Архив на категория: ‘vampire the masquerade’



Осми разказ: В цитаделата на крадците

Камарилски фейгън се хвали:

ИМА ЕДНА КОНСТАНТА В ЕВОЛЮЦИЯТА НА НАШИЯ КЛАН: Наложило ни се е да ставаме все по-изобретателни в методите си на увъртане с усложняването на човешкото общество. Без остроумието и инстинктите ни, хората са щели да ни изгонят от градовете си като канализационните плъхове, които сме били преди много време. За щастие аз никога не съм обитавал такова очевидно място като канализацията. Моето вечно проклятие започна в Лондон около 1898 година. Точната година ми убягва, защото никога не съм разполагал с календар. Поради това, също така не съм имал честта да бъде обучен като джентълмен, да науча какво е вътрешен водопровод или пък името на своя смъртен баща. Разбирате ли, преди да бъде обучен правилно в живота по света и да науча етикеция, страхувам се, че принадлежах на „ниската класа”, както я наричаха. Оцелявах благодарение на кражба, като един малък гамен.
Поради всичките си постижения, викторианският Лондон имаше доста квартали, в които хората пълзяха умолително в канавката. Историческите книги са пълни със славни похвали за това, което аристокрацията постигнала, но в градовете си спомням, че престъпността се развиваше свободно. Имаше скрити територии, в които пазителите на реда и дисциплината не смееха да стъпват. Най-новите сгради бяха много привлекателни, но те често бяха заобиколени от изоставени такива и проклети апартаменти, създавайки комплексна мрежа в по-бедните части от града. Отчаяните и бедните живееха в уличките и тунелите помежду, лабиринти над земята, които бяха идеални за местните Носферату. В моето детство бандата ми успя да завладее подобна изоставена сграда и успяхме да я укрепим срещу местната полиция.
Хората от улицата се тълпяха по тези места, защото бяха лесни за защита от нарушители. В сънищата си още виждам пътищата, които обхождах: покриви, несигурно опънати над занемарени игрища и градини; неустойчиви дъски, свързващи краищата на разпадащи се сгради; изби, достъпни само чрез забравени тунели. Само жителите, които бяха се запознали от близо с опасностите – от пропадащи врати и подове до коварни пропасти – влизаха безнаказано. Дълбоко в тези лабиринти престъпниците планираха обири, крадци складираха краденото, бегълци търсеха убежище и бедстващите се спасяваха. Това беше разцветът на престъпността, гнездото на разбойниците – прословутата Цитадела на Крадците.
Носферату са се хранили свободно в тези бедняшки квартали, защото тяхната територия е била изоставена от останалите кланове. Хората обикновено са се събирали в няколко места, подобно на комуна – обикновено скрита кухня – където са можели да се предупреждават около запалените в кофи за боклук огньове. Веднъж щом напуснели тези оединени скривалища, те са били лесна плячка. Хората спели в големи групи, понякога между 10 и 15 в стая, защото знаели какво може да им се случи ако са сами. Все още мога да видя атмосферата в любимите ми места за преследване: мазни прозорци, мухлясали дъски по пода, покрити със слама, стени, примесени със сажди и аромат, който е само малко по-поносим от този на каналите.
На повечето от нас не им беше проблем да ловуват невидими, но някои предпочитаха да взимат други да им вършат мръсната работа. Гуловете били безпощадно ефикасни, особено когато били пристрастени към кръвта ни. Превръщайки място на престъпници в кървав култ било детска игра. Веднъж щом откриеш гул, който можеш да командваш, било лесно да го накараш да доведе още един… и още един… докато не си направиш цял култ последователи, готови да те следват. Най-изобретателните Носферату развивали цели кървави култове от престъпници и ги използвали, за да разпространяват влиянието си из целия град. Дикенс, разбира се, написал доста проницателна пародия на нашия вид. Дори след това ние с гордост сме се наричали „Фейгъни”.
Разбира се, светилата на тази епоха, без съмнение фигури като Митра и Кралица Ана, първоначално бяха ужасени при споменаването на престъпленията, които нашите свърталища на порок окуражаваха. Те промениха мнението си когато започнахме да допринасяме за каузата на Камарила. Носферату във викториански Лондон бяха много организирани и, между нас си, успяхме да изградим подземен свят, чиито пипала превзеха целия град. Истинският живот беше на улиците и ние се хранихме възторжено от неговите вени. Поради тази причина ние бяхме най-информирани за „слуховете на улицата“ и търгувахме с подобно богатство внимателно. Идеята за носфератуфския ум, Викторианския фейгън, стана модерно и на Континента. По целия цивилизован свят сбирането на Носферату скоро започна да развъжда концентрирана престъпност.
Разбира се, днешните Фейгъни са създания, които аз вече не разбирам. Може би моите спомени за дните ми на новороден са безнадежно романтични, но сега съм заобиколен от нови вълни чужденци, евтини оръжия наркотици, които са много по-пристрастяващи от каквото и да е по мое време. Няма ги вече задимените места за пушене на опиум където можехме да очакваме да се нахраним от някой китаец, фабриките, от които можех да привлека някое изморено дете. Привествам Гехена, защото съм изморен от тази нова епоха. Вместо това трябва да се задоволя с мечти, спомняйки си златните времена на Носферату и славата на Викториански Лондон.

Още исторически глупости
Един от предишните ни разказвачи, архитект и водопроводчик, прекъсва:

ЧАКАЙ МАЛКО! Говориш за деветнадесети век без да споменеш един от най-важните хора от всички: Томас Крапър. Правилно ме чухте, изобретателят на тоалетната с казанче, светецът-покровител на клан Носферату. Не, сериозно – мислите ли, че щяхме да имаме тези огромни места за криене ако не бяха водопроводните услуги? Ако желаете дори мога да се върна малко по-назад що се отнася до тази част от нашата история. Всички тези луксозни водопроводи над главите ни, всички тези тунели, през които лазите, те са много по-сложни от всичко, което Римляните са правили. Всичко това е благодарение на друг герой, ученият Джон Сноу. Знам, че ще се разочаровате като ви кажа, че той не е бил вампир, но като чуете какво е сторил, ще разберете колко от това, което имаме, е благодарение на него.
Деветнадести век беше времето, през което хората започнаха да осъзнават това, което ние вече знаехме: ако не поддържаха адекватно канализацията си, болестите ще плъзнат. Стана ви ясно, нали? Индустриалната революция направи тази концепция по-важна от всякога. Увеличената концентация на хора на дадено място, в комбинация с голямото изхвърляне на индустриални отпадъци от масивните им нови фабрики, силно засили нуждата от сложна и ефективна канализационна система и обработка на водата.
Джон Сноу е бил английски физик, който доказва тази нужда по научен път. Като начало той използвал исторически записки, за да покаже как сложна поредица от епидемии на холера може да се проследи от Индия до Франция и до Англия в продължение на няколко века. Като показал колко много поражения тези епидемии могат да причинят, той подготвил научното общество за своята следваща много важна теза: наследникът на тази епидемия е бил в Лондон, точно там и тогава. През 1854 година той доказал, че повтаряща се зараза може да бъде проследена до публичен кладенец, наречен Broad Street Pump – доста модерно място за събиране на Носферату по това време – а причината можело да бъде проследена до близката септична яма – помните ли тези? – която замърсявала водата.
Сноу бил много методичен в своите репорти, но правителството се паникьосало. Както постъили и много други правителства на Континента; в много градове хората били задължавани да изхвърлят отпадъците си в най-близката дренажна система. За съжаление много хора, както и много новосъздадени Носферату, не правят разлика между канализация и дренажната система за дъждовната вода. Помните ли какво ви казах за Римляните и как тяхната Клоака Максима била отделна от водата, която използват в баните си? Помните ли болестите, които плъзнали, когато тези тунели се повредили? Историята, както много често се случва, се повторила.
Резултатите били катастрофални. Темза вече се превръщала в една голяма тоалетна, но тъй като лондонските канали не били в най-добро състояние, ужасна миризма изпълнила улиците. Едно лято някой трябвало да постави мокри парцали по прозорците на Парламента, че да държи миризмата навън. Добре де, може би някои Носферату се включили в действието и спомогнали за увеличаване на миризмата. Ние искахме повече канализация все пак! В резултат жителите на Лондон започнали да прокопават много по-добра канализационна система, а ние… е… ние се намесихме, за да сме сигурни, че ще я построят както трябва. Всичко благодарение на Джон Сноу, който внася публична паника.
В резултат нашите тунели са се разраснали много повече през последния век отколкото през предишните двеста години преди господин Сноу. Въпреки еволюцията, която се случвала на повърхността, домашните водопроводи не са се променили много между Римляните и деветнадесети век. Но щом ние започнахме да затрупваме градовете на хората с ароматите, които са ни толкова добре познати, дори Камарилските принцове ни взимат насериозно.

Модерна канализация

Сега, след като привлякох вниманието ви, мога да разкажа за любимата си тема. Не се притеснявайте, ще бъда кратък. Много вампири, които никога не са били под земята, включително и някои от нашия клан (ахъм!), погрешно смятат, че всички канали са изцяло построени за изхвърляне на мръсотия и фекалии и всички са изпълнени с отвратителна миризма. Въпреки това канализацията може да се раздели на две основни категории: домашна (или индустриална) канализация и отходна канализация. Първата се грижи за отпадъците; втората има за цел да се грижи за движението на водата.
Някои градове предпочитат да комбинират двете, което е по-евтино, но по-големите градове, ако искат канализацията им да бъде ефективна, трябва да ги държат разделени. Било възможно да изпратиш всичките течности през местната пречиствателна станция, но много системи имат достатъчно трудности с обработката на отпадъците без да трябва да се преработват всеки път щом завали дъжд. Някои градове се подсигуряват канализационната вода никога да не пречи на отходната канализация, в която се отича дъждовната вода по време на потоп и бури. Това означава, че можете да обикаляте под даден град без да трябва задължително да сте затънали във фекалии.
И, разбира се, Носферату под земята правят много повече от просто наблюдение на наземните строежи. Имаме и градинарство. Ако се задържите на това събиране още нощ или две, ще ви поканя долу при местната гъбична камера, за да видите какво видът ни прави тук. Някои от вас сигурно са чували за Носферату дълбоко под земята, които правят ужасяващи експерименти с растенията, създавайки широко разнообразие от гъби, спори, слуз и плесен. Това е точно толкова забавно, колкото е и практично. Микроорганизмите и бактериите са от първостепенна важност за поддържането и пречистването на водата. Това е в основата на управлението на отпадъчните води: да избереш правилната комбинация от органични химикали, за да се осигури пречистването на течностите, които минават покрай нас всеки ден.
Разбира се, тези от нас, които се занимават с поддръжката на водопроводите, са забелязали, че пречистването на водата е прецакано. Нивото на токсичност в каналите се увеличава. Дочуих от един вълк, който говореше за зараза от червеи и това ме притесни. Но не съм експерт в тази област…

Модерното Носферату
Александър Руксард, нашият академик, се намесва:

МНОГО ДОБРЕ! Стигнахме до зората на модерната епоха. Мисля, че отделихме достатъчно време за разговори за нужници и отходни води, но пренебрегнахме много от реалната история на това време. Със сигурност оклеветихме средствата за масова комуникация за това, че са убили поднасянето на добра история, но искам да посоча също така, че те са причината за популяризиране на образа ни. Преди да приключим това събиране, искам да коментирам едно кинематографично чудо, което е било от значение тогава. Образът, благодарение на който Носферату са добре познати – в света на хората – е този на актьора Макс Шрек от немия филм от 1921ва година.
Когато Дракула на Брам Стокър бил излезнал през 1897ма година, той превърнал легендата за вампира в нещо романтично сред Европа и Америка. В началото много наши братя били ужасени, убедени, че тази новела ще сложи край на Маскарада, но с времето се случило точно обратното. Тя представила поредица от лъжи, които позволили на вампирите да се крият сред хората. Щом първоначалният скандал отминал, различни камарилски кланове започнали да завиждат, дори да ревнуват, на Тзимице, за това, че можели да прикрият грешките си толкова лесно. Резултатът бил серия от имитации, най-вече щом киното било изобретено.
В началото на двадесетте години на двадесети век немският режисьор F.W. Murnou опитал да направи първата адаптация на новелата на Стокър. Сюжетът бил само слабо базиран на нея, но бил достатъчно сходен, за да ужаси семейство Стокър. Последвал съдебен процес. Името на филма се променило до неговото излизане. Оригиналният портрет на Дракула бил заменен с вампир, който много приличал на тези от Камарила. Актьорът Макс Шрек успял да улови есенцията на най-позорния от седемте клана. По времето, когато съдебният процес бил приключен, филмът имал ново име. Име, което ще разнесе това на Носферату не по-слабо от това на Дракула.

Лошо подбрана история
Александър Руксард продължава:

Преди да загърбим деветнадесети век, има още няколко теми, които бих искал да засегна за кратко. Например Американската гражданска война или „Войната между Щатите“, както някои мои колеги биха я оприличили. Слуховете потвърждават съществуването на няколко различни Носферату племена, които са живяли на юг по време на Гражданската война. Някои от най-прямите в клана са таели растящо презрение към робството в човешкото общество. Това включвало презрение към нормалното отношение, което много южни вампири имали към своите гулове голяма част, от които били роби преди превръщането. Тези гулове били третирани малко по-добре от животни и много от нашите, които ценели своята „човечност“, намирали подобно отношение за оскърбително.
Същите тези вампири сега си преписват „подземната офанзива“, която спомогнала за освобождаването на робите от Юга. Носили са се слухове, че няколко „плъха“ са работили заедно, за да изнасят прокълнати гулове и човешки роби от владенията на пропаднали вампири. Някои от хората, които те спасявали, ставали идеални кандидати за Превръщане. Поради това, около тези времена, броят на вампири, взети от робската пасмина, нараснал из целите Щати. Гули, които били превърнати за награда, избягали и освободени роби вкарали нови култури в клана ни.
В дъното на стаята странен и гъргорещ звук започва да се носи из залата…
Едно от най-големите племена се преместило не на Север, а към блатиста Луизиана, създавайки култ по поречието на делтата на Мисисипи. Искам само на кратко да спомена за един от най-известните от тези вампири, Носферату, известно като „Човекът алигатор“. Чували сте за него, нали? Той се крие из тръстиките в продължение на векове, заобиколен от алигатори с невероятен размер и сила. Въпреки, че някои няма да го нарекат легенда, той спи под мътните води и използва своите влечуги като уши и очи. Може би тук ще намерим връзка с историята на нашите сабатски приятели за тяхното „маниту“?
А! И ако трябва да говоря за 19ти век, напълно пренребрегнах да спомена континента Африка! Върнете се с мен във Викторианската епоха, когато европейски изследователи, учени и етнолози са плячкосвали Африка. Пътешественици, които се завръщали от там, разказвали истории за пленема, кланящи се на Носферату, пропаднали селяни, които с радост давали кръвта си в нечувани ритуали, за да заситят апетитите на подобни дяволи. Казвали са ми, че те оставали незабелязани, играейки ролята на богове за тези първобитни хора.
Разбира се, когато Европейските изследователи започнали да опитомяват „тъмния континент“, тези чудовища се оттеглили още по-надълбоко в дивото, взимайки своите последователи с тях. Легендата разказва, че най-възрастният от тези зверове, живеял в огромни системи от подземни пещери и бил заобиколен от богатствата, останали от вампирските му потомства. Той вардел своето богатство като един същински Соломон… което води и до легендата за „Мините на Цар Соломон“…

Африканско Носферату крещи в изблик на гняв:
ДОСТАТЪЧНО! Чух ви да дърдорите за историята на „нашия вид“, но вашето събиране пропусна да спомена за ПОЛОВИНАТА ПЛАНЕТА! Достатъчно глупости чух за една вечер – гостоприемството ви в тази помийна яма е достатъчно зле, слушайки всичко това ми идва в повече!Стар свят и Нов свят? Вие не знаете нищо за Африка. Нека ви обясня. Точно така, сега като ме виждате, забелязвате, че не съм толкова блед като вас. Поздравления, на вашето събиране има и цветнокожо Носферату. Най-малкото, което можете да направите, е да слушате моят разказ и истинската история на Носферату…

Етикети: , ,




Шести разказ: Ненаситният Маниту

Сабатски звяр признава:

ДОСТАТЪЧНО С ТЕЗИ ГЛУПОСТИ. СЕГА Е МОЙ РЕД. Не забравяйте: Били сме ловци преди да се превърнем в чудовища. Носферату са били превърнати, защото Носферату е обичал да убива. Това винаги е било нашата сила: да се храним с масите човешки, изсмуквайки от тях достатъчно кръв, докато растежа в градовете им стихне. Пешките на Камарила правят това, като ги точат малко по малко, но аз нямам търпение за подобно изтощително съществуване. Други ще ви кажат колко са прекрасни градовете, но мен ме изпълват с отвръщение.
Преди четиристотин години бях превърнат в подобно място: помийна яма, наречена Роуен. По това време Европа беше пълна с подобни помийни ями, където милиони смъртни се разхождаха в очакване на някой вампир да ги избие един по един. Когато се отправих към Новия Свят, си казах, че никога няма да се върна в Старата страна отново. Мисълта да изследам недокоснат континент ми допадна. Не разбирах, че това, което ще открия там, ще бъде по-лошо.
Хората бягаха към Новия свят на тълпи, а вампирите бяха готови да рискуват и да пътуват с тях. Познавах няколко глутници Сабатски номади, които рискуваха да пътуват в борови сандъци и повечето така и не успяха. Рискът беше голям, но скоро, след като колонистите стъпиха в Нова Англия, сабатите бяха там, готови да се хранят със слабите. По това време разчитах на помощта на група братя от клана; мисълта да се крия в ковчег няколко месеца не ме притесняваше особено щом имаше други, които да ме защитят. За това са групите. Някои пристигнахме в торпор, останалите бяхме достатъчно находчиви и излизахме да се храним нощно време.
Първите няколко години в Новия свят са едни от най-хубавите в същестуването ми. Хората бяха толкова далече от цивилизацията, че нямаше нужда да се преструваме, че има Маскарад дори. В една величествена кървава оргия, моята група можеше да разкъса цяло селище, да завлече оцелелите в пещерите, да ги окачи на стените и да точи от кръвта им в продължение на нощи. После, щом запасите се изчерпаха, се насочвахме към следващия град.
Късметът ни беше твърде хубав обаче, за да продължи вечно. Мислехме, че имаме континента само за нас, но какви глупаци бяхме. Там, сред горите имаше и други неща, много по-стари, отколкото ние предполагахме. Мяркахме ги от време на време, зловещи зверове, които атакуват през нощта, завличайки един или двама души, които са се отклонили прекалено далече от групата си. Разбира се, колонистите мислеха, че са подготвени, виняха местните, зареждаха мускетите си и се молеха на своя Бог за помощ. За съжаление, техният Бог май не се интересуваше особено.
Лидерът на групата ни мислеше, че убивайки едно от тези създания ще бъде идеално за добър ритуал, а по някаква причина ние се съгласихме с нея. Може би нашата „Треска от затвореност” е била по-лоша отколкото си спомням. Една нощ решихме да излезнам в гората и да заловим местните чудовища, за да им дадем урок. Това, което научихме, беше: Чудовищата много приличаха на нас. От краткия поглед, който успяхме да им хвърлим, осъзнахме, че в Новия свят има Носферату, и е имало от стотици, може би хиляди, години. Успяхме да докажем това като заловихме едно и го измъчвахме за информация.
Очевидно, звероподобните Носферату, които живееха там, никога не са излезнали от фазата на „ловци”, за която слушате в старите легенди. Това, което измъчвахме, не спираше да дърдори на своя див език за това как щял да погълне душите ни, да изяде тези на хората, да задоволи глада си – не спираше да беснее. Не разбирахме езика му, но изглежда той владееше перфектно Анимализма, затова ние все пак споделяхме поне един език. По-късно научихме, че местните го наричат „Маниту” – дух, който се храни с духовна същност. Неговите методи на хранене бяха по-ефективни от нашите. Всички първобитни знаеха, че там има чудовище, което ги дебне и ги убива един по един, но те все пак му оставяха жертвоприношения, за да не полудее и да ги избие всичките.
Манутуто имаше множество странни заблуди. Една от тях се изразяваше в това да избере животно за свой тотем и да изяде душите на децата му, за да придобие сила. То намираше въпросното животно – мечка в този случай – превземаше думата му и го използваше, за да убива. След това връщаше духа си в пещерата и тръгваше на лов за мечката. Може и да е бил побъркан, но според нашата майка това звучало като забавление. Скоро разбрахме, че ако успеехме да научим това, което то правеше, никога нямаше да трябва да напускаме проклетите пещери. Нашата група говореше с благововение за командването на вълците около лагерите на заселниците, за хващане на духовете им и насочвайки се на запад, убивайки по пътя си.
Искахме неговата сила, затова я взехме. Събрахме се около тялото му и му показвахме какво е диаблерията в Старата страна. След това намерихме пещерата и племето му и се заехме да ловуваме хора от едната страна на континета до другата. Както без съмнение сте чули, много от групите на Сабата са адаптирали практиката на местните Американци в своите ритуали. Ние не бяхме различни. Моята глутница се научи да ловува като Mанитуто и събираме души по този начин от тогава.

Колониална Америка
Александър Руксард, Нсферату академик, се намесва отново:

КОЛКО ВЪЛНУВАЩО! Ако нямате нищо против, бих искал да се възползвам от възможността да вмъкна малко уточнение, ако щете… допълнение към тази толкова вълнуваща история. Защото не бих искал да пренебрегнем историята на самите градове в Новия свят, нали? Докато хората са колонизирали Америка, разбирате ли, те са създали малки градове и селца по поречието на източното крайбрежие, в частност на север, в Нова Англия и подобни места. Докато камарилската история се фокусира изключително много върху места като Ню Йорк и Бостън, големите градове, ръководени от по-старите вампири, някои от нас са се сетили да включат и историята на по-малките градове, защото те са повече свързани с Носферату. Другите кланове сякаш се насочват към престижни хора и места, но ние сме се задоволявали да живеем в дупките. Поне аз… не бих си и помислил да говоря за останалите от вас.
Все пак, най-проспериращите градове са привличали множество амбициозни новаци, които са искали да си създадат име като принцове или примогени (или още по-срещано, като кардинали и лидери). Малките градове са били под нивото на тяхното внимание. Кой го е било грижа дали град с под стотина души е щял да живее или да умре? Такива места са били изключително сплотени и обикновено религиозни, което е правило почти невъзможно за Киндред и Каинити да установят свое господство… освен ако, разбира се, не са били много добри в прикриване на дейността си от смъртните.
Антисоциалните Носферату намирали тези старомодни малки градчета за изключително удобни за техния темперамент. Канализационни плъхове, които са препътували океана, за да се спасят от политиката на Стария свят, не са били особено въодушевени да толерират процъвтяващата класа на вампирите от Новия свят. Нова Англия и Източното крайбрежие имали хиляди малки селища, където отшелническото Носферату можело да дебне и да се храни необезпокоявано. Когато чуя да се споменава за Носферату отшелниците – както много от младите говорите – се сещам за този исторически пример.
За съжаление, както често се случва, много от тези усамотени Носферату не могат да издържат на изкушението да се месят в живота на местните хора, понякога избирайки някое много влиятелно семейство за свое стадо. Както Вентру оставяли своят неизлечим отпечатък върху най-богатите фамилии в най-големите градове, така Носферату използвали усамотени човеци в малките градчета. Тъй като Носфератувските гуулове ставали все по-непривлекателни и се изродявали колкото повече се подлагали на кръвта на господаря си, най-нечовешките Носферату създали недодялани общности, чийто мизерия и упадък отразявали тяхната измъчна душа. Именно затова Носферату са част от скритата история на Америка, за градовете, които са пропаднали, където мърляви жени са разждали пищящи деца, където външни хора са потръпвали при споменаване на кръвсмешителни семейства, които предавали същите ужасяващи поквари от поколение на поколение.

Произходът на Камарила
Бивш камарилски примоген отбелязва:

Да, да, това е прекрасно, че си преписваме по-голяма част от историята на света и всичко останало, но мисля, че малко преувеличавате. По дяволите, та ние не сме изиграли такава голяма роля в историята на вампирите, камо ли в тази на хората. В обществото на Киндретите, Носферату изпълняват само две неща: наблюдавайки и оплаквайки се. Тъй като сме далече от Камарилскоро общество, наше наследство е да критикуваме това, което другите кланове правят.
Ще Ви дам пример: кулминацията във възстанието на Анархистите. Годината е 1943, “Споразумението на Бодлите”, в близост до Силчестър, Англия – Носферату бяха там, но не са изпълнили никаква важна роля. Джоузеф Вон Баурен представлявал клан Носферату, но от това, което съм чувал, не е направил нищо друго освен да слуша речите на другите. Бихте помислили, че е Тореадор, заради всичкото, което е постигнал.
От друга страна, неговият архонт, Федерико, е направил много повече от Вон Баурен, защото той седнал и наблюдавал какво се е случвало много внимателно. Докато господарят му позирал и се надувал, Федерико нямал доверие на нищо. По този начин той бил един от първите, които забелязали, че на Анархистите не им допадала особено идеята за това общество, което останалите сформирали. Ако не бил скептицизмът на Федерико относно Камарилскоро общество, анархистите са щели да имат елемента на изненадата при тяхната атака. Именно защото наблюдавал и мрънкал относно колко зле се развивало всичко, основателите оцелели в тази конвенция.
Ще бъда кратък, защото колегите имат навик да се увличат: От самото начало на Камарила, нашата роля била да бъдем цинични, скептични и да се съмняваме. Защото сме по-далече от вампирското общество от който и да е клан – вече с изключение на Гангрелите, предполагам – ние имаме много по-обективен поглед върху нещата и това, което не е наред. Това е моята роля като примоген: да говоря, когато никой не разбира колко са зле нещата.
Разбира се, аз не си въобразявам, мислейки, че няма Кайн, както този приятел, който май напусна стаята, но… Някой забеляза ли къде отиде? Някой от нас, които бяха тук, сега ги няма. Мисля да хвърля бърз поглед в тунела отвън…

Допълнението на историка
Пригответе се за завръщането на Александър Руксард, Носферату академик:

СВЕТИ БОЖЕ!Надявам се, че всичко е наред. Стигнахме ли до 18ти век? Не мога да повярвам, че пропуснахте да споменете за едно от най-забележителните… просто един от най-забележителните аспекти от нашата история. Имам предвид 1789та година, по-точно Париж. Сега, имайте в предвид, чул съм слухове, че парижките Носферату са участвали в Парижката революция, подклаждайки неразбирателствата между аристократите.
Според слуховете, имало група от Канални плъхове, които мразели пропадналите вампири от парижката Камарила с такава страст, че създали подземна конспирация. От тогава, по един подобен на Виктор Юго начин, много престъпници, които са бягали от полицията, са били подпомагани от невидими сили в каналите на Париж; симпатизанти, които са им оставяли следи, за да им помогнат в бягството; храна и вода, дори оръжия, за да подхранват омразата си към парижките Тореадори и Вентрута. Просто очарователно, не мислите ли! Но… вие пак ме гледате по този начин. Простете ми за прекъсването…

Етикети: , ,




Трети разказ: Теория на Конспирацията

Носферату архитект създава изкривена история на човешката цивилизация:
ЩЕ СИ ПОМИСЛИТЕ, ЧЕ СЪМ ЛУД, НО НЕ МИ ПУКА. Няма да ми повярвате, но аз ще си го кажа все пак: От както хората строят градове, ние сме ги преправяли, за да подслоним нашия вид. Под всеки по-голям град съществува още един, който човеците рядко виждат. Как мислите, че сме оцелели толкова дълго време? Защо мислите, че Каин ни е дал такава сила, ако не, за да ни помогне да строим. С дадената ни сила на Кръвта, с някой гуул от време на време на повръхността, който да действа от наше име и с цялата вечност пред нас, ние сме градили сигурно нашия подземен свят от самото начало на света.
Знам, защото съм го видял. Под египетските пирамиди има зали, които могат да се достигнат само от облак мъгла, където Древните лежат в торпор, очаквайки края на дните. Под Венеция има наводнени сгради, невиждали светлина от векове, в които Метуселахите не се нуждаят от въздух или храна, а само от сън и сънища. Пълзял съм сред парижките и римските катакомби, където неживи дебнат сред разлагащи се трупове и подземни гуулове благововейно се подчиняват на всяка прищявка. Нашият свят е невидимото и ние го градим от векове.

Тигрис, Ефрат и Нил

Дори най-наивните новообърнати трябва да разберат, че ние не винаги сме живяли в каналите. Историята на Носферату е много по-стара от създаването на първите канализацинонни системи. Най-ранните цивилизации, като тези на Вавилон или Египет, били много по-загрижени за напояването отколкото за изхвърлянето. Както и нашият независим колега вече спомена, вампирите не се нуждаят да дишат, затова и напоителните канали и виадуктите били от изключителна важност за криене в началото на цивилизацията.
Ако отворите някоя историческа книга, ще видите, че египтяните, които живеели по поречието на река Нил, внимателно следели за промени в нейното равнище, защото това било от изключителна важност за тяхната агрикултура. Ние също сме трябвали да го правим, както ми е известно, защото сме построили едни от първите си цивилизации под тази река – не е било кой знае какво, но достатъчно, че да ни държи под тинята и далече от крокодилите. Няколко групички под Нил са излизали по поречието на реката и са ловували за кръв. Чувал съм истории за други вампирски цивилизации, които също са живяли по това време, като тези на воюващите деца на Сет и Озирис. Но това не е имало много общо с нас; по същия начин, по който нашето потомство седи настрана от смъртоносните игри на Киндретите, така и Носфератутата от Древен Египет са отказвали да вземат страни. Сигурен съм ,разбира се, че това не е означавало, че не сме продавали тайни от време на време за една група на другата…

Римската империя

Древен Рим е бил много по-благоприятен за нашия вид, най-вече, защото е предлагал повече места за криене. Римляните разбработили едни от първите наистина сложни системи за ихзвърляне на отходната вода, най-вече заради любовта им към обществените бани. Културната практика за редовно къпане създала потоп от излишна вода, разбирате ли, и римляните трябвало да намерят начин да я източват от града всеки ден. Разбира се, публичните бани били и едно много забавно място за хранене за римските Носферату. Самотен, гол и беззащитен човек, плуващ в хладка вода, е лесна плячка. Римски сенатор по лъснат задник? Още по-добре.
Рим се сблъскал с проблем, с който всички древни, а по-късно и средновековни градове имали: дъждовната вода. По време на обилен дъждовен сезон всичката вода, която падала от небето, трябвало да отиде някъде, за предпочитане далече от хорските домове. Заради тези две причини Древен Рим първоначално използвал серии от повърхностни канали, за да отнасят ненужната вода в река Тибър. Чувал съм, че в части на Източна Европа имало определени вампири, които не можели да прекосяват течаща вода. Не и римските Носферату – те щяха да са измрели ако беше така. За Канализационните Плъхове от клан Носферату всичката тази стичаща се вода била идеална възможност за хранене от голямо „стадо” хора.
Както се казва и в клишето: Рим не бил построен за ден; вместо това той се разсраствал стабилно през вековете. Старейшини на Вентру и Малкавиан вече са си приписали доста от заслугата за това, но на мен лично не ми пука. Важното е, че старите Носферату са използвали своето влияние – сенатор тук, заможно семейство там – за да помогнат с решаването как всичката тази ненужна вода ще бъде отклонявана. С всичката политика, която се е разигравала в Рим, ние също сме искали да вкараме колкото се може повече Носферату вътре без да трябва непрекъснато да използват дисциплината Obfuscate. Древните са можели да виждат през подобни дегизировки, нали?
В по-късните нощи на Римската империя, жителите решили, поради наводнените им повърхностни канали, че трябва да ги направят затворени. Резултатът бил серия от сводести тунели – Клоака Максима – които минавали през най-населените области на града. Нека останалите кланове дърдорят за велики лидери и големи битки. Това е било едно от най-значимите събития е нашата история. През следващите три века цялата канализация е била покрита, давайки на Носфератутата в Рим шанс да се срещат редовно и необезпокоявани.
Началото на Тъмните векове е било голям удар по клана ни, но дотогава някои от Каинитите, които са оцелели, имали желание да създадат подобие на Клоака Максима в други градове. Дори и в на дадено място да е имало Каинити, които са конспирирали, за да спомогнат изграждането на град, било и само, за да се създаде голямо стадо от хора, вероятно е имало Носферату, искащо да окаже влияние къде каналите да отиват.

Преждевременно прекъсване
Александър Руксард, академик на Носферату, културно прекъсва:

ИЗВИНЯВАМ СЕ! Ако мога да похвърля нещо за момент. Да, не сте ме забелязали да седя тук в ъгъла, но ако може… ако може да си позволя малко смелост, бих искал да вмъкна нещо като бележка, ако щете, към вашите исторически забележки. Разбирате ли, чувал съм други учени да твърдят, че няколко Носферату отказвали да повярват в краха на Римската империя. Тъй като е имало части от Рим, които не били кой знае колко променени, те останали там в продължение на векове, бродейки под града, заобиколени от труповете на мъжете и жените, които са убивали. Други вампири са се опитвали да ги изгонят от това подземно царство, в частност Некромансерите, заради знанията, които се крият там, но тези същества не биха посмели да напуснат катакомбите на Рим. Но, простете ми, моля, продължете…

Значението на отпадъците

От друга страна мога да ви разкажа много за канализацията. Носферату не говорят лекомислено за каналите, защото им е нужно място да се крият. Канализацията, виадуктите, отходните води са били от изключително значение за здравето на един град. Прагматичното Носферату бди над този аспект от управлението много внимателно, защото е било важно да се създаде здравословно стадо от хора. Колкото повече е просперирал градът, толкова повече вампири са можели да живеят там. И сега вампирите са се събирали в град, подобно на римските Носферату и тяхната канализационна система, а резултатът е бил развиваща се вампирска култура. Те се трупали около сигурни места за хранене като мухи върху лайно и не са били много по-напред в хранителната верига.
Ако не сме били ние, всички по Елизиумите щяха да се като в Тъмните векове, хранейки се с червясали селяни. За съжаление повечето от средновековните градове на са били много просветлени в областта на изхвърлянето на боклуците. В местата, където римляните не са били построили канализации, първите опити за изхърляне на ненужното включвали големи външни ями, обикновено направени за няколко семейства.
Заможните фамилии знаели колко неефективни са тези ями и затова предпочитали да живеят в близост до река или воден канал. В Англия Лондонският мост е предпочитано място точно поради тази причина. Разбира се, щом веднъж Носферату са получили достъп до подобни градове, за тях е било идеално, защото са имали прикрит достъп до богати фамилии, до които Вентру никога не са припарвали. За съжаление такива частни ями често са били изхвърляни в грешните канали, защото хората не са били наясно с един от най-важните аспекти на канализацията. Задръжте така… не променяайте изражението на лицата си, защото ще ви държа в напрежение…

Застой по време на Ренесанса

С раждането на Камарила през петнадесети век, идеята за канали, водни пътища и виадукти като територия, станала решаваща. От петнадесети век някои са се опитвали да обобщат определено различие между Камарилските канализационни плъхове и пълзящите твари от Носферату. Определено Камарилските Носферату предпочитат да живеят под земята, докато безсрамните сабатски събратя харесват повърхността. Подобни Киндред теоретизират, че добре поддържаните канали на Камарилските Носферату спомагат за разрастването на даден град. В противовес, Сабатските Носферату твърдо предпочитат да унищожават градските площи, за да спомагат за упадъка. С риск да обидя някои от вас, мога да дам още много подобни противоречиви примери…
Александър Руксард прекъсва:
Ъъ… извинявам се… ако може… Но мисля, че сте отишли доста напред спрямо останалите гости. Вашата история определено е много… ъъ… очарователна, но мисля, че трябва да дадем шанс и на някои от другите? О, но простете ми…

Етикети: , ,




Втори разказ: Научна история

Независим циник обяснява надуто:
НЕ ВЯРВАМ В ЛЕГЕНДИ. Може да звучат привлекателно и да помагат за убиване на времето, но аз ги знам какво всъщност представляват: лъжи. Легендите се разказват, за да повтарят лъжите, върху които е базирано нашето общество, поддържайки силата на по-старите и държейки слабите в страх. Те подсилват статуквото. Ние, Носферату, не оцеляваме благодарение на способността ни да разказваме истории, а на цинизма и недоверието си. Мой дълг е, като Носферату, да поддържам искрата на това съмнение жива и, за щастие, историята, която току що чухте, е достатъчна, за да разпали тази искра в опустошителен огън. Ако има история за разказване, то тя трябва да започне така: В началото имаше една голяма лъжа и поради някаква причина всички ние повярвахме в нея.
Ще започна с първия факт: Няма доказателство, че Каин някога е съществувал. Нима това Ви шокира? Не вярвам Бог да е прокълнал Каин; но това не трябва да Ви изненадва, защото аз не вярвам в Бог. Не съм бил религиозен преди Превръщането, но моят господар настояваше, че грозотата ни се дължи на това, че сме били прокълнати от Бог и Каин заради някакво митично, мистериозно, библейско събитие. Може би Каин служи като метафора за първия вампир, но легендата за създаването на вампирите просто няма смисъл.
Защо Бог ще прокълне Каин с безсмъртие? Защо ще го превърне в най-могъщото създание на планетата? Това звучи ли Ви като наказание? Чувал съм от няколко побъркани глупаци да твърдят, че са Каин, но всички те бяха разкрити като измамници. Затова ето и следващата част от моята история: Носферату не трябва да се страхуват от Каин, защото Каин не съществува.
Аз съм Носферату и с това искам да кажа, че съм вид вампир, който е еволюирал да живее в подземни области – нито повече, нито по-малко. Може да съм грозен по човешките стандарти, но същото е и с много от останалите същества, които се крият от хората. Има и други видове вампири, но те са много по-склонни да приемат стандарите на човешкия род. Най-старите са сформирали общности, с което да насърчават оцеляването си: двете най-големи са Сабат и Камарила. И двете имат сходни истории за това как сме били прокълнати от Бог и Каин. И двете се обединяват зад идеята, че трябва да сме единни, ако искаме да оцелеем срещу децата на Каин. За това си има причина: И двете общества биха ни използвали за своето оцеляване, и колкото и да е странно, не мога да приема това, което и двете проповядват.
Все пак аз вярвам в еволюцията (като повечето хора през тази епоха), най-вече, защото е теория, която може да бъде подкрепена с научни факти. Ако наистина е имало създание като Каин, то той без съмнение е излезнал от някоя пещера, а не от някаква митична утопия наречена „Енох”. Оттам еволюцията ни специализира в тринадесет основни вида; историята за Каин, който създал тринадесетте Антиделувиани, е, отново, ясна метафора на този факт. Носферату просто са видът вампири, които най-добре виреят под земята.
В резултат на което ние знаем подземния свят по-добре от всеки клан. Дълго преди да се издигнат първите човешки градове, ние сме владеели пещерите. В огромни кухини под повърхността ние сме почивали, а нощно време сме се надигали, за да се храним със смъртните. Без съмнение това е и източникът на първичния човешки страх от тъмното, от мрака, от легендарните „чудовища, спящи в недрадата на Земята”. Въпреки това, Камарила са създали прекрасен мит, за успокоение на своите деца, треперещи в каналите. Чрез тези лъжи те се опитват да ни държат тук долу. Мислите ли, че нашият клан би бил доволен с такова малко царство?
Ако ме попитате от къде произхождаме, аз ще Ви кажа: Ние сме потомци на първия живот в океана. Всъщност много Носферату все още се крият под водата. Няма нужда да дишаме, след като сме мъртви; ако това не беше така, да сме се задушили под реки от канализационна вода преди много време. Отводни тунели, виадукти, напоителни канали – дали са пълни с морска вода, урина или химикали, ние можем да се потопим в почти всичко и да оцелеем. Ние не вървим по океанското дъно, разбира се, защото налягането е прекалено голямо на места – поне за по-скорошните поколения – но знам, че много от тук присъстващите ще се завлекат обратно под водата щом приключим.
И все пак, поради някаква причина, ние трябва да се събираме в градските канали, заради хората, които са наблизо. Ето затова Сабат и Камарила са добавили историята за Енох, Първият град, към легендите си. Няма доказателства за същестуването на Първия град също; ето затова нямам основания да смятам, че и той е бил някога истински. Киндред учени и археолози са го търсили, но дори Aristotle de Laurent никога не го е намерил. Предпочитам да го считам за още един мит, който обяснява начина, по който първите вампири са контролирали човешкото общество.
Освен това, както чухте преди малко, най-старите деца на Носферату, Niktuku , се предполага, че тихо ловуват нашите братя и сестри. Много пъти ни е било повтаряно, че те са толкова отвратителни, колкото са и древни. Не е ли просто прекрасно? Има някой, който е дори по-грозен от нас! Предполага се, че Niktuku са толкова свръхестествено потайни, че никога не са били виждани, дори от Носферату. Затова се очаква ние да повярваме, че те са истински, само защото никой не ги е виждал! Брилянтно, нали? Ако искате да знаете защо ние се спотайваме под градовете по света, то е, защото историята за Niktuku се е разказвала и променяла и преразказвала отново и отново. „Вярвайте ни”, казват старите, „или няма да можем да Ви защитим от въображаемите Niktuku!”
Има поука в моята история. Можете да изберете да се уповавате на Сабат и Камарила, но единствената истинска причина за това е ако имате нужда от една добра приказка. Няма причина, поради която да се ограничаваме да газим сред реки от лайна само. Всъщност много от нас не го правят и изглежда аз съм единственият, достатъчно смел да дойда на това Събиране и да го заявя. Решително вярвам, че сме готови за следващата стъпка в еволюцията ни, а тя започва с напускане на Камарилските градове.
Разказите за Големия Потоп, който почти унищожил Антиделувианите, е чиста фантазия, толкова нелепа, колкото и проклятието и Niktuku, но там някъде има цял един свят, свободен от предателството на други вампири. Някои от независимите вече са се осмелили да търсят по-навътре и по-навътре в морето, надигайки се само като трябва да се хранят. Приканвам Ви да се приседините. Камарила е създала фалшива история за Вас, фалшиво чувство за срам и удобно място под градовете, за да Ви скрие. Отричам тяхното общество напълно. Аз съм независим и ходя където си искам. Под водата, под земята, под краката на по-нисшите, аз съм Носферату; тези, които останат, са тези, които вярват в лъжи.

Романтична история

Клеопатра, от Камарила, разказва историята на Носферату и Арикел
Всеки Носферату си има любима история: Бих искала да Ви кажа моята. Тореадорите имат доста забележителна история за нашия вид, една, която се предполага, че обяснява защо двата клана се ненавиждат толкова. Твърди се, че преди Носферату да бъде прокълнат от Каин, той бил красив; изродите от клан Тореадор вярват, че той се влюбил в Антиделувиан с името Арикел. Когато се превърнал в грозно създание, той бил толкова засрамен, че нямал смелост да се покаже пред своята истинска любов никога повече.
Носферату, в своя гняв, преследвал своите деца и ги принуждавал да се крият, докато Арикел възхвалявала Превръщането на своите и ги учела да почитат красотата. Тя създала Тореадорите и, очевидно, те ни съжаляват оттогава. Не е ли красиво? Чух тази история от красив разказвач, който и до ден днешен ми я раказва дословно всяка вечер. Разбирате ли, аз съм го приковала към кръст с пирони в моето обежище и го поддържам жив чрез моята кръв. Той ще ме обича вечно, така както Арикел и Носферату не са могли.

Етикети: , ,




Събиране на Историците

НИЕ СМЕ ЛЕГЕНДА. От незапомнени времена нашата история се е предавала под формата на приказки и легенди от поколение на поколение. Докато пълзим в мрака, криейки се от света над нас, ние си разменяме слухове, търгуваме с тайни и, най-важното, разказваме си истории, за да минават дългите безсмъртни нощи. Хилядолетие преди хората от тази дигитална ера да развият малките си способности за концентрация, разсейвани от краткотрайни звуци, реклами и двадесет и две минутни сиуационни комедии, нашите новообърнати се учат да наизустяват историята на клана: скритата история на света. Скрили сме своите легенди така, както сме скрили и обезобразените си лица от човешката раса, за вечни времена.
Въпреки спазването на тази традиция, много от историите остават неразказани. Новосъздадените се опитват, но просто не могат да запаметят историята ни дума по дума, така, както са правели нашите предци преди много време. Изкуството на разказването се е загубило, въпреки най-добрите опити на тези, които се опитват да го запазят. При предаването си всяка история бива изопачавана, разкрасявана или опорочавана. Най-лошото е, че много от клана смятат разказите за точно това – просто разкази.
С приближаването на Гехена много от възрастните вампири изчезват безследно, а с тях изчезва и тяхното наследство. Заради това, докато все още имам възможност, ти давам шанс да слушаш и да се учиш.Събрали сме тунел, пълен с Носферату, Сборище на историци, да опишем историята на нашия клан. Заедно, новосъздадени, те ще ви помогнат да разберете кои сте, от къде идвате и защо сме затворени сега в тази мрачна зала дълбоко под земята.

Най-ранните нощи

Тъск, Разказачът на слухове, започва:
Ще започна с най-старата легенда – вероятно вече знаете как започва. Първият вампир е бил Каин, осъден от Бог заради убийството на своя брат Абел. За наказание Каин е бил прокълнат с безсмъртие, за да може да размишлява над своето дело, и е бил изхвърлен от Еден за вечни времена. Казано ми е, че в този момент Каин или е извикал името божие, или е отправил молба към Сатаната. Във всеки случай той е получил силата на Кръвта – свръхестествени способности, които са били изцяло в сферата на Прокълнатите.
Каин създава три деца, с които е обитавал Първия град, познат днес на мнозина като Енох. Някои твърдят, че самият Каин е отговорен за създаването на това убежище. Трите му деца призовават още хора в Енох, които да могат да използват за храна и да стават по-силни. Най-млада от тези вампири се е наричала Зила – тъй като е била най-млада, тя е била и най-недоверчива спрямо своя създател. Нейните по-големи братя Енош и Ирад били напълно доволни сред пределите на Първия град, но Зила била любопитна към света отвън. Докато някои човешки племена били привличани към града, други бягали от създаденото от Каин. Първите смъртни говорели с лошо за Енох – било е място, където грехът е тържествувал, а Божите закони били пренебрегвани.
Нашата история започва с човек, който също не е вярвал в законите на града. Казано ни е, че той е бил ловец, примитивен човек, който е притежавал сила, която е използвал, за да ловува най-силните същества по света. Чудовищата, които бродят в нощта, в тези Последни нощи, са далечни потомци на тези, с които той се е сражавал. Светът вече е забравил техните имена и начин на живот. Докато този ловец е търсел най-лошите от тези зверове, попада на Зила, най-младата от децата на Каин, която е ловувала хората в Енох.
Този мъж, чието истинско име отдавна е потънало в миналото, е дебнел Зила в продължение на сто дни и нощи. Той я е примамил сред пустошта, до гърлото на дълбока пещера. Въпреки, че не можел да я види, се твърди, че е забелязал стъпките й по земята, докато го е следвала. Щом успял да я отдалечи достатъчно от Първия град, сред хаоса на пустошта, забил дървено копие дълбоко в сърцето й. Но Зила не можела да бъде победена толкова лесно. Със силата на Кръвта тя счупила копието на две; с мощта на Кръвта срязала лицето му, оставяйки белег, който никога няма да заздравее; с яростта, с която горяла Кръвта й, тя го запратила срещу скалите на пещерата само с един удар. Неговото тяло, дух и оръжие били прекършени и той бил на прага на смъртта.
Въпреки това Зила била толкова впечатлена от неговата смелост, затова решила да го възнагради със силата на Кръвта и да го Превърне. Тя вече била намразила двамата си братя и знаела, че ако иска да стане по-могъща от тях, ще й трябват смели деца, за да й помагат. И докато слушала шепненето на звяра в себе си, все повече и повече се убеждавала, че това, което прави, е правилно. Погледнала към детето си със състрадание и го наименувала „Носферату”.

Низходящата спирала

Този ловец, Носферату, бил най-силен сред хората; титан, който триумфирал над най-зловещите зверове по земята. Щом придобил силата на Кръвта, тази мощ станала още по-силна. Той станал могъщ като пиел кръвта на своите жертви, но също така се научил да се страхува от трите опасности, от които и ние се страхуваме до ден днешен: огън, слънчева светлина и подлостта на хората. Заради всичката си сила, той не можел да си прости, че не успял да убие Зила. Белегът на лицето му служел за напомняне на провала. Както Зила се научила да мрази своите братя, така ловецът се научил да мрази своя създател.
Щом Носферату получил силата на Кръвта, той станал още по-велик ловец от преди. Братята на Зила научили своите деца как да използват силата на енергията си, докато Носферату бил като звяр, изоставен сред пустошта. В резултат на отричане на загубата на душата си, той развил ужасна злоба към чудовища. Отричайки, че се е превърнал в едно такова чудовище, изкарвал яда си върху по-нисшите създания на земята. И тъй като адски много мразел белега на лицето си, се научил да го крие, както и себе си, от всеки, който погледнел.
Носферату скоро се научил да създава други по свой образ и подобие. Научил своите първи деца как да ловуват и как да гледат без страх другите деца на Нощта. Тъй като възрастните деца на Каин се разпореждали със смъртните в Първия град, ловецът дебнел тези, които срещнел сред пустошта. Преди Превръщането Носферату станал могъщ, защото унищожавал най-силните сред съществата, които намерил. След като Зила го посветила в мрака, той се научил да бъде ловец на хора.

Обвързани с кръв

Легендата разказва, че Каин искал да поддържа контрол над своите деца, затова, за да бъдат послушни, той научил за връзката на кръвта, най-сигурният начин да наложи подчинение. Като насила ги е карал да пият от собствената му кръв редовно, най-старите му деца станали лоялни към него, но докато го наложи, Каин вече не можел да намери всички, които били създадени. По същия начин Носферату се научил да направи децата си лоялни към него; като ги принуждавал към кръвни връзки, той си спечелва клан от верни последователи. И докато подхранвал омразата към своя създател, той направил дузини деца.
Така, както чакал в продължение на сто дни и нощи да примами Зила и да я унищожи, той създал множество деца, които да му помогнат да се издигне и да погълне чудовищата, които са го обрекли за цяла вечност. Но както Силата на Кръвта направила Носферату силен, омразата и угризенията му го отслабвали. Когато ловувал нощно време, се научил да цени уединението, защото то било единственото нещо, което заглушавало шепненето на Звяра вътре.
Една нощ, в момент на страст, той видял красива жена да се къпе покрай поток. Нейното име също е загубено покрай старите истории; днес тя има хиляди имена. Той я изнасилил и изпил кръвта й, а след това, заради обгърналата го страст, й позволил да пие от неговата кръв. Преди да може да я убие обаче, и преди да осъзнае какво е сторил, тя избягала. За разлика от останалите деца на Носферату, тя била свободна, защото не я свързвала кръвната връзка. Ловецът бил толкова разгневен, че събрал всичките си деца. Първоначално им наредил да я намерят и унищожат, но с всяка нощ, в която те не я намирали, гневът му растял.
Когато омразата му станала толкова свирепа, че не можел да търпи повече, събрал армията си и нападнал Първия град. Най-възрастните му деца, които наричал Nictuku, се събрали около него и с тишината на мъртъвци, бродели по улиците, докато не намерили Зила и я нападнали. Последвала ужасяваща битка. В края й, до гърлото на пещерата, пред която Носферату бил Превърнат, Зила го покосила, оставяйки го пречупен и кървящ за пореден път. Децата му избягали, страхувайки се от наказанието, което щяло да последва.

Проклятието

Каин лично дошъл да види какво се е случило. Докато Носферату лекувал раните си, той го погледнал с гнева на бог. Самият Бог бил прокълнал Каин заради убийството на собствения му брат, затова сега Каин застанал пред друг от своите роднини, дете, което се опитало да убие собствения си създател, своята майка, дъщерята на Каин. Самата мисъл за този опит за убийство го изпълвала с необятен и ожесточен гняв. И в този момент, тази омраза му дала сила: Прокълнал Носферату и всичките му потомци. Носферату и децата на Носферату, както и и техните деца били белязани от яростта на Каин, носейки проклятие много по-отвратително от белега по лицето на родителя си. Дори и жената, която успяла да избяга в горите, паднала покосена от това проклятие, кожата й се сбръчкала, лицето й мутирало, костите й се деформирали и за цяла вечност тя трябвало да предава проклятието, което Каин наложил върхи Носферату.
Каин прокудил Носферату от Първия град завинаги. Той пропълзял в горите отново, за да се завърне в пещерата, в която умрял за първи път и да спи докато намери начин да изкупи това огромно престъпление. Годините минавали, а Nictuku чакали покорно, свързани чрез кръв да изпълняват волята му. А жената, която успяла да избяга, Матриарх на нашия клан, тръгнала по света, за да създаде свое собствено семейство и да стане създател на всички ни.
Времето си течало, а най-възрастните деца на Каин създали още дванадесет други, но това не е важно за историята ми. Голям потоп преминал през Първия град и го унищожил, оставяйки Антедилувианите да спят под вълните му докато отмине, но това също не е важно за историята. Ето и края: Носферату успял, в съня си, да намери начин да изкупи греха си. Докато спял, той призовал Nictuku и им наредил да намерят жената, която избягала от него. За да му бъде простено за стореното, той решил да я даде на Каин. Но по това време тя вече била създала множество деца и Носферату се заклел, че ще унищожи всичките и ще ги дари на Каин. Носферату изпратил Nictuku да ги избият един по един и да му донесат прахта им, която да поднесе на Каин, показвайки своето разкаяние по този начин.
Казват, че ние се крием в нощта, защото се страхуваме от света на хората. Твърди се, че се крием от светлината защото сме грозни и се срамуваме от прокълнатата си външност, но това не е вярно. Крием се, защото знаем, че Носферату е пратил своите деца, Nictuku, да ни унищожат и да предложат душите ни на Каин. Останалите деца на Каин знаят, че ще дойде време когато Антедилувианите ще разберат вредата от това, което са сторили и ще се надигнат и унищожат всичките си деца, за да предложат душите им на Каин. За нас обаче изтребването вече е започнало.
И затова пълзим в нощта, разказвайки историите си, очаквайки и ослушвайки се за Nictuku да ни избият. Това е историята за началото на нашия клан. Когато последният от нас бъде намерен и убит ще бъде историята за края.

Загадката Niktuku

Според разказвачите на клан Носферату, Niktuku не са кръвна линия, а най-възрастните деца на самия Антедилувиан. Когато легендарното Носферату се надига срещу своята господарка и нейните отношения, то го прави с помощта на своите свързани от Кръвната връзка деца. Въпреки, че се знае, че тези връзки отслабват с времето, легендата разказва, че Носферату постоянно ги е подновявал като е призовавал децата си, за да пият от безчувственото тяло и да подновяват лояността си. Това не е било без опасности обаче: Ако Niktuku не владееха толкова добре дисциплината Obfuscate, друг вампир можело да ги проследи и да изпие кръвта на Древния. За щастие те били достатъчно силни, за да заличават всякакви следи за своето присъствие… ако е имало такова.
Още един аспект на тези вампири от четвърто поколение е предизвикал множество спекулации сред обществото на Носферату. Някои легенди твърдят, че преди проклятието, Носферату е Превърнал красива жена, обзет от страст, която е позната като Матриарх на клана. Ако това е вярно, „Майката на всички Носферату” никога не се е показвала. Също така тя не е позната под каквото и да е име – Матриарх е просто най-често използваното.
Други митове твърдят, че три от Древните деца са се спасили от Кръвната връзка. Тази теория има доказателства, които я подкрепят, защото се счита, че скандалната (а вече и мъртва) Баба Яга от руските легенди е била дете на Антедилувиана. Ако Матриарха и Баба Яга са били първите две деца, кое е било третото? Знанията за свръхестествените способности на Носферату имат едно вероятно обяснение: Най-високите нива на дисциплината Obfuscate, както се знае, могат да прикрият всички следи за Носферату, затова той или тя може да е ефективно забравен/а. Макар и да има намеци в легендите, за съществуването на подобно създание някога, всички опити то да бъде намерено са забравени или зарязани. Загадката около Niktuku е дразнеща интереса частица от завидното минало на Носферату – толкова загадачна колкото и самото съществуване на Niktuku.

Етикети: , ,





Пролог

Значи под краката ми земята сигурно е чудовищно богата на тунели и тези тунели представляват убежището на новата раса. Наличието на вентилационни шахти и кладенци по високите склонове — всъщност навсякъде освен по поречието — показваха колко универсални са техните укрепления.
-Хърбърт Уелс, „Машината на времето”

Понякога мъртвите не остават погребани. Мрачни тайни, скрити от погледа на любопитните, намират начин да изплуват, като мъртво тяло, носещо се по повърхността на тресавище. Понякога труповете не остават безжизнени мъртъвци също – в противовес със законите на човек и Бог, те се въздигат от дълбините и плъзват по Земята. От най-ниските нива на градската канализация до мрачното сърце на дивото, тези чудовища пълзят сред сенките в очакване на хората. Видът им е шокиращ, миризмата им е нетърпима, поведението им без съмнение е чуждо. Те са гротестките чудовища, познати като Носферату.
Като повечето себеподобни, Носферату също изпитват жажда за кръв и се страхуват от светлината на деня. За разлика от останалите обаче, кланът е прокълнат да се крие от света на хората. Без умора и милост те бродят по земята до настъпване на последната нощ, Гехена, когато Древният, който е създал расата им, ще се събуди от своя безчувствен сън и ще ги унищожи всичките. Нека останалите говорят за романтичния свят на вампирите. За тези създания вампиризмът е без съмнение проклятие; мрачна събда, проклела ги във вечност, хванати в капан в ада на собствената им плът.
За произхода на Носферату се разказва в легендите. Те са наследници на първороден грях, стар като самата история. Преди цяла вечност първото Носферату създава свое дете в момент на страст – действие, за което ще съжалява цяло хилядолетие. Същата страст по-късно го принуждава да възстане срещу съществото, което го е създало – действие, заради което бива прокълнат до края на дните. От този момент нататък Носфератуто и всичките му последователи дегенерират в раса от зловещи чудовища, страховити и отвратителни зверове, които са принудени да се крият от света на хората, за да подсигурят собственото си оцеляване. Обзет от угризения, Антедилувиан Носферату изпраща най-голямото от своите деца да намери и унищожи клана, който е създало. От този момент всички Носферату се прокрадват незабелязано, знаейки, че един ден техният прародител ще опита да изкупи греховете си като ги избие до крак.
Легендата се носи из каналите на Камарилските градове. Това е история, която се шепне от сабатската пасмина, докато си подават ритуалния бокал по време на Vaulderie ритуала. И все пак има много повече за клан Носферату, отколкото Камарила и Сабат подозират.
На пръв поглед Носферату изглеждат като много обикновени същества. Те без съмнение са ужасни, превърнати в грозни изроди още от момента на превръщането им във вампири. Повечето владеят свръхестествени дисциплини, за да останат незабелязани. Някои имат способността да общуват с най-жестоките и диви животни, които съществуват на планетата, а почти всички владеят умението да откриват мрачни тайни, които всеки друг би подминал без да забележи. Под измъчената им плът, в противните си сърца, те крият дори още по-мрачни тайни.
За новородените вампири Носферату са просто отвратителни създания, които дебнат в градската канализация, ловуват из бедняшките квартали или се спотайват незабелязано из местата, където се събират кръвопийци. За съжаление и Камарила, и Сабат са запознати с много малка част от света. Те познават повърхността, но знаят адски малко за подземните лабиринти на Носферату. Водени погрешно от размътващите ума сили на спящите Древни, старите и млади вампири, които населяват този модерен свят, дори не подозират за необятното царство на гиганти.
На повърхността две огромни общества вампири се съревновават за надмощие, но и двете не са сигурни как да се отнасят към тези същества. Първите, Камарила, имат изключително превувеличено чувство за своята сила. Историята им е неумолимо преплетена със западната цивилизация, но колкото повече някой отива от Европа към Северна Америка – Старият и Новият свят – толкова повече влиянието им гасне. Камарилските визионери започват да пътуват още с първите пътешественици, но когато достигнали до края на своите карти – където човек с богат въображение е написал „Тук има чудовища” – те открили забравени колонии от деца на Носферату. Независимо колко далече Камарила се осмеляват да напуснат своите безопасни територии, те винаги ще попаднат на Носферту, които се крият в очакване и се подчиняват на инстинктивни традиции, много по-стари от страхливите методи на цивилизованите вампири.
Второто общество, населявано от Сабат, е било първоначално създадено като негодувание срещу камарилските философии. Войните на Каин често вербуват Носферату като техни съюзници, но и те тепърва осъзнават, че зад тези създания се крие повече отколкото изглежда на пръв поглед. Чудовищата са енигма, скрита под пластове от сбръчкана и измъчена плът. Приетите в Сабат се кълнат във вярност пред Меча на Каин – мърморят клетви, подкрепени с кръвни връзки и изпълнени с благововение ритуали – но въпреки всички, сабатските Носферату са мълчаливи, потайни, любопитни създания.
Изродите имат страстен навик да се спотайват в комуни с други от техния вид когато имат възможност. Носферату, което е в съюз със Сабатска група, ще се бие до Последна смърт, за да защити своите съюзници, но все пак то иска места, на които да може да остане само, планиращо ужаси, разбирани само от други като него. Кланът е едновременно най-зверският и най-човечен в редиците на Сабат – господари на подвеждането, тихи ловци, потайни пътешественици, до последното прикрити и без съмнение ужасни чудовища.
Извън пределите на тези две общества, други вампири се събират и кроят планове за унищожение на човешката раса и конспирации срещу своя вид. Някои от нощните създания шепнат, че са си добре сами и отказват диктата на която и да е секта. Стаени наблизо, пратениците на клан Носферату ги слушат послушно. Някои претендират да са анархисти, кроейки планове да свалят водачите и на двете общества. Докато техни банди и армии се събират, Носферату тихо следват авангардите в битката. Независимо къде децата на Каин ще струпват своята войска, тихите и незабележими създания вече са там и ги очакват.
Отлъчени от двете общества, клана тайно събира своите. Пасмини от Канализационни Плъхове, Изроди и други ужасии се сбират в най-дълбоките част от градските канали, в най-далечните части на пустошта или във всяко едно уединено убежище, където те могат да кроят планове незабелязани и без да бъдат усетени от другите вампири. Отвъд всичко друго те са Носферату, които делят едно общо проклятие и обща нужда за оцеляване. Тяхната цел, тяхната култура и екзотична натура остават мистерия за тези, които бродят по открития свят. Сега, най-после, ужасна миризма и още по-ужасни разкрития започват да се надигат от техните лабиринти под земята. От утайката на вампирското общество, от дълбините на каналите, скрити под безкрайни реки от урина и фекалии, мъртвите се надигат отново, показвайки се в своята истинска и ужасяваща форма.
Още от времето на проклятието върху първото Носферату, неговите деца се спотайват сред скритите и забранени части от света, избягвайки отмъщението му. За да могат да оцеляват, те са формирали любопитни общества, които надминават всички граници на вампирските секти или философските пътища. Някои от тези тромави, ужасяващи същества избират да се изкачат на повърхността, но повечето остават дълбоко скрити сред сенките на света, очаквайки Последната нощ. Докато Гехена наближава и Краят на Дните започва, вече няма нужда от подобно вечно търпение. Забравени шайки Носферату се появяват от сенките, за да заемат своето място сред среднощните битки. Погребани дълбоко под човешката цивилизация за хилядолетие, мъртвите отново ще ходят по земята.

ПП: Забравих да спомена, че преводът си е изцяло авторски и го превеждам за вече споменатия един пост по рано портал. Възможно е да има грешки и неточности, ама ме мързи да си давам много зор с проверката :Д Ако някой някога някъде реши да го ползва, едно мерси може да каже. Няма да му се разсърдя. Скоро очаквайте още!

Етикети: , ,


Vampire: The Masquerade – The Bulgarian Portal

   Пуснато от: Silentium   в vampire the masquerade



Време за малко реклама сега :Р

Който не знае, вече ще знае. От днес отново отвори врати Българският портал, посветен на настолната ролева игра на White Wolf Vampire: The Masquerade. Всеки, който знае какво е това, играл е някога или има желание да се запознае с правилата и хилядите страници история, е добре дошъл да се присъедини към нас във форума и да стане част то света на World of Darkness.
В Пловдив четири човека вече направихме доволно количество сесии по втората ревизирана версия и, ако сте зарибени и харесвате такива игри, си е супер забавно 🙂

Vampire The Masquerade: Lust For Blood

Всички са добре дошли! 🙂

Етикети: ,