Never Was by Eluveitie

Толкова тази година. Както казах, малко претрупано, малко набързо… но не остана време тази година… :s


best ark server hosting