Tag: birthday

And Again… Ahead… 4th Time

Още една годинка се изниза… Доста бързо дори смея да заявя. Нищо интересно не се случи в интерес на истината през нея, нито повечето от поставените цели бяха постигнати, за съжаление. Липсата на време, а в известна степен и на желание са основната причина за резултатите (да, точно – извинения само).
Сигурно през последните 4-5 дена се случиха повече неща отколкото през тази година сумарно, но това е тема на друг пост.
Идеята е, че блогът направи 3 години вчера. 3 години от третото си съживяване начисто :Д
Няма да Ви вадя статистики, защото ме мързи, а и защото нямам нужното време в момента, че днес точно ми е deadline-а за един от проектите, а като колегите Ви го “вкарат” с отпуски в последната седмица, краят не изглежда толкова близо :Д Но това не е важно. Тази тема този път е, за да честитите рождения ден на блогчето, че и то душа носи и то се радва като му се мазнят. Подаръците ще приемам аз :Д
Само искам да отбележа, че благодарение на статията за филмите на десетилетието и Ламотх, успях да се изкача до 592ро място в топблоглог-а, макар и за кратко време (докато изтече давността от шест месеца на баклинковете, които си спечелих :Д)… Пак си е напредък при близо 4000 регистрирани блога в тази класация и при положение, че моят блог не е кой знае колко посещаван или интересен 🙂


Birthday Weekends Пътеписи

След като най-после успях да си сглобя стола, да почистя цялата баня, да я използвам по предназначение и да ям… май е време да напиша това, което ми се искаше още миналата седмица, плюс изминалия уикенд и да пиша за неща, които никой така или иначе не го интересуват :Д
За протокола, това го пиша в десет часа вечерта в офлайн режим в едно уърд файлче и ще го кача утре като отида на работа и имам интернет J

Birthday Weekend Part 1 (28-29.03)
За концертите вече писах, няма да ги споменавам дори. Идеята в събота беше (поне аз така си мислех :Д) да излезнем някъде, да бъде спокойно, да сме подготвени за следващата вечер и да не сме препили и с тежък махмурлук :Д След прекрасния концерт на Дани Кавана се отказах от разходка до Фенса за афтърпартито (и както разбрах на другия ден от Иво, и по-добре съм направил), някои хора не бяха сигурни какво точно искат и не им се пиеше много-много бира (с мене) и поради тази причина се насочих към хостела. Там ми бе съобщено, че в 00:00 имаме среща и ще се ходи по барове и дискотеки (в този момент ми стана ясно, че вечерта ще е всичко друго, но не и спокойна :Д). Бира, черен афтършок, бира, черен афтършок и най-жестоката свалка, на която съм ставал свидетел през живота си (не успях да видя сублимния момент, само ми беше разказано за него, но звучеше достатъчно брутално :Д).
На следващия ден успях да си уредя среща с Лори (с Милен не успях, за което ме яд, но той не си вдигна телефона, а после стана прекалено късно, особено като разбрах къде се провежда концерта на In Flames, на който той щеше да ходи) и за мое учудване се получи една много приятна и хубава среща. Беше ми адски лесно да говоря с нея без да трябва да се замислям прекалено много и да внимавам с думите си (Нещо, което напоследък не ми се отдава с някои други хора и атмосферата става все по-тягостна и тягостна там.)
Преди концерта успях да поканя над десет човечета на рождения си ден, но не всички дойдоха, а доста не пожелаха да ме уважат, но то е разбираемо… не е като да се познаваме кой знае J Големи благодарности все пак на тези, които го направиха и който приеха да бъдат почерпени от мене :Д С Пламен и Янко се справихме с литърчето Джеймисън (като изключим двамата души, които почерпих от него – Узи и непознатата девойка, която си харесах и която в последствие се насочи към един позьор в съседство… пфу) без кой знае какви проблеми. Много добра първа част от рождения ден се получи, макар и с много малко хора. Слушах много хубава музика (нещо, което няма как да ми се случи в Пловдив по тукашните заведения) и успях да се запозная с няколко човека, с които до този момент се познавахме по никове от ласта или други подобни социални сайтове. Но също така успях да се запозная и със собственика на Гогрон, което считам за доста добро запознанство, защото стана въпрос и за сайта и човекът прояви интерес (може и просто от учтивост да го е направил, но това няма значение сега). Просто се размазах аз. И на това афтърпарти ми се случи нещо, което никога не ми се беше до този момент :Д Едната барманка (тази, от която общо взето цяла вечер поръчвах) дойде да си прибере посудата (че бяхме събрали доста) и нещо се заговорихме при, което тя ми каза, че цяла вечер съм бил толкова мил с нея. В първия момент се зачудих дали не ме обърка с някой друг хаха :Д Стана въпрос и за рождения ден, при което тя ми го честити и получих и целувка даже :Д Беше… ново за мене… То на такъв дебел и грозен като мене кой ще каже или направи подобни неща :ДДД
Както и да е… много доволен останах от цялата вечер и даже не ми се прибираше, а Пламен започна да дава зор по едно време и сигурно малко ми се е издразнил, но поне си спазих обещанието като казах, че заминаваме 4:30… Надявам се не ми се е разсърдил прекалено много…

Birthday Weekend Part 2 (4.04)
Втората част беше предвидена за пловдивските ми приятели. Признавам, че имах много ниски очаквания от вечерта. Не поканих много хора, а и се готвех за леко скучновата вечер под звуците на неособено приятната музика на Гепи. Сега някой сигурно ще каже защо го правя там като не ми харесва музиката… Две са основните причини – едната е, че персонала ме познава и получавам някакво отношение, а другата, че мястото вече не се пълни с хора и не е брутална гъчканица (като в Брилянтин примерно). Предната вечер обаче се събрахме с колегите, моя милост се понапи и започна да кани къде кой види познат :Д Уви, останах крайно разочарован от колегите си, защото никой не пожела да ме уважи освен двама души, но за тях малко по-надолу. Явно наистина не са много хората, които ме харесват в тази фирма, но то май е така по принцип :Д Не будя особено симпатии.
В крайна сметка нещата взеха, че се раздвижиха, платената сума ми излезна много по-малко отколкото си мислех и се справихме с четири бутилки различен алкохол, защото просто нямаше две еднакви бутилки в заведението :Д Мисля, че на сервитьорката бакшишът й хареса ;Д Освен стандартните хора, с които излизам нонстоп, и изненадващата поява на Асен към края, само двама от колегите ми уважиха поканата ми – Иво и Гергана. Иво си го знам, той няма да откаже, защото си е такъв по природа, но пък и той рано рано заспа на масата и се наложи да го изпращам до таксито… Изненадата, честно казано, дойде от Гергана, защото момичето е едва от два месеца във фирмата, не ме познава кой знае колко и не очаквах да дойде, а да не говорим и да остане почти до края. Не бих й го казал директно, но го оценявам и я уважавам за което J Надявам се поне малко да й е било приятно.

В крайна сметка тази година реших да празнувам рождения си ден в две части, отидоха доста пари, но не съжалявам за нищо. И двете вечери се получиха супер добре и съм много доволен. Разбира се, винаги има и неща, които по-добре да се бяха развили по малко по-различен начин и точно подобни неща ми подсказват колко съм глупав понякога, но… Какво да се прави. Сега си седим сами в големия празен апартамент, слушаме музика и… тъпеем общо взето… Мина точно една седмица и никога повече няма да погледна назад… Каквото ще да става…