Архив за месец: July, 2011

This Broken Dream by Flesh Field

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



I did what I thought was right,
And they came to hate me.
I looked to you for comfort,
And your look broke me.

I stood there, humble,
And I bore my soul to them.
I told them everything,
And they laughed and they condemned
Everything I was and everything I’d ever loved.
I tried so hard to make them proud of what I had become.

I was forced into this by pride.
(And forced out by the same.)
I will admit some regret.
(But confess no shame.)
I only wanted a release.
(But I never wanted this.)
I should have foreseen.
(What I will now never miss.)

My only crime was existing.
For that I was thrown away.
They’ll never love someone like me.

I came to you for solace,
And you turned me away.
So here I am alone again.

Етикети: , ,


Earthcore by Scott Sigler (RC2011 #27)

   Пуснато от: Silentium   в books, reading challenge 2011




Време е да се отърсим от мързела и да драснем по няколко реда за книгите, които прочетох преди повече от месец, но така и не седнах да спомена.
“Земно ядро” на Скот Сиглър е екшън приключение с щипка фантастика и малко ужаси. Разказва за златотърсач, който попада на нещо скъпо и голямо. В играта се замесва огромна корпорация, която иска да докопа най-голямото находище на платина, познато на човечеството. Оказва се обаче, че там някъде, дълбоко в недрата на огромната планина се крие тайна, която не желае да става публично достояние и е готова да брани себе си с всички средства, с които разполага – остри и смъртоносни.
Няма да Ви разказвам повече, за да не развалям удоволствието на тези, които решат да прочетат книгата. Нека започна с най-важното – хареса ми. Сиглър е изградил действие, подобно на холивудски блокбастър. Модерно и без излишни философски глупости, действието започва бавно, но постепенно набира сила и смелост. Не смея да твърдя, че е кой знае колко динамично и напрегнато, но не и мудно и тегаво. Движи се по една опасна плоскост, като в нито един момент няма да Ви остави да скучаете, но няма и да Ви предложи спиращи дъха екшън сцени. Книгата е над 500 страници, но те се четат сравнително бързо и лесно поради лесния и простичък стил на изразяване, с който авторът си служи. Няма да попаднете на пасажи, които ще се наложи да прочетете по няколко пъти, за да вникнете в тяхното значение.
Както казах, книгата много наподобява холивудски сценарий и точно като такъв е изпълнена с персонажи, някои от които до болка познати и изградени от клишета, които сякаш изглеждат умишлени, но… мен лично ме съмнява. Тук е и един от най-слабите аспекти на “Земно ядро” – персонажите. Нито един от тях не успя да ме впечатли, да ме трогне, да ме накара да го намразя или заобичам. Много от тях са сравнително стереотипни и се движат по познати ни вече ниши, но все пак Сиглър е можел да се постарае малко повече в изграждането на характерите на героите си. Личи си, че се е опитал, а може някои да каже, че е и успял, но все пак… От изпълнения с пороци и тъмно минало златотърсач, през надутия и самонадеян учен, който си мисли, че знае всичко и е над всички (да се чете: правилата не важат за него и всичко му е позволено), до безскрупулния тежкар от компанията, който поради трагедия в миналото се е превърнал в безжалостна личност, но бавно започва да възвръща човешкото в себе си. Още много примери мога да дам, но мисля, че стана ясно. Всеки един от тях има какво да предложи, но сякаш не е имало време, а и героите не са малко, поради, което си оставаме само с повърхностно представяне. Но това не е чак толкова важно.
Книгата е лесна и бърза за четене. Приятен екшън, който не затормозява по никакъв начин. Определено я препоръчвам на всеки, които няма какво да чете и си търси нещо леко и бързо.

Етикети: ,


In a Cold Lonely Night

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Ами… върнахме се :Д Така де, още преди 3 дена, ама мързелът не ме е напускал, дори напротив – усили се неимоверно през тази почивна седмица. Признавам си, че не исках да свършва, още и още и още… и още… В интерес на истината не бях ходил на море по този начин – като на почивка – от има-няма 7 години. Вярно, че ходих във Варна на гости всяка година, че и по няколко пъти, понякога съм ходил и на плаж, но… никога не съм посетил даден град с идеята, че няколко дена ще се ходи по плажове и ще се… бездейства по цял ден… буквално. Вероятно и тази година нямаше да мога да си го позволя, ако не се беше случило обстоятелството да съм… без работа :Д Това, и наличието на достатъчно количество финанси, спомогнаха да не ми пука от нищо и никой, и да не се съобразявам с нищо и никой. Затова и тази седмична почивка стана факт.
В Созопол си признавам, че дори не помня кога последно съм ходил (ако съм ходил) (разходката до Стария град преди 2 години не се брои). Хареса ми. Определено е място, което става за почивка. Малко прекалено много идват руските туристи, които са превзели града като водорасли плаж, но… преживяват се. От нощния живот много не видях, уви, но и без това нямах подобна цел.
И в Бургас бях за кратко, разгледахме пясъчните фигури. Искам да споделя, че бяха много яки. Особено някои от тях бяха толкова добре направени, че чак да ти стане жал как след някои и друг месец (или ден вече) ще ги разрушат.
За финал приключихме във Варна и с дългоочакваната мента и спрайт с много лед (имах чувството, че ме преследваше навсякъде из Созопол и Бургас :Д). Там се получи дори по-добре отколкото го бях замислил.
Как да не се радва човек. Кратко и мимолетно щастие, което дойде до своя неизбежен завършек. Жестоката десница на действителността зашлевява тези, които са се отклонили прекалено много и ги връща обратно на мястото им.
Пак в Пловдив. Жега! Скука! Тъпотия!
Чакаме Спирита след 2 седмици, а след това… След това се започва великото търсене на работа :Д Колкото и пари да има човек, те рано или късно свършват. По-добре да не стигаме до този момент 🙂

Искам пак на море! :Д


Holidayyyyyyyyyyy :D

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Нали споменах, че ме мързи. Именно поради тази причина реших поне да се отдам изцяло и напълно… пълноценно на мързела си. Сега му се е паднало и на него, нека се възползва на максимум. За целта утре заминавам и аз малко по морето, и моята бяла кожа да види малко слънце. Дали, разбира се, ще мога да постигна поставените цели, няма как да се разбере докато не мине. Багажът е готов. Време е!
Не че съм се скъсал от писане през този месец, но и следващата седмица няма да е като да има нови постове :Д (не, че някой чак толкова се и вълнува де) Не се обичаме ние много със слънцето, но… ще пробвам да се помирим по някакъв начин. Искрено се надявам след тези 4-5 дена почивка и Hewlett-Packard да се обадят за работата, но… да не насилваме нещата. А само след месец мисля да приключа “отпускарския” си сезон с една тотална размазвация в Бургас на прекрасния Spirit of Burgas, който поне до момент не съм пропускал от първото си реализиране преди 4 години. А и тази година ще бъде прекрасната Anneke van Giersbergen (за по-незапознатите ex-The Gathering), което значи, че не трябва да се пропуска (след като изпуснах уникалното шоу в Каварна). Но… това е чак след месец.
Исках още няколко неща да кажа, ама докато пиша поста и… забравих ;Д Остаряваме май май.

Та, както казах, до след седмица :Д Оставям Ви с това прекрасно парче на Pendulum 🙂


Song of The Month – July

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Малко се позабавих, но… мързел, какво да се прави 🙂

Този път беше лесно. Песента се знаеше дълго преди месецът да започне дори. Не мога да кажа защо, но се влюбих в тази песен. Нека говори сама за себе си 🙂

Етикети: , ,


The Mother of Laziness

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Добре де, мързи ме! Признавам си най-искрено и лично, мързи ме! Мързи ме да пиша, мързи ме да дишам, мързи ме да… живея направо :Д
Имам за две книги да пиша, за един албум, песен на месеца, бла бла бла… А искам и още толкова много неща да кажа… Но просто ме мързи!
Не искам да правя нищо. Не искам да се занимавам (и да ме занимават) с нищо. Не искам нищо и не чакам нищо от никой!
Жега е, лайната (автоматичният spell checker подчерта думата като грешна, колко е консервативен само) се сипят и нищо не може да ги спре.
Може би, само може би, ще се активизирам някой ден, но само може би…
Ще пропусна Каварна, за което сигурно ще съжалявам известно време, но ще ми мине. Просто приоритетите трябва да се формират. И аз не знам защо го правя. Даже онази вечер се чудех какви ги върша, но дълго и подсъзнателно, донякъде само, мисля, че знам… Може би! И все пак… Katatonia, Paradise Lost, Opeth, Lake of Tears, Tiamat Arch Enemy, Sonata Arctica, Moonspell… гррррррр… Но… нищо, както казах, понякога приоритетите трябва да се подреждат според ситуацията. Не знам дали е най-правилното, но поне на този етап трябва да бъде… Or else!
Затова си мисля, че Spirit of Burgas трябва да е задължителен отново и тази година (досега не съм пропуснал нито един, нали така, Пламене :Р). Особено като обявиха участието на Анеке… Просто трябва! Поне там… Поне… А ако всичко се развие поне сравнително добре до края на този месец, може и дори да има happy ending. Но понякога не е добре човек да си вре носа в места, в които знае, че няма да му хареса това, което ще намери. Просто… не си струва!


Orca by Steven Brust (RC2011 #26)

   Пуснато от: Silentium   в books, reading challenge 2011




След като предната книга, една от най-слабите в поредицата, се разказваше от гледната точка на селско текла момче, тук действието се води от Кийра Крадлата, която посредством писма пресъздава живота на Влад до неговата бивша любов. На моменти имаме и разказ в разказа, когато Влад разказва на Кийра и тогава гледната точка си е негова. Самият сюжет се върти около опита на вече бившия убиец да върне разума и живота в тялото на Савн, като за целта моли някаква знахарка за помощ, а тя от своя страна иска нещо в замяна. Така Влад се забърква до уши в проблеми и с хора, с които не иска да има нищо общо по принцип.
След шестата книга бях леко казано разочарован и подходих към тази без каквито и да е очаквания. Още като видях, че отново нещата ще се въртят около проблемите на Савн и… ми, сметнах, че ме чака още една скучна и безинтересна книга. За щастие това не се оказа точно така. Въпреки, че е далече от нивото на Джерег и Йендри, Орка до известна степен е силно отдалечаване от гадната Атира. Гледната точка отново не е през погледа на Влад, но това не е толкова фатално и отблъскващо, колкото беше тогава. Разказите на Кийра са доста по-интересни от тези на Савн, изпълнени са с повече действие, по-малко страх и объркване и достатъчно сарказъм и шеговит тон. Случващото се също така е достатъчно интересно, че да държи читателя в напрежение или поне да поддържа интереса му, а не да се чуди кога ще свърша вече тъпата книга. Единствено мога да посоча като по-неприятен недостатък прекаленото преразказване на случилото се, вместо да се разказва за него в “реално време”. Това, което искам да кажа е, че даден герой извършва поредица от действия и след това разказва на другия какво точно се е случило. Вярно, че цялата книга е един голям разказ от герой на герой, но тези допълнителни тип ала “Inception” някак си отдалечават четящият и той може прекалено много да се дистанцира и да загуби интерес. Освен това и всички тези банкови простотии също ми дойдоха малко в повече, но те бяха чак в края или поне там са най-осезаеми.
Единствената ми най-силна и реално негативна забележка е последната глава. Това, което се разкри там (няма да споменавам какво, за да не Ви развалям удоволствието в случай, че решите да я четете тепърва), си беше мега излишно. Не знам дали Бруст е искал да вкара някакъв супер завъртян и неочакван финал, но лично на мен ми се стори прекалено. Вярно, постига споменатата цел, но все пак… Нямаше нужда!
Та така… в заключение искам да кажа, че книгата не е лоша. Не е в топ три за най-добрите книги в поредицата, но все пак е достатъчно интересна и си струва четенето.

Етикети: ,