Архив за месец: April, 2009

Pain Live in Sofia

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Най-после малко време да драсна няколко реда… Имах един много дълъг и изморителен уикенд (прибрах се понеделник сутринта директно за работа :Д) и още не съм се наспал след два дена будуване, но ако не сега, то няма кога вече :Д
Няма да крия, че се бях запътил към София без каквито и да е очаквания и не с особено добро настроение (причини има няколко, все лични, а и освен това успяха да ме вбесят супер много точно преди тръгване определени хора), но концертът направо ме отнесе… Дълго чакане, срещи, познати, поздравявания, запознавания, припознавания, презапознавания… Всичко си имаше преди започването на концерта освен бира :Д (не знам защо, но реших, че този път няма да пия нищо до партито в 3 уши)…
Кълн не искам да коментирам, не ги харесвам пичовете, по-точно не харесвам този стил музика, но самите те бяха доста силно ентусиазирани. И изпълнението на българските фенове беше мега малоумно. Със сигурност и на групата й е станало доста криво от тези освирквания, но какво да се прави…
А Pain, ех Pain… наистина не очаквах толкова страхотен концерт. Нямам идея защо така. Може би заради настроението ми, което почти липсваше, може би поради ред други причини, а и от друга страна може би това и допринесе за страхотното изкарване. Групата направи час и половиново шоу и изпълни точно 19 песни от общо взето цялото си творчество. Сет листата можете да видите тук, собственост на Лори, която успя да си я “открадне” в края на концерта. Каквото и да кажа за този концерт ще бъде малко. Определено се нарежда на второ място точно след този на Anathema в Гърция (него не мисля, че нещо ще може скоро да измести :Д). То не бяха викове, то не беше пеене, понасяне на съседни удари и въобще всичко както си му е реда за един силен метъл концерт :Д
А и в интерес на истина ми се струва, че групата се изкефи дори повече от публиката и точно заради самата публика. Самият Питър го казва най-ясно и точно след първия куплет на Shut Your Mouth, след като спира да пее и оставя феновете сами да изпеят лириките… А отговорът му “WOW! Thank you!” мисля, че е показателен и говори сам за себе си. Имаше стандартните обещания, че това е една от най-страхотните публики, че скоро задължително трябва да дойдат пак да свирят, и както се случва на бг концерти, струва ми се, че бяха напълно искрени, а не само го казваха ей така… да зарадват феновете.
Аз от друга страна се радвам, че песните от новия албум бяха ограничени само до 4 и не прекали… Макар, че дори Follow Me, която беше първата от първия бис, звучеше добре в живо изпълнение. А като оставим това настрана, групата изпълни доста от любимите ми песни, затова съм и доволен (липсваха ми неща като Supersonic Bitch и Play Dead, но то не може всичко :Д). И дано наистина се върнат за още едно подобно страхотно шоу.

А след концерта всичките ми планове бяха разбити на пух и прах с честитенето на рождения ден на Иво, който ме покани в тях следващата вечер… Заедно с него, Мария и Гергана (които също спаха в тях) бяхме и на афтър партито на Пейн, после рожден ден, две вечери липса на сън и работа понеделник сутрин… Един дълъг и запомнящ се уикенд…

Етикети: , , ,


Oldies Movie Night 21.04.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights



Бях си приготвил пет филма предната вечер за гледане, но в крайна сметка успях само 3 от тях да гледам (четири, но единият не се брои). Защо така се казва постът ще стане ясно след малко 🙂

The Fly (1958)
Сигурно много хора помнят лентата на Дейвид Кроненберг от 1986 със същото заглавие, но колко от вас знаят за оригинала от 1958 на режисьора Кърт Нюман? Заснет по кратък разказ на Джордж Лангелан, филмът разказва за учен, който постига успех в областа на преместването на материя… За съжаление на мен ми се наложи да гледам лентата само в картинки, защото версия, която бях свалил, се оказа на италиански и нищо не схванах от диалога… Но и това, което видях, беше достатъчно… Подобни кадри съм сигурен, че дори са били доста плашещи навремето, нищо, че сега не изглеждат кой знае какво. Винсент Прайс обаче, който играе ролята на брата на учения, е, както винаги, на много високо ниво.
Не бих го оценил, защото не успях да го гледам както трябва.

Return of the Fly (1959)
Година по-късно, Фокс решават да направят продължение на лентата на Нюман (който умира само месец след премиерата на горния филм) и да използват максимално декорите от първата част. Петнадесет години по-късно синът на семейство Деламбре, след като погребва майка си, решава да възобнови опитите на бащата. Заснет в черно и бяло, този филм е много по-слаб от предния, но пък доста по-интересен от продължението на римейка (1989) с Ерик Столц в ролята на сина (там сюжетът няма нищо общо така или иначе :Д). А освен това тук има много хепи ендинг. Още едно нещо, което ме подразни. Но пък отново имаме Винсент Прайс, който общо взето, прави по-голяма част от филма.
Лична оценка: 5/10

Tales of Terror (1962)
И отново Винсент Прайс… Този път в комбинация с Роджър Корман и Едгар Алън По. Три кратки разказа на писателя са екранизирани тук – Морела, Черната котка и Случаят с господин Волдемар. Във всеки един Прайс играе роля. Първият е прекалено кратък и неинтересен, но Черната котка, който е и най-дълъг, е страхотна екранизация. Тук обаче кредит трябва да се отдаде на персонажа на Питър Лор, който засенчва Прайс почти по всички параграфи. Последната история е може би най-зловещо представена и с по-малко хумор от основния сегмент.
Като цяло лентата залага на изпълнението на основните герои, на стряскащата музика в правилния момент (нещо, на което всички ужаси от тези години са разчитали) и опитва да ужаси с историята и мимиките, а не със специални ефекти и гор.
Лична оценка: 7/10

Dr. Terror’s House of Horror (1965)
Още една антология, в която роли имат Кристофър Лий, Питър Кушинг и един много млад Доналд Съдърланд. Доктор Шрек се качва в купето на пет млади мъже и им предлага да им предскаже бъдещето. Пет истории с не особено щастлив край. Няма да се спирам на всяка една поотделно, защото няма и смисъл. Някои са наистина добри, а други стряскат доволно за времето си, докато трети са леко скучновати. И тук се разчита на крипи музиката, страхотната актьорска игра (едно време не са разчитали на бездарни тинейджъри, които просто трябва да се съблечат и умрат – по възможност докато правят секс :Д) и режисура.
Както гласи таг лайна на по-стар филм със същото заглавие (от 1943та мисля, че беше), но нагласен за този – Вампири, Върколаци, Вуди – всичко това в един филм.
Лична оценка: 7/10

Етикети: ,


In Simple Terms…

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Понякога една дума, едно движение, един жест… може да промени цялото настроение. И тук говорим за подобряване… Другото и без това е по-лесно… Няколко прости думи, без особен смисъл за околните, дори за говорещия, но с правилното значение за слушащия/четящия… Whatever… Благодаря! 🙂

И точно в този момент си слушах и новия The Gathering… Не съм някакъв фен на групата, но този нов албум не е лош… Не би ми станал любим, но точно в този момент, в това настроение, беше правилното нещо за слушане… Чак не мога да повярвам на моменти новата вокалистка колко добре докарва звученето на старата – много сходни гласове имат. Не бях го забелязал преди това нещо. Именно затова новият албум леко звучи на Octavia Speratti (откъдето е новата вокалистка) на едни моменти, и на старите The Gathering на други… И в същото време предлагат и нещо ново (ако трябва да сравняваме този албум с Souvenirs примерно…


Blinded, Desperate, Destructive…

   Пуснато от: Silentium   в day/night



В свят, в който не виждаш нищо… В свят, в който те наблюдават… Чувстваш ли се притиснат от бетонен блок?
Нищо не се вижда… Лека светлина, размазана, трептяща леко като пламък на свещ, сякаш разнасяна от вятъра… Сляп за всичко, всички, от себе си, за себе си… Колко по-грешно може да бъде? И именно тази неспособност да виждаш води до пълното отчаяние, от което веднъж навлезнал, няма излизане… Пътят може да бъде само един – само надолу или само нагоре… зависи от гледната точка и моментната позиция. Опитваш се да не обръщаш внимание, но всичко, което се вижда е един размазан образ. С огромната си ръка, отчаянието все по-силно и по-силно те притиска към студената стена. Стиска сърцето и не иска да пусне. Паниката бавно и много внимателно (незабележимо) се прокрадва като крадец сред нощните сенки, в опитите да избегне слабата лунна светлина. И не я усещаш. Тя замъглява дори малкото останало мъгливо петно от кръгозора.
И в опити да постигнеш нещо, започваш да размахваш отчаяно ръце, да блъскаш, да крещиш, да удряш… да рушиш… И скоро настъпва краят… Няма спасение веднъж поел по този път… Само трябва да протегнеш ръка и ставаш част от кръговрата!

Поздрав за всички с Feel for You на Nightwish 🙂


AdventurersBG.Info

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Рекламна пауза с други думи 🙂
А с още по-други, връщам жеста на пичовете, защото ме линкнаха така или иначе…
За какво става дума ли? Това е сайт с помагала (solutions или walkthroughs казано на английски) за куестове и адвенчъри изцяло на български език. Един от екипа се свърза скоро с мене и поиска разрешение да ползва две от моите помалага, които се намират на сайта (държа да отбележа, че моите са си писани изцяло от мене и не са превеждани от чужди сайтове) и да ги сложат на техния сайт… Щом бях толкова учитиво помолен, как бих могъл да откажа :Д
Пък и защо да имам против, това си е прекрасна реклама на моя сайт 🙂
Та, ако на някой му трябва помощ и зацикли на някоя игра… може да погледне на въпросния сайт… Базата им е доста голяма и непрекъснато расте 🙂


Song of the Month – April

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Е този месец вече няма да изненадвам никого и няма да се престаравам с описанията… Победител е:
Scarred на Combichrist
Много голям!

Етикети: ,


Birthday Weekends Пътеписи

   Пуснато от: Silentium   в day/night



След като най-после успях да си сглобя стола, да почистя цялата баня, да я използвам по предназначение и да ям… май е време да напиша това, което ми се искаше още миналата седмица, плюс изминалия уикенд и да пиша за неща, които никой така или иначе не го интересуват :Д
За протокола, това го пиша в десет часа вечерта в офлайн режим в едно уърд файлче и ще го кача утре като отида на работа и имам интернет J

Birthday Weekend Part 1 (28-29.03)
За концертите вече писах, няма да ги споменавам дори. Идеята в събота беше (поне аз така си мислех :Д) да излезнем някъде, да бъде спокойно, да сме подготвени за следващата вечер и да не сме препили и с тежък махмурлук :Д След прекрасния концерт на Дани Кавана се отказах от разходка до Фенса за афтърпартито (и както разбрах на другия ден от Иво, и по-добре съм направил), някои хора не бяха сигурни какво точно искат и не им се пиеше много-много бира (с мене) и поради тази причина се насочих към хостела. Там ми бе съобщено, че в 00:00 имаме среща и ще се ходи по барове и дискотеки (в този момент ми стана ясно, че вечерта ще е всичко друго, но не и спокойна :Д). Бира, черен афтършок, бира, черен афтършок и най-жестоката свалка, на която съм ставал свидетел през живота си (не успях да видя сублимния момент, само ми беше разказано за него, но звучеше достатъчно брутално :Д).
На следващия ден успях да си уредя среща с Лори (с Милен не успях, за което ме яд, но той не си вдигна телефона, а после стана прекалено късно, особено като разбрах къде се провежда концерта на In Flames, на който той щеше да ходи) и за мое учудване се получи една много приятна и хубава среща. Беше ми адски лесно да говоря с нея без да трябва да се замислям прекалено много и да внимавам с думите си (Нещо, което напоследък не ми се отдава с някои други хора и атмосферата става все по-тягостна и тягостна там.)
Преди концерта успях да поканя над десет човечета на рождения си ден, но не всички дойдоха, а доста не пожелаха да ме уважат, но то е разбираемо… не е като да се познаваме кой знае J Големи благодарности все пак на тези, които го направиха и който приеха да бъдат почерпени от мене :Д С Пламен и Янко се справихме с литърчето Джеймисън (като изключим двамата души, които почерпих от него – Узи и непознатата девойка, която си харесах и която в последствие се насочи към един позьор в съседство… пфу) без кой знае какви проблеми. Много добра първа част от рождения ден се получи, макар и с много малко хора. Слушах много хубава музика (нещо, което няма как да ми се случи в Пловдив по тукашните заведения) и успях да се запозная с няколко човека, с които до този момент се познавахме по никове от ласта или други подобни социални сайтове. Но също така успях да се запозная и със собственика на Гогрон, което считам за доста добро запознанство, защото стана въпрос и за сайта и човекът прояви интерес (може и просто от учтивост да го е направил, но това няма значение сега). Просто се размазах аз. И на това афтърпарти ми се случи нещо, което никога не ми се беше до този момент :Д Едната барманка (тази, от която общо взето цяла вечер поръчвах) дойде да си прибере посудата (че бяхме събрали доста) и нещо се заговорихме при, което тя ми каза, че цяла вечер съм бил толкова мил с нея. В първия момент се зачудих дали не ме обърка с някой друг хаха :Д Стана въпрос и за рождения ден, при което тя ми го честити и получих и целувка даже :Д Беше… ново за мене… То на такъв дебел и грозен като мене кой ще каже или направи подобни неща :ДДД
Както и да е… много доволен останах от цялата вечер и даже не ми се прибираше, а Пламен започна да дава зор по едно време и сигурно малко ми се е издразнил, но поне си спазих обещанието като казах, че заминаваме 4:30… Надявам се не ми се е разсърдил прекалено много…

Birthday Weekend Part 2 (4.04)
Втората част беше предвидена за пловдивските ми приятели. Признавам, че имах много ниски очаквания от вечерта. Не поканих много хора, а и се готвех за леко скучновата вечер под звуците на неособено приятната музика на Гепи. Сега някой сигурно ще каже защо го правя там като не ми харесва музиката… Две са основните причини – едната е, че персонала ме познава и получавам някакво отношение, а другата, че мястото вече не се пълни с хора и не е брутална гъчканица (като в Брилянтин примерно). Предната вечер обаче се събрахме с колегите, моя милост се понапи и започна да кани къде кой види познат :Д Уви, останах крайно разочарован от колегите си, защото никой не пожела да ме уважи освен двама души, но за тях малко по-надолу. Явно наистина не са много хората, които ме харесват в тази фирма, но то май е така по принцип :Д Не будя особено симпатии.
В крайна сметка нещата взеха, че се раздвижиха, платената сума ми излезна много по-малко отколкото си мислех и се справихме с четири бутилки различен алкохол, защото просто нямаше две еднакви бутилки в заведението :Д Мисля, че на сервитьорката бакшишът й хареса ;Д Освен стандартните хора, с които излизам нонстоп, и изненадващата поява на Асен към края, само двама от колегите ми уважиха поканата ми – Иво и Гергана. Иво си го знам, той няма да откаже, защото си е такъв по природа, но пък и той рано рано заспа на масата и се наложи да го изпращам до таксито… Изненадата, честно казано, дойде от Гергана, защото момичето е едва от два месеца във фирмата, не ме познава кой знае колко и не очаквах да дойде, а да не говорим и да остане почти до края. Не бих й го казал директно, но го оценявам и я уважавам за което J Надявам се поне малко да й е било приятно.

В крайна сметка тази година реших да празнувам рождения си ден в две части, отидоха доста пари, но не съжалявам за нищо. И двете вечери се получиха супер добре и съм много доволен. Разбира се, винаги има и неща, които по-добре да се бяха развили по малко по-различен начин и точно подобни неща ми подсказват колко съм глупав понякога, но… Какво да се прави. Сега си седим сами в големия празен апартамент, слушаме музика и… тъпеем общо взето… Мина точно една седмица и никога повече няма да погледна назад… Каквото ще да става…

Етикети: ,


Combichrist Live in Sofia (GEMFIII)

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Началооооооооо… На третия горгон електро минифест тази година гости бяха Virgins OR Pigeons, Aesthetic Perfection и, разбира се, нечовешките изроди от Combichrist. От българска страна се отчете Стефан и неговият проект Shemale Zero. Премеждията преди и след концерта в следващия пост 🙂

За Shemale Zero съм го казвал и в други постове, че просто новите неща и визия не ми допадат особено. Затова и предпочитам да не го и коментирам.
Гърците от Virgins OR Pigeons не бях слушал преди това и в интерес на истината не останах особено очарован от изпълнението им. Като цяло имаха добро звучене, но не ме грабнаха кой знае колко. Вторият вокал, който вадеше доста андрогенна визия и дори в началото помислихме, че може и да е жена, докато не започна да пее, по-добре да си мълчеше. Още повече разваляше мелодиите с гласа си. Тъй като нямаше студена бира (ми топла ни дадоха!), а и беше гадна, решихме да не пием нищо, а по-добре да си купим някакъв мърчандайз (което за мене се превърна в традиция последната близо година). И поради тази причина сега гордо си нося тениска с логото на хедлайнърите отпред и We are all demons на гърба. (Много яка тениска между другото). Но до тук със скуката :Д

Aesthetic Perfection
И тази група не бях слушал въобще (с изключение на едно парче от myspace-а им, което дори не помнех :Д) и поради тази причина нямах идея какво да очаквам от тях. А те (то всъщност е той, ако не броим пичът на синтезаторът отзад, но той беше страшно незабележим) направо отнесоха публиката още с появата си. Ако видите вокала на улицата да си върви спокойно, никога няма да можете да предположите какво всъщност ще ви поднесе. Адски естествен беше на сцената – цялото му поведение с всичкото тичане, подскачане и непринудено усмихване бяха на страхотно ниво. Разликата между тази и предната група беше светлинни години :Д Не мога да кажа сега кои песни точно изпълниха, защото не им ги знам, но аз още на тях се размазах максимално. И поради тази причина още вчера си свалих почти цялата им дискография от slsk-а 🙂 А и на тях страшно им хареса тук и обещаха, че пак ще дойдат – да се надяваме този пък като основна група, че да имат повече сценично време 🙂

Combichrist
След кратка почивка, малко след 23, на сцената се появиха и самите Combichrist – Анди, двама барабаниста и един пич, който застана зад няколко чифта синтезатори :Д. И “кошмарът” започна. Откривайки концерта с интрото и All Pain is Gone от последния албум, те показаха на публиката какво ги очаква. Леко променените версии на парчетата превърнаха цялото изживяване в още по-силно от факта, че не знаеш какво точно да очакваш от иначе позната мелодия… Последваха страшно обичаните от мене Scarred (дори се изненадах, че изпълни точно това парче, което ми е най-любимо от Today We Are All Demons), Blut Royal, Shut Up And Swallow, Electrohead, Get Your Body Beat, Sent to Destroy, Today I Woke To The Rain of Blood (най-любимата ми, дори не я очаквах ;Д), и други, а на бис довършиха публиката с This Shit Will Fuck You Up и What The Fuck is Wrong With You?. След което потрошиха инструментите си и казаха, че няма какво повече да ни изпълнят.
Намацани с много грим, зловещи усмивки и умопомрачителни погледи, Combichrist отнесоха главите на не много публика, която се беше събрала в клуб Blue Box. Час и 15-20 минути (да, малко кратко, но много стойностно) изпълнение, което много хора ще помнят адски дълго време. Не успя да измести като усещане и съпреживяване концертите на Anathema и Diary of Dreams, но определено беше един супер силен и размазващ лайв. Из тубата можете да гледате разни клипчета и да изживеете част от удоволствието, макар и да няма много общо :Д
За афтър партито в следващия пост.
А на Гогрон едно голяма ЕВАЛА за поредната добра група, която успяха да поканят… Ще започнем ли залагането за следващата? 🙂

Етикети: , , , , ,


Birthday Party

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Яко звучи заглавието, нали? :Д
Но няма да пиша въобще за това… Така нареченото “парти” ще се състои в събота (по последен план) и много се съмнявам да се получи по-яко от първото преди 3 дена :Д Но то нищо не се знае.
Снощи, на рождения ден, си бях съвсем сам – редях си новия пъзел с рисунка на Луис Ройо и започнах да чета “Здрач” (много глупаво започва бтв :Д) – в новия апартамент – самотно, тихо, спокойно… Това сигурно ми беше най-спокойният рожден ден от години хаха :Д Последните няколко винаги се прибирах късно в нас, а този път нещата не бяха такива. Но донякъде ми беше по-добре така… Без брата до главата, без родители в съседната стая, нещата са много по-различни. Не е ясно колко ще издържа така, но засега смятам да бъде такова :Д Единственият недостатък на всичко е, че стените в този апартамент са като от хартия… Всичко се чува!