Тия дни из фейсбука няколко човека пуснаха песни на Lacuna Coil, та и аз реших да си ги поприпомня малко… Реших да мина през официалния фен портал на групата Emptyspiral, в който не бях се логвал сигурно от 3-4 години… За незапознатите едно време моя милост държеше единственият тогава български фен сайт, който беше достигнал неофициален фен статус за България, признат от самата група дори, отново благодарение на споменатия портал. Доста бях успял да постигна, но с излизането на Shallow Life просто не можех да понеса повече това, в което любимата група се превръщаше, а след 1-2 изказвания на хората от нея, реших да прекратя дейността на сайтчето…
Днес обаче се изненадах, че толкова години по-късно моят, вече нефункциониращ сайт, все още държи първата позиция в Спиралата и то доста над втория :Д

Кликнете на картинката за по-голяма версия. Това може само да ме радва. За мене Lacuna Coil вече не струват и след Comalies остават в миналото, но… Просто е хубаво да видиш, че дори и “мъртъв” все още си номер 1 :ДДД

Три часа наближава, гладен съм (щото ядох преди доста часове), остават по-малко от пет часа сън, ама пак ме е подгонило безсъние :Д Затова една кратка равносметка на изминалите девет дена (3в3в9, remember?).
Може би трябва да започна с това, че партито в Пловдив беше изключително!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Едно от най-добрите партита за последните две години, на които съм бил, а аз, повярявайте ми, съм бил на доста вече :Д
В София също беше супер и не лишено от емоции и множество положителни страни, но… самият факт, че не съм си на своя територия, сякаш ме спира. Една малка червена лампичка се включва от време на време и ме предупреждава да внимавам. А аз, като едно добро дете, слушам и изпълнявам. Но като цяло то може да бъде класифицирано на второ място.
Във Варна бяхме прекалено за кратко (два часа и нещо) и някак си не успях да набера необходимата скорост, че да се насладя максимално. Нищо, че подоборът на музиката на Велик и Станимир беше страхотен… Но този хардстайл сет нещо не ми хареса. Със Станимир се видях и на партито в Пловдив, но не посмях да попитам до колко е продължило или самият сет е приключил бързо… няма смисъл да се дразня. Освен това аз самият фейлнах, защото около три часа ми падна едно перде пред очите и не можех да си ги държа отворени… буквално. Просто си умрях от изтощение :Д Но то май в последствие и по-добре се получи така… Видях се с хората (не тези от партито, разбира се, което като цяло беше на заден план и не основна цел на визитата), напихме се, следващият път повече :Д
След това обаче моя милост успя да си почине много добре, като реално бях на работа само понеделник и вторник, а следващите три дена изпълнявах съвестно (нима някой се е съмнявал) работните си задължение от вкъщи. Колкото и да разправят хората, че не ги кефи да си бачкат от вкъщи, че имало много разсейващи фактори, аз съм мега хепи от това. Хем си почивам както трябва, хем си върша всички задължения бързо и ефикасно. И, по така стеклите се обстоятества, аз не излезнах от вкъщи в продължение на три цели дена. Сами можете да се досетите колко много енергия имах да изразсходвам. Мисля, че на това парти загубих и последните си останали задръжки хахах.
Определено ми се случиха неща, които не ми се бяха случвали досега, а вече трети ден по-късно всяко мускулче в тялото ми продължава да крещи от болка. Щом се стигна до момент, че само аз и една позната танцуваме, значи положението е много зле :Д (за протокола, аз не танцувам като няма други около мене, с които да се прикривам :Д). Ама те трите бири преди да отива в Пъзела са виновни :Д След това с близо половин литър черно Бакарди положението направо се бетонира. През цялото време все любими песни и доста народ наоколо. Отпуснах е дума, с която не мисля, че мога да опиша състоянието си. Но, както вече споменах, има неща, които не ми се случват лично на мене и този път едно от тях беше зачеркнато от списъка с “Неща, който не ми се случват” :Д Нещото, което за момента можем да наречем танц поради невъзможност да му измислим по… културно и смислено име, което се случи между мен и една позната… такива неща не ми се случват хахах ;Д Ще спестим по-нататъшни обяснения, че като се замисля в момента и чак почвам се изчервявам ;Д Ама тогава бях прекалено пиян, за да мисля за такива неща.
Чудя се, дали като се напие много човек и наяве излиза истинската му същност или точно обратното – като се натряска, се превръща в нещо, което не е и никога няма да бъде.
Едно нещо обаче е сигурно, няма да си кривя душата и да казвам ,че не ми хареса хахах ;Д
Друго интересно нещо, на което ми се иска да обърна внимание и да не забравям, е, че тази вечер всички познати (почти) бяха решили, че трябва да ме прегръщат като ме видят. Това пък с какво го бях заслужил? :Д (отново за протокола, моя милост не е от най-върлите привърженици на прекаления човешки контакт между лице А и лице Б; търпим, но не харесваме; единствено много малко и отбрани човечета могат да се разминат без някой сравнително неприятен коментар от моя страна :Д)
Та, като изключим моята пияна особа, партито беше просто невероятно. Даже “невероятно” е прекалено слаба дума да опише цялостното изживяване от вечерта. (Insert random praise of huge greatness here :D). Наистина се надявам пак да има такива партита и пак да се получават толкова добре. Може би защото съм си в нас един вид, може би поради такова стечение на обстоятелствата, може би… Фактори колкото искаш, но Nullification се оказа събитието на тази година, а тя едва започва. Хайде да видим дали ще има по-добро парти или концерт… Предизвиквам Ви!!!
Едно единствено нещо (къхнякойкъх) липсваше и аз не съм забравил, но… :// Не може всичко да е перфектно, за съжаление!

Или с други думи казано – 3 партита в три различни града в рамките на 9 дена. Мда, малко скъпа инициатива, но все пак няма се издържи тука още дълго… Време е за малко разнообразие. Две седмици без никакво излизане са си достатъчно дълъг период за моята особа :Д

Днес, в събота и другият петък 🙂
It’s party time 😀
А после сигурно ще се влача като просяк след троха поради тоталната липса на пари, но… майната му. Ще му мислим като му дойде времето 🙂 Което ще е скоро хахах :Д

Няколко дена няма да ме има, да слушате през това време 🙂

От доста време не ми се беше случвало… От прибирането ми в петък от работа до излизането ми тази сутрин, пак за работа, имах само едно излизане до магазина, за бутилка кола, който се намира в същия комплекс къщички, в които живея (с други думи, не е кой знае какво излизане :Д)… Два дена в къщи, два дена без досег до външния свят… Но пък не мога да се оплача, че ми беше скучно (отново, рядко срещано при мене :Д). Изгледах над 10 гб филми от харда, приключих с Fullmetal Alchemist Brotherhood (най-после), както и с Coraline and Other Stories на Нийл Геймън, написах подробен гайд за achievements в Tidalis (един пост по-надолу), започна ремонтът на долната стая (най-после) и майсторите боядисаха два пъти неизмазаните стени (ще се наложи още една ръка латекс обаче, че много зле положението :Д), както и обърнаха врата на тоалетната да се отваря навън. Все пак надеждата, че долната стая ще е готова до рождения ден и ще го празнувам там, се върна. Време е да си намерим добра фирма за направата на мебелите и да си ги поръчам 🙂
И все пак, надявам се скоро да не се стига до подобен уикенд, който да прекарам изцяло без да излизам от нас и двата дена (трите вечери). Но определено в този умрял и смотан град нищо не е останало освен работата и спането :/ Трябва някакво разнообразие, но ще видим какво ще ни поднесе тази година…