Архив за месец: March, 2009

Daniel Cavanagh Acoustic Set in Sofia

   Пуснато от: Silentium   в events, music



В момента съм адски изморен от целия уикенд, а и снощи не успях да се наспя, но усещам, че ако не седна сега да напиша няколко реда за концертите, сигурно няма и да напиша нищо. Затова, скромно, но от сърце :Д

Първата от двете концертни вечери беше изцяло акустична, спокойна и много отпускаща, точно както и очаквах. Даниел Кавана от Анатема беше основен виновник за събирането, а пичовете от Войвода подгряваха, също изпълняващи акустични версии на своите песни. Но всичко по реда си.
Имаше леко объркване със стартиращия час и моя милост реши да посети мястото преди 18:30, защото по това беше най-ранният от обявените часове. Добре че срещнах Под Дъжда и разни други познати, та да не ми се налага да кисна сам отвън и да се чудя какво да правя близо час. Цялото изпълнение беше много скромно и имаше под 200 човека като цяло (ако не ме лъже паметта, бяха пуснати около 150 билета само така или иначе). Облегнах се близо до стената (влезнах доста късно и вече седалките бяха заети, но то не е като да умирах да сядам така или иначе) и зачаках. Много хора от познатите, а и не само те, говореха как смятам да пропуснат, да прескочат и все подобни прилагателни, подгряващата група. Аз, от друга страна, бях много любопитен да чуя как ще изкарат акустично песните си. И в интерес на истината останах много доволен от изпълнението им, макар и да беше кратко. Не съм фен на дебютния им албум, дори напротив – не го харесвам въобще, но пък много ме кефят изпълненията им наживо (което от друга страна ми е странно, защото след първия ми досег с тях, на коцерта на Assemblage 23, въобще не останах очарован, но после си промених мнението, особено след изпълнението им в Пловдив). Ново в случая беше женската поява на сцената и цигулката, която ползваше жената.
Малко след тях на сцената се качи и самият Даниел Кавана, който се блъсна в мене на път за сцената :Д За първи път присъствам на подобен концерт и не знаех напълно какво да очаквам. Все пак това не е изпълнение, на което да подскачаш, да пееш с пълно гърло и прочие. Може би и поради тази причина ми е много трудно да опиша точно усещането. Но нима чувствата могат да бъдат предадени под формата на няколко мизерни буквички? Който е присъствал може само да разбере за какво точно става дума. Човекът е невероятен музикант, а и присъствието му на сцената е харизматично. Седиш, слушаш любими песни и сърцето ти бавно ускорява своя ритъм. Красота, нежност, спомени… преплетени по един уникален и омагьосващ начин. Чухме почти всички по-известни парчета от последните албуми на Анатема (Deep, Fragile Dreams, Lost Control, One Last Goodbye, Flying, и т.н.), както и няколко кавъра по Pink Floyd, Iron Maiden и други, чиито имена не се сещам в момента).
С риск да се повторя, но… седях, слушах и сякаш се намирах в някакъв транс. Много красиво беше изпълнено всичко. А това, което ми направи най-силно впечатление, беше използването на луп семпли, които Дани си записваше в началото на песента и после ги пускаше да се повтарят, докато той свири нещо друго и така все едно свирят 2,3 или 4 човека едновременно. Това придаваше на изпълненията още по-прекрасно звучене.
Не знам, просто не мога да намеря думи да опиша изживяното. Направо не исках да свършва да пее. Дори Iron Maiden-овото изпълнение на пиано беше невероятно, а аз не слушам и не харесвам въпросните :Д
Но определено искам пак и още и… след този концерт ме е яд още повече, че не успях да посетя Duncan Peterson и Mike Moss миналия месец. Но засега ще продъжавам да си спомням с умиление за събота вечерта и дълго ще я помня 🙂
Малко клипчета можете да видите тук

Етикети: , ,




Два противникови клана се борят за древно бижу, което ще позволи на едните да заживеят сред светлина и да излезнат от мрака, сред който се крият. Главният герой просто попада на грешното място по грешното време и бива въвлечен в битката между враждуващите нинджи. А те, подобно на Базилиск, въобще не са просто обикновени хора, покрити с плат и маска на лицето. Комбинация от плът и механика, нинджите са демонични създания, които са готови на всичко, за да постигнат целите си.
Анимето е изпълнено с много кръв, битки и напрежение. Почти във всяка серия главният герой трябва да се справи с все по-грозни, брутални и безмислостни войни от клановете, за да достигне до кулминацията и най-големият лошковец. Самият сюжет, който дори не занимава всичките 13 серии, не е нещо особено и дори може лесно да бъде пренебрегнат, защото отделните нинджи – всеки един уникален сам по себе си и с най-разнообразни умения нямащи нищо общо с обикновените човешки възможности – са къде къде по-интересни и отвличащи вниманието от основната нишка.
Дело на може би най-любимото ми аниме студио Madhouse Productions, продукцията е продължение на филма от 1993 без да следва историята от него. Изпълнен с екшън, зрелищни битки и брутални гадове, анимето е достатъчно интересно за своите тринадесет серии без да писва или омръзва. Не знам защо не е прието толкова добре от феновете на оригиналния филм, но на мене лично много ми допадна.
Лична оценка: 7/10

Етикети: ,


Concerts Time Again

   Пуснато от: Silentium   в day/night



След като вчера и днес се сдобих с билети за концертите на Daniel Cavanagh (благодарение на Станислав, който ми го купи – данке :)) и на Pain (юпииии), и държейки в шкафа в къщи тези за Combichrist и Depeche Mode, следващите три месеца се очертават да бъдат концертни :Д Време е да сложим край на тримесечната почивка след концерта на Clan of Xymox. По принцип мислех да ходя на партито тази събота в София… Времето обаче нещо пак иска да си играе игрички и да се движи срещу мене, затова може и да пропусна. Още повече, че днес бяха сглобени всичките мебели в новото жилище и май уикенда ще ходя да си редя книжките и дисковете в специално изработената по мой модел (скица де :Д) секция… Новото жилище стана доста добре за парите, които отидоха по него. Малко остана… много малко…
Та, след като днес запазих стая в някакъв хостел в центъра на София, всичко е решено… Следващият уикенд ще бъде лудница просто :Д Трябва да бъде! Все още не съм се решил напълно за тази събота, но все повече и повече нещата клонят към неходене 🙂
Поздрав за всички с Beseech и Illusionate :))


Beyond the Coil RIP

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Или с други думи:

http://lacunacoil-bg.com

Там си пише всичко и достатъчно… Нямам какво повече да добавя… Стига толкова 🙂 Средоточаваме се върху други неща 🙂

Етикети:


Schwarzes Eis (2009) by Blutengel

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



След като гледах клипа към новата песен на Blutengel Dancing in the Light преди около месец, бях сравнително негативно настроен към предстоящия нов албум. Въпросната песен не ми направи никак добро впечатление, дори напротив – стори ми се мудна, прекалено поп ориентирана и с глупав текст. След като изминалите две седмици имах възможността да преслушам обстойно новото творение на Крис Пол, мнението ми леко се подобри. Въпреки всичко не мога да кажа, че това е най-доброто, което са правили. Прекаленото поп звучене, което става все по-осезаемо с всеки следващ албум, тук сякаш е достигнало своя връх (не ми се мисли какво ще е в следващия албум). Ето защо силно препоръчвам лимитираното издание, което е на цели три диска и е близо три часа. Именно с него албумът придобива едно коренно различно звучене и стабилизира първата си част.
Първият диск представлява самият нов албум и мисля, че всички фенове на групата, които са харесали предния, ще останат отново доволни. Формулата е ясна – още от същото без нови експерименти или промени. Още по-засилено поп звучене, смесване на мъжки и женски вокали – типичен Blutengel албум. Има няколко песни, които определено изпъкват на фона на останалите – Behind The Mirror, My Nightmare, Pure Life… Но едва ли вече ще се появят силни изпълнения като Bloody Pleasures дa речем.
Вторият диск може да се нарече “експериментален” на фона на самия албум и представлява концептуално свързани инструментални композиции.
Третият диск е изпълнен с песни, които по думите на Пол, не са се вписали в цялостната идея на новия албум. В интерес на истината поне за мене тук повечето песни са с пъти по-добри от тези в Schwarzes Eis. Изпълнения като Our Empire, In The Shadows, че дори и новата версия на Winter of My Life. Не знам каква е била идеята на Пол за новото творение, но аз определено бих разместил местата на първия и третия диск.
И все пак албумът ще се хареса на верните фенове на групата, защото без да предлага нищо ново, Пол прави красива и лесна за асимилиране музика, която може да му спечели дори фенове извън готик средите.
Лична оценка: 5/10

Етикети: , ,


The Provenance No More

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Сега видях, че готик метъл групата The Provenance се е разпаднала преди 3-4 месеца. Жалко наистина. Последният албум показваше една интересна и доста добра посока, в която бяха поели. Но явно това е било само привидно 🙂


Kurozuka (2008)

   Пуснато от: Silentium   в anime, movies



От доста време не бях попадал на аниме, което да ме държи в интерес и напрежение от началото до края. Е, такъв е случая с въпросното 12 епизодно Kurozuka от миналата година. Действието се върти около много-вековен вампир, който търси своята любима. За целта му се налага да се изправи срещу армията на търсещите безсмъртие злодеи. Ако не сте чели нищо за това аниме преди да започнете да го гледате, трети епизод определено ще ти изненада (като мене). Започващо като самурайско аниме през Камакура периода в Япония (12ти-14ти век), то се превръща в пост-апокалиптично такова над 10 века след споменатото начало. Светът е разрушен от астероид и хората се опитват да оцелеят в новия, неблагоприятен свят.
Мога да ви кажа, че анимето не си спестява жестоките сцени нито за момент и липсва каквато и да е цензура. Кръв се лее в огромни количества и героите са достатъчно интересни и потайни. Екшънът не спира през по-голяма част от времето и само за кратко забавя темпо в средата. Миналото на главния герой и причината да е в състоянието, в което е, постепенно се разкриват а финалът… А за него човек може само да каже едно “WTF?!?!”. Няма да го разкривам, но си беше изненадващ и странен. В първия момент човек се чуди какво става, после се случва друго нещо, после още едно и… Странен си е като цяло.
Но определено за своите дванадесет епизода анимето е просто перфектно. Има си много екшън, кръв, напрегната и интересна история и сравнително интересни персонажи. Какво повече да иска човек 🙂
Лична оценка: 8/10

Етикети: ,


For Lies I Sire (2009) by My Dying Bride

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



Ето, че и титаните от My Dying Bride решиха, че е време за нов албум близо три години след страхотния “A Line of Deathless Kings”. Ето траклистата на новото творение, озаглавено “For Lies I Sire”:

1. Fall With Me
2. My Body, A Funeral
3. The Lies I Sire
4. Bring Me Victory
5. Echoes From A Hollow Soul
6. ShadowHaunt
7. Santuario Di Sangue
8. A Chapter in Loathing
9. Death Triumphant

Девет песни, близо час от невероятното звучене на англичаните. Дали ще чуете нещо ново? Не! Групата не е изневерила на своя стил и не прави никакви опити за експериментиране. Тук с пълна сила си важи правилото “Още от същото”. Но не оставайте с грешни впечатления. Вярно е, че групата (както много хора твърдят) никога няма да достигне втори връх с композиции като “The Angel and the Dark River”, но поне остават верни на феновете си и им поднасят същите дуум мелодии, които те толкова много обичат. Вокалите за пореден път за изцяло изчистени и липсват дет/дуум подобните от първите албуми. Но плътният дълбок глас на Арън определено може да ви разчуства с тъгата и страданието, които струят от него. Единствено “A Chapter in Loathing” може да се нарече малко по-различна заради различните вокали. Всичко останало няма да ви накара да се влюбите в тази група, ако не ги харесвате, но и няма да ви разочарова ако ги слушате. Все още има какво да предложат и определено не са остарели.
Лична оценка: 7/10

Етикети: , ,


Counting… Backwards

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Колкото по-близко се доближаваме до целта, толкова по-желана става тя… Толкова повече желанието се засилва, а с него и раздразнението от неща, които иначе не биха правили кой знае какво впечатление. Остава адски малко време… Съвсем скоро нещата ще се променят коренно. В това спор няма.
Честно казано вече едва издържам там. Самият въздух в стаята ме задушава, увива се около гърлото ми като безпощадна змия и не ми позволява да си поема дъх. Колкото повече седя там, толкова по-лошо ми вляае. Нямам търпение да се откъсна от гнусните малки забележки, които се сипят на килограм; от детинското поведение, което ме подлудява; от невъзможността за смислен диалог, който да не завършва с каране и обиди. Скоро… много скоро… Искрено се надявам всичко да се промени… и то за добро. Просто си нямат идея колко много искам да се махна от там.
Последните няколко дни са като в кошмар. А болестното ми състояние само влошава нещата, подпомогнато от първия уикенд от много време, в който прекарах в нас без да излизам никъде (нито петък вечер, нито събота). Но поне успях да опаковам всички книги и повечето от бумагите и кутиите в големи кашони (които отново породиха непристанни малоумни забележки и хапливи коментари), чакащи да бъдат отнесени. Другата седмица се надявам всичко да е готово и последната седмица от месеца да подреждам и подготвям мястото за живеене 🙂
Две години вече минаха почти от както идеята се зароди… Но след последната ми приятелка (която не беше от Пловдив и с която вече не сме заедно де) зародишът започна да напъва и да се превръща в реална идея, плачеща за реализация. И сега, на крачка от превръщането на самата идея в реалност, едва се сдържам вече. Имам чувстото, че преди да се изнеса от нас, ще разбия носа на малкото изчадие. Просто за свое собствено егоистично удоволствие.
А дотогава… дишай! 🙂

PS: Един кратък и бърз ъпдейт… Сега видях, че вчера съм направил 91 уникални посещения, което е рекорд за момента. Вярно, че доста от тях са на ботове, но… Едно 40-50 са на реални човечета, било то от topbloglog, било от гугъл или някоя друга търсачка. А това не е малко за моя блог и малкото посетители, които имах преди хехе 🙂 Започвам да гоня трицифреното уникално число :ДДД Данке 🙂


Altitude (2009) by Autumn

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



Преди седем години, като попаднах на дебютния албум (When Lust Evokes the Curse) на групата, останах доста приятно изненадан и доста време си въртях някои от песните, които обаче не бяха особено добре приети от повечето фенове, може би заради основната тема зад тях – рицари, Камелот, Екскалибур и прочие. Две години по-късно обаче последвалият Summer’s End не ми допадна въобще. Може би аз не бях го слушал достатъчно, но просто не ми харесаха нещата в него.
Още две години по-късно обаче групата се завърна с My New Time, който реално си беше ново време за тях. Промяна в стила, промяна в идеите, промяна към по-добро. Въпросът беше дали четвъртият им албум от тази година може да достигне и дори подмине успеха на My New Time, особено като се има в предвид, че групата е и с нов глас.
Altitude обаче разбива на пух и прах всякакви негативни мисли. Гласът на Marjan Welman, която заменя Nienke de Jong, сякаш винаги е бил част от музиката на Autumn. Разликата между двата гласа на пръв поглед почти липсва и ако не сте слушали скоро нещо от старите неща на групата, даже няма и да ви направи впечатление.

Траклист:
1. Paradise Nox
2. Liquid Under Film Noir
3. Skydancer
4. Synchro-Minds
5. The Heart Demands
6. A Minor Dance
7. Cascade (For A Day)
8. Horizon Line
9. Sulphur Rodents
10. Answers Never Questioned
11. Altitude
Бонуси:
12. One Word Reminder
13. Closure

Още с първото парче групата показва какво трябва да се очаква от албума и не забавя темпото нито за момент. Разчупено, бързо и модерно темпо, съчетано с прекрасни вокали – това поднасят Autumn с новия си албум. С My New Time те поставиха едно ново начало за себе си и сега твърдо и уверено се движат в правилната посока. Някои от по-добрите парчета в албума са Liquid Under Film Noir, Synchro-Minds, The Heart Demands и най-любимото ми в духа на Epilogue Answers Never Questioned. Въобще, който е харесал третият албум, ще хареса и този. Още една стъпка нагоре за Autumn. Може да поднасят още от същото, но го правят по един прекрасен начин.
Лична оценка: 8/10

Етикети: , ,