Tag: aesthetic perfection

Song of the Month – May

Този месец доста време се чудих какво точно да поставя. Не че нямаше нови неща, които слушах, но просто нищо не беше чак толкова впечатляващо, че да привлече вниманието ми. Да поставя песен на Пейн, примерно, няма да бъде много на място, макар и концертът да беше страхотен (това ми дава друга идея, но за това в друг пост)… И макар с групата, чиято песен печели през изминалия месец, да се запознах на концерта на Combichrist в края на март, самия албум и песните чух през април и смея да заявя, че доста ги повъртях (което си личи от ласт.фм профила).

Aesthetic Perfection и невероятното им парче от последния албум The Siren (доста се чудих коя от всичките песни да поставя, защото с изключение на 1-2, този албум няма слаб трак… Но може да бъде само една :Д)


Combichrist Live in Sofia (GEMFIII)

Началооооооооо… На третия горгон електро минифест тази година гости бяха Virgins OR Pigeons, Aesthetic Perfection и, разбира се, нечовешките изроди от Combichrist. От българска страна се отчете Стефан и неговият проект Shemale Zero. Премеждията преди и след концерта в следващия пост 🙂

За Shemale Zero съм го казвал и в други постове, че просто новите неща и визия не ми допадат особено. Затова и предпочитам да не го и коментирам.
Гърците от Virgins OR Pigeons не бях слушал преди това и в интерес на истината не останах особено очарован от изпълнението им. Като цяло имаха добро звучене, но не ме грабнаха кой знае колко. Вторият вокал, който вадеше доста андрогенна визия и дори в началото помислихме, че може и да е жена, докато не започна да пее, по-добре да си мълчеше. Още повече разваляше мелодиите с гласа си. Тъй като нямаше студена бира (ми топла ни дадоха!), а и беше гадна, решихме да не пием нищо, а по-добре да си купим някакъв мърчандайз (което за мене се превърна в традиция последната близо година). И поради тази причина сега гордо си нося тениска с логото на хедлайнърите отпред и We are all demons на гърба. (Много яка тениска между другото). Но до тук със скуката :Д

Aesthetic Perfection
И тази група не бях слушал въобще (с изключение на едно парче от myspace-а им, което дори не помнех :Д) и поради тази причина нямах идея какво да очаквам от тях. А те (то всъщност е той, ако не броим пичът на синтезаторът отзад, но той беше страшно незабележим) направо отнесоха публиката още с появата си. Ако видите вокала на улицата да си върви спокойно, никога няма да можете да предположите какво всъщност ще ви поднесе. Адски естествен беше на сцената – цялото му поведение с всичкото тичане, подскачане и непринудено усмихване бяха на страхотно ниво. Разликата между тази и предната група беше светлинни години :Д Не мога да кажа сега кои песни точно изпълниха, защото не им ги знам, но аз още на тях се размазах максимално. И поради тази причина още вчера си свалих почти цялата им дискография от slsk-а 🙂 А и на тях страшно им хареса тук и обещаха, че пак ще дойдат – да се надяваме този пък като основна група, че да имат повече сценично време 🙂

Combichrist
След кратка почивка, малко след 23, на сцената се появиха и самите Combichrist – Анди, двама барабаниста и един пич, който застана зад няколко чифта синтезатори :Д. И “кошмарът” започна. Откривайки концерта с интрото и All Pain is Gone от последния албум, те показаха на публиката какво ги очаква. Леко променените версии на парчетата превърнаха цялото изживяване в още по-силно от факта, че не знаеш какво точно да очакваш от иначе позната мелодия… Последваха страшно обичаните от мене Scarred (дори се изненадах, че изпълни точно това парче, което ми е най-любимо от Today We Are All Demons), Blut Royal, Shut Up And Swallow, Electrohead, Get Your Body Beat, Sent to Destroy, Today I Woke To The Rain of Blood (най-любимата ми, дори не я очаквах ;Д), и други, а на бис довършиха публиката с This Shit Will Fuck You Up и What The Fuck is Wrong With You?. След което потрошиха инструментите си и казаха, че няма какво повече да ни изпълнят.
Намацани с много грим, зловещи усмивки и умопомрачителни погледи, Combichrist отнесоха главите на не много публика, която се беше събрала в клуб Blue Box. Час и 15-20 минути (да, малко кратко, но много стойностно) изпълнение, което много хора ще помнят адски дълго време. Не успя да измести като усещане и съпреживяване концертите на Anathema и Diary of Dreams, но определено беше един супер силен и размазващ лайв. Из тубата можете да гледате разни клипчета и да изживеете част от удоволствието, макар и да няма много общо :Д
За афтър партито в следващия пост.
А на Гогрон едно голяма ЕВАЛА за поредната добра група, която успяха да поканят… Ще започнем ли залагането за следващата? 🙂