Архив за месец: December, 2009

Ghosts Movies Night 05.12.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Постът е стар, но не ми оставаше време да го пусна досега 🙂

Отдавна не бях писал за някой филм, не защото не гледам такива, а просто защото ме мързи ужасно много, а и ми липсваше желание. Но тази вечер случайно се застъпиха три филма със сравнително сходен основен елемент – призраци. Не мога да кажа, че си приличат, защото имат толкова общо, колкото и различно, но спокойно могат да попаданат в една категория… За съжаление, нито един не струваше кой знае колко. Но това си е мое мнение…

The Echo (2008)

The Echo разказва за мъж, който излиза от затвора и се настанява в стария апартамант на наскоро починалата си майка. Оказва се обаче, че странни неща се случват в порутената сграда.
Честно казано филмът започва бавно, не се опитва по никакъв начин да гради каквото и да е и разчита единствено на своя главен герой и неговото депресирано и отчаяно от живота изражение. Разбира се, имаме и едно-две убийства, колкото да покажем нещо и, както в повечето такива филми, призраците никога не изглеждат обикновено, а винаги са мрачни, разлагащи се и много зловещи. Тук дори в една-две сцени са се опитали да копират малко от „Гняв” и в частност „скърцащите” звуци. Авторите обаче дори не са се опитали да обяснят как така се случват някои неща и защо или какви ще са последствията от тях (особено на финала).
И като стана дума за финала, той просто пада от небето. Както вече казах, тук градене и развиване на сюжет леко липсва и едни и същи сцени се разиграват с различни реакции на главните герои.
Лична оценка: 3/10

Deadline (2009)

Deadline може да се каже, че донякъде е сходен с The Echo. Млада сценаристка (Британи Мърфи) се настанява в стара, но голяма и красива къща, за да може да се средоточни на работата си и да спре да мисли за приятеля си, който е в затвора и, който се оказва, че много я е тормозел и тя изпитва страх от него. В къщата намира касети, на които млада двойка (Бърч и Блукас) се радва на семейния живот. Касетите започват мило и прекрасно, но постепенно показват мъжа в една ревнива и много агресивна страна. През това време мацката вижда призрака на убитата жена, който явно се опитва да й каже нещо.
Тук обаче стряскащите сцени и тези, които имат за цел да ви уплашат са още по-малко и оскъдни от The Echo. Действие напълно липсва, с изключение на „шокиращия” туист в края. Липсва също така и финал, в интерес на истината. Героинята на Мърфи е още по-интерзана и депресирана от героя в The Echo и на моменти дори дразни с параноята и отчаянието си. Изглежда идеята тук е била по-скоро да се направи драма с леки свръхестествени елементи, отколкото ужас. И призраците, когато се опитват да плашат, винаги са много лоши.
Спокойно може да се избягва без съжаление.
Лична оценка: 2/10

Imago Mortis (2009)

Това беше най-добрият от трите филма, макар, че добър е прекалено силен комплимент. Трагедия се е случила в училището, където учи младия Калавера. Той намира странно устройство, скрито в пещера, с което може да се извлече последния кадър от окото на умрял човек. Малко след това някой открадва уреда от стаята му, а състудените му започват да изчезват, докато той вижда зловещ призрак на млад мъж (няма нужда да споменавам тук за призраците и опитите им да плашат отново).
От всички главни герои, този беше най-противен и досаден, защото изражението му на страх, на уплаха, за усещане за смърт, беше най-неестествено и фалшиво. Отново призраци търсеха възмездие за едно или друго нещо, но не толкова сюжетът ми допадна тук, колкото самата идея на филма. Всичко останало беше реализирано ужасно. С изключение на няколко сцени, през повечето време младежът търчеше наляво и надясно в опити да разбере какво става, а в крайна сметка се оказа, че си е нямал и най-малка идея през цялото време. С това искам да кажа, че всичко, което той правеше, беше… безсмислено.
Определено започвам да се отчайвам вече от количестово бози, който се появяват напоследък, а и това този път беше италианско, а не холивудско.
Лична оценка: 4/10

Етикети: ,


Song of the Month – December

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Този месец песента не съм я забравил, но просто една седмица бях в отпуска, а една цяла седмица бях толкова много затрупан, че не ми остана никакво време да пиша по блога, както си и личи…
И затова ще си спестя излишните глупости, а направо ще представя песента на месец Декември, а именно

We The Fallen на Psyclon Nine

По принцип не съм особено голям фен на тази група заради специфичните им вокали, които лично мене ме дразнят, но новият им албум е изключително добър и това парче кърти мивки 🙂

Можете да го чуете малко по-долу

Етикети: , ,




Dissidia_CoverКакто в много игри от подобен тип, и тук съществуват предмети, които използвани в комбинация с други предмети, дават най-разнообразни бонуси.
В Dissidia комплектите са от три или от четири предмета. Достатъчно е да ползвате един от тях (без значение кой) на всеки слот (ако са нужни три предмета, а не четири, слотовете също нямат значение), за да получите съответните бонуси.
Имате 11 комплекта от по три предмета и 7 от по четири. В описанието на всеки предмет по принцип си пише към кой комплект спада и колко части са нужни, за да активирате свойствата му. Така че в това отношение не би трябвало да имате проблем.
Все пак съм се опитал да дам максимално подробно описание на всеки един комплект, като то включва както всички възможни предмети (или поне тези, които съм срещнал или за които съм прочел), така и техните показатели и необходими съставки за набавяне от магазина. Предметите, на които им липсват подробни описания, са записани в курсив и това означава, че още не съм ги намерил и отключил. Когато това стане, ще добавя информацията. В момента, в който започвам този гайд, съм на 81% от предметите в магазина, затова е много вероятно дори да открия още предмети към колекции в последствие. Както казах, ще се старая да обновявам информацията колкото е възможно по-често и бързо при наличие на нови открития.
Накратко описание на отделни параметри:
Тип – тип на предмета. За оръжията примерно може да бъде меч (sword), велик меч (greatsword), брадва (axe) и прочие.
Нужно ниво – това е минималното ниво, което е нужно на героя, за да може да използва дадената екипировка.
Може да бъде носено от – това са героите по подразбиране, които могат да използват този предмет. Имайте предвид, че в по-напреднал стадий на играта, ще можете да закупите от магазина умения, които да ви позоляват да използвате почти всеки един тип екипировка (стига да притежавате съответните аксесоари за размяна). Цифрите оказват персонажа от съответната Final Fantasy игра, а буквата дали са на станата на Космос (К) или Хаос (Х).
За пример: 1К е Warrior of Light, a 3Х Cloud of Darkness.
Показатели – какво добавя или отнема даден предмет от показателите на героя
Специални бонуси – ако има някакви специални бонуси даден предмет, като магическа защита или защита от оръжия, те ще бъдат описани тук.
За размяна – нужните аксесоари и предмети, които ви трябват, за да закупите този предмет от магазина.
Прочетете целия пост »

Етикети: , , ,


Re)mini(scence

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Corny рулз. Особено малките с шоколад или ягода и кисело мляко. Пакет от шест блокчета се продава за около два и нещо в Метро. Страхотно изкушение. Но, да не се отплесваме.
Официално вчера превърнах секцията си в място, изцяло посветено на книги и дискове. Горните два шкафа и на двете части (всяка от по един метър широка) бяха внимателно изпразнени (единият си беше празен де) и почистени и в него намериха място книгите, които не се събират на долните рафтове, всички дискове с филмови колекции и игри (това в ляво) и мангите, с които тепърва набирам скорост (това в дясно).
Но не и затова ми беше мисълта, но просто исках да споделя колко ми е малка секцията, а как си мислех, че ще е повече от достатъчна, но, както се оказа, купувам книгите по-бързо отколкото си мислех (хубаво е човек да има пари и да може да си позволи подобни глезотии).
Идеята беше, че в десния шкаф, пълен до дупка, се намираха всички кутии с компютърни части и всякакви други боклуци, които съм пазел през годините и, които, както се оказа, не са били нужни. Имаше и няколко изключения, разбира се. Но именно това разчистване, което ми отне близо два часа, ми помогна да разбера какво се крие из тези кутии – някои от тях не са били отваряни сигурно от години ;д Като оставим настрана купищата гаранционни карти, книжки с ръководства за най-разнообразни части (в това число и монитор Тарга 14 инча от преди 12 години, Teac CD-ROM 8x8x32 на горе-долу същата възраст, и прочие), фактури от Хеликон, Инфодар, Озоун (+ разписките от Еконт за товарителниците), имаше и две дъна (едното над близо 8 години сигурно), неработещо флопи (което се срещна от близо с кофата за боклук), защитен екран за 14 инчов монитор (и той се срещна с горе споменатата вече вещ), един брой процесор, охлаждане, четири IDE кабела, четири флопи кабела, 4 или 5 SATA кабела, както и толкова на брой свръзки за охлаждане, един процесор (за него дори не знаех, че съществува :Д), няколко кабела с незнайно действие, три захранващи кабела, над дузина разнообразни болчета, звукова карта, която си бях купувал в 10ти или 11клас (Sound Blaster Live 5.1 канала – със сигурност вади по-хубав звук от тази вградена боза, ама заради видето няма къде да я сложа :Д), най-първата видео карта – gForce MX200 (с прецакани цветове за съжаление), две платки рам (PC2100 128MB и DDR 333 256MB), 120GB хардиск, разни торбички и пластмасови кутии за хардове, оригинален сериен номер на Windows98 OEM (:DDD), който си откраднах по време на краткото работене в CyberZone… снимки от завършването и морето след това, албума на класа и… едно писмо.
Именно всъщност това писмо е идеята, с която седнах да пиша този пост. Вероятно горния списък с неща дори не е пълен, но и едва ли някой се интересува кой знае, а и на голяма част (от хората, които знам, че четат този блог; не говоря за случайно попадналите тук) дори няма да са им ясни някои. Снимките и албума си бяха интересни придобивки, защото тотално съм забравил за тях, в това спор няма. Кой знае по кое време съм ги поставил в кутията, от която снощи ги измъкнах. Но писмото… Ех, писмото…
Въпросното писмо, което всъщност е и единственото писмо, което някога съм получавал, ми беше пратено от Мег през далечната 2004та заедно с един плакат (доста голям и хубав плакат си беше) на Cristina Scabbia, който аз подарих така или иначе на други хора, на които държа… Това писмо реално погледнато няма никаква стойност и представлява просто един лист пожълтяла и стара хартия (леко скъсана в долния си край; кой знае какво е преживяла) и всеки би изхвърлил. Може би стойността му е сантиментална, може би банална или просто глупава. Но каквато и да е ми напомни за Мег. Последният път, май преди три години, не се разделихме особено приятно, но предполагам сам съм си виновен, за което. Но така или иначе тя от тогава не се е връщала в България. Ех, спомени, спомени. Хубави времена бяха тогава. (И на някой да не му минат сега грешни мисли – тя не ми е бивше гадже :Д)
Та, хубаво е от време на време човек да изкара прашните кашони и кутии. Никога не се знае какво ще изкочи от там и какво ще го изненада. Определено не мога да кажа, че беше особено хубава и приятна изненада, защото Мег ми липсва, а едва ли скоро ще се върне в България, но поне тези неща подсещат. Не е хубаво човек да забравя приятелите си :Д