Tag: shemale zero

Combichrist Live in Sofia (GEMFIII)

Началооооооооо… На третия горгон електро минифест тази година гости бяха Virgins OR Pigeons, Aesthetic Perfection и, разбира се, нечовешките изроди от Combichrist. От българска страна се отчете Стефан и неговият проект Shemale Zero. Премеждията преди и след концерта в следващия пост 🙂

За Shemale Zero съм го казвал и в други постове, че просто новите неща и визия не ми допадат особено. Затова и предпочитам да не го и коментирам.
Гърците от Virgins OR Pigeons не бях слушал преди това и в интерес на истината не останах особено очарован от изпълнението им. Като цяло имаха добро звучене, но не ме грабнаха кой знае колко. Вторият вокал, който вадеше доста андрогенна визия и дори в началото помислихме, че може и да е жена, докато не започна да пее, по-добре да си мълчеше. Още повече разваляше мелодиите с гласа си. Тъй като нямаше студена бира (ми топла ни дадоха!), а и беше гадна, решихме да не пием нищо, а по-добре да си купим някакъв мърчандайз (което за мене се превърна в традиция последната близо година). И поради тази причина сега гордо си нося тениска с логото на хедлайнърите отпред и We are all demons на гърба. (Много яка тениска между другото). Но до тук със скуката :Д

Aesthetic Perfection
И тази група не бях слушал въобще (с изключение на едно парче от myspace-а им, което дори не помнех :Д) и поради тази причина нямах идея какво да очаквам от тях. А те (то всъщност е той, ако не броим пичът на синтезаторът отзад, но той беше страшно незабележим) направо отнесоха публиката още с появата си. Ако видите вокала на улицата да си върви спокойно, никога няма да можете да предположите какво всъщност ще ви поднесе. Адски естествен беше на сцената – цялото му поведение с всичкото тичане, подскачане и непринудено усмихване бяха на страхотно ниво. Разликата между тази и предната група беше светлинни години :Д Не мога да кажа сега кои песни точно изпълниха, защото не им ги знам, но аз още на тях се размазах максимално. И поради тази причина още вчера си свалих почти цялата им дискография от slsk-а 🙂 А и на тях страшно им хареса тук и обещаха, че пак ще дойдат – да се надяваме този пък като основна група, че да имат повече сценично време 🙂

Combichrist
След кратка почивка, малко след 23, на сцената се появиха и самите Combichrist – Анди, двама барабаниста и един пич, който застана зад няколко чифта синтезатори :Д. И “кошмарът” започна. Откривайки концерта с интрото и All Pain is Gone от последния албум, те показаха на публиката какво ги очаква. Леко променените версии на парчетата превърнаха цялото изживяване в още по-силно от факта, че не знаеш какво точно да очакваш от иначе позната мелодия… Последваха страшно обичаните от мене Scarred (дори се изненадах, че изпълни точно това парче, което ми е най-любимо от Today We Are All Demons), Blut Royal, Shut Up And Swallow, Electrohead, Get Your Body Beat, Sent to Destroy, Today I Woke To The Rain of Blood (най-любимата ми, дори не я очаквах ;Д), и други, а на бис довършиха публиката с This Shit Will Fuck You Up и What The Fuck is Wrong With You?. След което потрошиха инструментите си и казаха, че няма какво повече да ни изпълнят.
Намацани с много грим, зловещи усмивки и умопомрачителни погледи, Combichrist отнесоха главите на не много публика, която се беше събрала в клуб Blue Box. Час и 15-20 минути (да, малко кратко, но много стойностно) изпълнение, което много хора ще помнят адски дълго време. Не успя да измести като усещане и съпреживяване концертите на Anathema и Diary of Dreams, но определено беше един супер силен и размазващ лайв. Из тубата можете да гледате разни клипчета и да изживеете част от удоволствието, макар и да няма много общо :Д
За афтър партито в следващия пост.
А на Гогрон едно голяма ЕВАЛА за поредната добра група, която успяха да поканят… Ще започнем ли залагането за следващата? 🙂


Gorgon Fest – Diary of Dreams

Май е време и аз да драсна няколко реда за снощното събитие. Не съм много сигурен какво ще излезне накрая, защото в момента адски ми се спи и съм супер екзалтиран (още :Д), но по-добре сега, докато всички емоции са все още пресни.

За подгряващите групи ще бъда кратък. И без това повечето хора бяха дошли за основната група и това си личеше 🙂 Под дъжда (познаваме се, малко сме пристрастни тука :Д) и Войвода се представиха перфектно, и вторите имам чувството, че стават все по-добри с всеки следващ лайв, на който им отида. Виж, изпълнението на Стефан (shemale Zero) не ми допадна въобще. Новите му неща не са особено привлекателни като звук, а и сценичното му поведение, на което явно най-много разчита, не предизвиква абсолютно никакво възхищение у мене. Но все тая…

От тук вече следват по-различни редове…….
Ааааааааа… това беше един невероятен концерт. Чак не мога да намеря думи, с които да предам усещането, целия хайп, който беше там на метър пред сцената. Но не можем да не отдадем дължимото на публиката, която просто направи настроението това, което беше. Винаги ми е правело впечатление българската публика колко топло и енергично посреща свои любимци. Тук всичко беше дори на н-та степен – то не бяха викове, то не бяха ръкопляскания. Нима някой ще се очуди, че след последното парче (преди бисовете) вокалът каза “You guys are the best”.
Стори ми се, че по време на първото парче публиката сякаш още не можеше да осъзнае факта, че Diary of Dreams най-после са излезнали на сцената, но щом започна The Plague всички избухнаха и спиране нямаше. Не забелязах около мене да имаше други хора, които да си пеят песните с цяло гърло (освен моя милост), но не вярвам да е нямало :Д При мене преломния момент мисля, че дойде с началото на друго много любимо парче, а именно Butterfly: Dance!. Останах потресен каква е разликата със студийните записи и изпълненията на живо. Групата звучи с пъти по-добре на сцена и доста по-тежко. В момента дори не помня точно кои песни се изпълниха, но освен споменатите две, сега си спомням за Chemicals, AMOK, Hypocritical, The Curse, Play God, Giftraum, Soul Stripper и тн.
Просто това беше един от най-силните коцерти, на които съм бил и дори мисля, че минава като усещане смятания от мене за фаворит концерт на депеш от 2006та. Също така, това сигурно е първият концерт, на който след час и половина, не ми се искаше да свършва и исках още :Д А групата не е като да не се връща два пъти. След като приключиха, дори им светнаха лампите, но как да откажеш на подобна тълпа? :Д Два биса и три песни общо… Просто невероятен концерт, който дълго ще се помни.
А освен това групата се оказа много земна и с идването си на афтърпартито не се оттеглиха някъде сами (то не че имаше къде де :Д), а се “сляха” с феновете в заведението и всеки можеше да си говори с тях и да се снима (както и аз направих хехе :Д – имам си снимки с вокала и китариста, които скоро ще кача във фейсбук). Дори си говорих с китариста няколко минути и той каза колко очарован е останал от българската публика и как с удоволствие би се върнал отново тук 🙂
Ех…
Разбира се, за малко прибирането да помрачи доброто ми настроение и да опита да замъгли прекрасните спомени. Не знаех, че вече гарата се заключва нощем, а отделно с изместването на времето, беше много педерастка история. Наложи ми се доста да повися като сопол пред гарата докато я отворят, а след това още в също толкова студената сграда докато отворят касите… и още докато отворят вратите на влака и започнат да пускат хората вътре. С други думи умрях от студ.
И това много ме накара да се замисля за Таря честно казано. На нея няма да има афтър парти до 4 часа и като се има в предвид кога започва концертът, сигурно ще приключи до към 11 (последният влак е в 11 и малко, ама май беше международен :Д). Ако не успея да остана в Станислав за през нощта, може и да се откажа от този концерт, защото нямам идея какво ще правя толкова часове без място за пренущуване и занимание.

Но това ще го мислим утре :Д Беше уникално преживяване и който не е бил, може само да съжалява :Р Искам пакккккк!