Постът е стар, но не ми оставаше време да го пусна досега 🙂
Отдавна не бях писал за някой филм, не защото не гледам такива, а просто защото ме мързи ужасно много, а и ми липсваше желание. Но тази вечер случайно се застъпиха три филма със сравнително сходен основен елемент – призраци. Не мога да кажа, че си приличат, защото имат толкова общо, колкото и различно, но спокойно могат да попаданат в една категория… За съжаление, нито един не струваше кой знае колко. Но това си е мое мнение…
The Echo (2008)
The Echo разказва за мъж, който излиза от затвора и се настанява в стария апартамант на наскоро починалата си майка. Оказва се обаче, че странни неща се случват в порутената сграда.
Честно казано филмът започва бавно, не се опитва по никакъв начин да гради каквото и да е и разчита единствено на своя главен герой и неговото депресирано и отчаяно от живота изражение. Разбира се, имаме и едно-две убийства, колкото да покажем нещо и, както в повечето такива филми, призраците никога не изглеждат обикновено, а винаги са мрачни, разлагащи се и много зловещи. Тук дори в една-две сцени са се опитали да копират малко от „Гняв” и в частност „скърцащите” звуци. Авторите обаче дори не са се опитали да обяснят как така се случват някои неща и защо или какви ще са последствията от тях (особено на финала).
И като стана дума за финала, той просто пада от небето. Както вече казах, тук градене и развиване на сюжет леко липсва и едни и същи сцени се разиграват с различни реакции на главните герои.
Лична оценка: 3/10
Deadline (2009)
Deadline може да се каже, че донякъде е сходен с The Echo. Млада сценаристка (Британи Мърфи) се настанява в стара, но голяма и красива къща, за да може да се средоточни на работата си и да спре да мисли за приятеля си, който е в затвора и, който се оказва, че много я е тормозел и тя изпитва страх от него. В къщата намира касети, на които млада двойка (Бърч и Блукас) се радва на семейния живот. Касетите започват мило и прекрасно, но постепенно показват мъжа в една ревнива и много агресивна страна. През това време мацката вижда призрака на убитата жена, който явно се опитва да й каже нещо.
Тук обаче стряскащите сцени и тези, които имат за цел да ви уплашат са още по-малко и оскъдни от The Echo. Действие напълно липсва, с изключение на „шокиращия” туист в края. Липсва също така и финал, в интерес на истината. Героинята на Мърфи е още по-интерзана и депресирана от героя в The Echo и на моменти дори дразни с параноята и отчаянието си. Изглежда идеята тук е била по-скоро да се направи драма с леки свръхестествени елементи, отколкото ужас. И призраците, когато се опитват да плашат, винаги са много лоши.
Спокойно може да се избягва без съжаление.
Лична оценка: 2/10
Imago Mortis (2009)
Това беше най-добрият от трите филма, макар, че добър е прекалено силен комплимент. Трагедия се е случила в училището, където учи младия Калавера. Той намира странно устройство, скрито в пещера, с което може да се извлече последния кадър от окото на умрял човек. Малко след това някой открадва уреда от стаята му, а състудените му започват да изчезват, докато той вижда зловещ призрак на млад мъж (няма нужда да споменавам тук за призраците и опитите им да плашат отново).
От всички главни герои, този беше най-противен и досаден, защото изражението му на страх, на уплаха, за усещане за смърт, беше най-неестествено и фалшиво. Отново призраци търсеха възмездие за едно или друго нещо, но не толкова сюжетът ми допадна тук, колкото самата идея на филма. Всичко останало беше реализирано ужасно. С изключение на няколко сцени, през повечето време младежът търчеше наляво и надясно в опити да разбере какво става, а в крайна сметка се оказа, че си е нямал и най-малка идея през цялото време. С това искам да кажа, че всичко, което той правеше, беше… безсмислено.
Определено започвам да се отчайвам вече от количестово бози, който се появяват напоследък, а и това този път беше италианско, а не холивудско.
Лична оценка: 4/10