Пояснение:
Едва ли е лесно да се каже дали дадено заглавие е повлияло по един или друг начин на киното през годините или не. Всеки гледа по различно и мненията могат да бъдат от земята до небето, че и отвъд. Всичко е относително и опира до личностни разбирания. Все пак има и заглавия, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Прегледах не един или два списъка, прочетох и множество разнообразни гледни точки. Голяма част от споменатите по-долу заглавия присъстват в почти всички. Някое може да липсва от един или друг, но голяма част от хорър комюнитата споделят общо мнение. Постарах се да комбинирам доста от тези мнения, като добавя и щипка от своето. Също така искам да кажа, че това не е класация. Заглавията не са подредени по някаква скала, а именно, за да е по-лесно, са по азбучен ред. Ограничих се само до 13 от тях, но съм сигурен, че всеки може да добави поне по още 1-2. Хубаво е да има субективизъм. Така се получават хубави диалози… понякога.
Едва ли някой може да се сети за друга подобна комбинация между фантастика и ужас, която толкова идеално да смесва жанровете. “Пришълецът” не е първият филм, който си играе с идеята, но смело може да се каже, че е най-забележим и успешен и “наследството” му е живо и до ден днешен. Темата за перфектния извънземен убиец, който дебне екипажа на космическия кораб, е поднесена по един зловещ и брутален начин. Ридли Скот държи зрителите на нокти през цялото време.
Сцената с “раждащия” се пришълец през стомаха на Джон Хърт е истинска класика толкова години по-късно. Дизайните на Гигер пък от друга страна са еквивалент на зло и ужасяващо създание, което търси своята следваща жертва.
Една клиширана идея на Дан О’Банън, която се развива до нещо велико благодарение на визията на Скот и гения на Гигер и… напълно заслужено се превръща в безсмъртна класика.
.
Първо, няма да крия, че ужасно мразя така наречените found footage филми, които заляха пазара последните години благодарение на заглавия като Paranormal Activity от Щатите и [REC] от Испания. Макар много филми да третират тази тема различно, идеята си остава една и съща – гадна и трепереща камера, ужасна картина понякога (ако е правена с уж любителска камера), хаотични движения и зверско главоболие за гледащия.
И все пак, макар и да не е първи, Blair Witch Project поставя една много силна основа в този отвратителен поджанр. Въздействието му е леко закъсняло, но после отприщено като безкрайно наводнение. Реализмът на тази лента на моменти е толкова злокобен, че може да Ви накара да повярвате, че това наистина се е случило. В днешно време се появяват десетки подобни заглавия на година, но нито едно не може да стъпи дори на малкия пръст на “Проклятието”.
Лично за мен си остава един от най-силните подобни филми, ако не и единствен. От време на време се появява по нещо, което си личи колко много се старае, но… винаги се проваля.
.
Едва ли Дракула има нужда от представяне. Мисля, че по-голяма икона сред хорър чудовищата няма и няма и да има. През последните близо 100 години появите му се безброй, и то в почти всеки един кино жанр.
Но едва ли има съмнение, че именно първата официална адаптация на Юнивърсъл (Носферату не се брои) по романа на Брам Стокър е и причината за това огромно влияние. Класиката с Бела Лугоси е истински хит, води след себе си нови и нови появи на Графа из различните франчайзи на студиото, а самата игра на актьора се превръща в легенда. Влиянието му не само се усеща, но се и вижда в почти всеки вампирски филм, а и отвъд. Образите на вампирите са до голяма степен базирани точно на него и много малко филми си позволяват различни своеволия.
Изградения образ на Дракула е жив и ще живее вечно, точно както и самият граф във филмите.
.
Дълго време се чудих дали The Evil Dead наистина заслужава място тук, но все пак смятам, че има за какво.
Нискобюджетната лента на Сам Рейми е един много добър пример и урок за всеки режисьор с идеи, но липса на пари. Урок за това как може да направи силен и интересен филм без да има силно финансиране за гърба си. Нужно е само идея, желание и въображение. Разбира се, и запомнящи се персонажи, какъвто е Аш Уилямс на Брус Кембъл. Много добър пример за резултат от това вдъхновение е самият Питър Джаксън, който, преди Властелините и Хобитите, се справяше отлично, следвайки светлия пример на Рейми. Bad Taste и Braindead са два прекрасни представителя на независимо и нискобюджетно кино, направено с любов и желание.
.
“Екзорсистът” е филмът с главно Ф когато стане дума за заглавия, които са оставили своето наследство сред филмовите среди. Сигурно една от най-влиятелните ленти сред хорър поджанра. Едва ли има филм на религиозна тематика, особено ако засяга темата за обладани от демони хора и опити за прочистването им, който да не е черпел под една или друга форма вдъхновение от лентата на Фридкин.
Сцени като тази с повръщането, с въртящата се глава и левитирането могат да бъдат открити сред плеада от заглавия и списъкът непрекъснато се увеличава. Противоречивите теми за църквата и религията пък му спечелват и допълнителна слава, от която може само да се облагодетелства.
.
Без да се опитва да създава нещо ново, а само да обогатява и надгражда вече измислени елементи, лентата на Карпентър постигна нещо, което дори и неговите създатели едва ли са очаквали. “Хелоуин”, макар и да излиза години след “Тексаско клане” или “Черна Коледа”, поставя началото на слашър вълна, която буквално пренасища хорър киноманите през 80те и 90те години на миналия век.
Зловеща атмосфера, комбинирана с безскрупулен и мълчалив убиец, плюс подходяща музика, създават ужас, за който още се говори 40 години по-късно. Много от похватите на Карпентър не са оригинални, но начинът на използването им се оказва решаващ за огромното влияние, което ще последва. Образът на Майкъл Майърс също не е за пренебрегване. Убиец с една единствена цел – да убие всичко, което му се изпречи на пътя. Персонаж, който се превръща в стереотип в не един или два подобни филма.
.
“Кошмар на Елм Стрийт” сам по себе си не е нещо ново и различно, що се отнася до жанра, в който се представя. Подобни слашъри преди него блестят с много повече, но… Лентата на починалия наскоро Уес Крейвън се различава с нещо много важно, което я поставя и в подобна позиция. Образът на Фреди Крюгър не e тих, мълчалив и подмолен убиец, той е зловещ, шумен и изключително саркастичен психопат, който живее във свят, неподчиняващ се на познатите правила. Именно немъртвата натура и светът на сънищата позволяват на създателите да включат множество фентъзи елементи, да преминат поставените граници и да сътворят нещо различно и уникално, което нито един слашър не е правел до този момент. Вярно е, че продълженията наблегнаха малко в повече върху тези елементи, преекспонирайки ги, превръщайки ужаса в пародия, но… тук не става дума за тях, а само за основоположника.
.
Зомбитата не са били неизвестна тема до появата на дебютната нискобюджетна лента на Джордж Ромеро, но именно “Нощта на живите мъртви” ги превръща в това, което са днес – безмозъчни, канибалистични и трудни за убиване същества, които възкръсват и преследват всичко, което диша и се движи. Влиянието, което този филм има върху почти всеки хорър жанр, е толкова огромно, че дори няма да опитвам да го описвам. Ромеро перфектно използва своите създания по един нов и уникален до момента начин, за да поднесе и силни сатирични послания за света, в който живеем. Смелостта, с която подхожда към материала, огромните количества кръв и вътрешности, шокиращите сцени (като дете, което изяжда майка си), са само елементи, които подсилват посланието и идолизират лентата.
.
Една прекрасна книга на Робърт Блох, превърнат в безсмъртна класика от не по-малко “класическия” Алфред Хичкок. Едва ли има друг режисьор, който да е оставил по-трайна следа сред психологическите трилъри от него. Макар Психо да е слашър в своята основа, той е много далеч от тази идея. С какво обаче той се превръща в толкова влиятелно заглавие?
Имайки предвид времето, през което е правен, филмът си позволява неща, които едва ли не са били смятани за теми табу и са били обречени на провал още при самата мисъл за тях. И все пак прочутата сцена под душа, в която главната героиня до този момент загива, а няма и средата, си е класика, имитирана вече над петдесет години по-късно. Хичкок успява да покаже, че колкото и нормален да е даден човек, колкото и герои да бъдат представени, убиецът може да бъде всеки един. И най-важното – никой не е в безопасност.
.
Ето го и най-младия от кандидатите в селекцията. “Saw” трудно може да се нарече класика, поне не е и в смисъла на повечето филми, но влиянието му въобще не е за пренебрегване. Torture horror жанра започва да изглежда по един нов и модерен начин след различните и интелигентни капани на Jigsaw и последователите му. И макар първият филм да не блести с кой знае какви ефекти и брутални сцени, той служи за вдъхновение на множество ужаси през следващите години, които усилено надграждат и усъвършенстват тези идеи.
Дори и да не сте фенове на поредицата, която, без спор, започна да се изчерпва и повторя още след третата си част (но с кой по-голям франчайз не е така в по-малка или голяма степен), силното му влияние не може да бъде отречено.
.
Още една лента на Уес Крейвън, който, не можем да отречем, има много добри попадения в кариерата си, наред с някои откровени бози. Вече споменахме “Психо”, а “Писък”, със своята откриваща сцена, поднася един от най-силните поклони към лентата на Хичкок.
След поредица от неособено добри продължения на големите франчайзи, както и няколко слаби опита за нещо ново, появата на лентата на Крейвън идва като гръм от ясно небе. Едва ли някой е очаквал, че поредният слашър за сериен убиец ще предизвика вълнението, което води след себе си. Може би насочеността му към по-младата тинейджърска аудитория е един от най-големите му плюсове, както и забежките на героите към правилата за хорър жанра – едновременно осмивайки очевидното и придържайки се към мета клишетата.
Като цяло “Писък” съживява слашър жанра, вдъхвайки му нов и свеж живот, водейки редица подобни, макар и не толкова добри, имитации.
.
“All work and no play makes Jack a dull boy”?
Независимо, че лентата на Кубрик е недолюбвана от създателя на литературния еквивалент – Стивън Кинг – не може да се отрече силното влияние, което този филм има върху ужас жанра като цяло. Без да разчита на брутални сцени, кръв или вътрешности, “Сиянието” изгражда зловеща и напрегната атмосфера, която поддържа от началото до края. Зрителите буквално затъват сантиметър по сантиметър в бездната на лудостта, заедно с главния герой Джак Торънс. Точно психологическата страна е най-големият коз на филма и той го използва по най-добрия възможен начин. Множество продукции след това по един или друг начин черпят вдъхновение и изразяват своята почит в една или друга сцена. “Сиянието” смело демонстрира, че един хорър филм може да бъде както страшен, така и интелигентен и изпипан. Не е нужно всичко да е тъмно и мрачно, за да бъде зловещо. Само се разходете по добре осветените хотелски коридори и ще разберете за какво става дума. За уникалната игра на Джак Никълсън дори няма да споменаваме.
.
Последният, но не по значение, филм в селекцията е оригиналната лента на Тоуб Хоупър “Тексасткото клане” от 1974 година. Отново снимана с малко пари, продукцията въвежда ред елементи, които и до ден днешен се използват от хорър автори и творци. Идеята за “последното момиче”, което трябва да се опита да оцелее след като всичките ѝ приятели са избити, “мъртвата” и изоставена среда на малките градчета и околности, откаченото семейство, което не търси да убива специално, а просто така се случва. Разбира се, не можем да пренебрегнем и най-култовия персонаж – Leatherface, който реално дори не е убиец в класическият смисъл на думата. Ужасният му външен вид и срамежливата природа го карат просто да се отбранява и да оцелява срещу всеки, който иска да го нарани. Всичко останало в него е благодарение на побърканото му семейство, за което той е просто едно голямо бебе.
Това беше. Има ли още някое заглавие, което смятате, че заслужава своето място в подобен списък, но е било пренебрегнато?