Постове с етикет: ‘pain’

Bye/Die by Pain

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Това е много специален поздрав за някои от колегите ми (най-вече за един индивид от Германия, но и за някои от тези тук в България)

Tell me
What do you see when you see yourself
I don’t really get it
How do you make it through the day without killing yourself

Bye bye, why don’t you go and
Die die, I’ll fuck you up
You want me on my knees
But I’m not going down

Bye bye, leave me alone or
Die die, it is your choice
No time for games, so just leave me the fuck alone

Do you know, you’re all the same
Got to play these stupid games
You’re getting on my nerves, so just stay the fuck away
Who died and made you god
This time you’ve gone too far
I think it’s time for you to understand: this is war

There’s nothing to see here, I don’t wanna be here
Get me out of here right now
I can not sit around and wait for you to drive me insane

Bye bye, why don’t you go and
Die die, I’ll fuck you up
You want me on my knees
But I’m not going down

Bye bye, leave me alone or
Die die, it is your choice
No time for games, so just leave me the fuck alone

So you think I’m unreasonable
Do you really think I am a toy that you can kick around
Don’t come here, you’re a waste of time
Some people never know when it’s time to back away
It will come back at you and slap you in the face

I don’t have the patience so what are you after
Do you want me to snap right now?
Some things will never ever change, like you and your ugly face

Bye bye, why don’t you go and
Die die, I’ll fuck you up
You want me on my knees but I’m not going down

Bye bye, leave me alone or
Die die, it is your choice
No time for games so just leave me the fuck alone

Bye bye, it’s your choice
Die die, I’ll fuck you up
Bye bye, why don’t you go and
Die die, leave me alone

Етикети: , ,


Pain Live in Sofia

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Най-после малко време да драсна няколко реда… Имах един много дълъг и изморителен уикенд (прибрах се понеделник сутринта директно за работа :Д) и още не съм се наспал след два дена будуване, но ако не сега, то няма кога вече :Д
Няма да крия, че се бях запътил към София без каквито и да е очаквания и не с особено добро настроение (причини има няколко, все лични, а и освен това успяха да ме вбесят супер много точно преди тръгване определени хора), но концертът направо ме отнесе… Дълго чакане, срещи, познати, поздравявания, запознавания, припознавания, презапознавания… Всичко си имаше преди започването на концерта освен бира :Д (не знам защо, но реших, че този път няма да пия нищо до партито в 3 уши)…
Кълн не искам да коментирам, не ги харесвам пичовете, по-точно не харесвам този стил музика, но самите те бяха доста силно ентусиазирани. И изпълнението на българските фенове беше мега малоумно. Със сигурност и на групата й е станало доста криво от тези освирквания, но какво да се прави…
А Pain, ех Pain… наистина не очаквах толкова страхотен концерт. Нямам идея защо така. Може би заради настроението ми, което почти липсваше, може би поради ред други причини, а и от друга страна може би това и допринесе за страхотното изкарване. Групата направи час и половиново шоу и изпълни точно 19 песни от общо взето цялото си творчество. Сет листата можете да видите тук, собственост на Лори, която успя да си я “открадне” в края на концерта. Каквото и да кажа за този концерт ще бъде малко. Определено се нарежда на второ място точно след този на Anathema в Гърция (него не мисля, че нещо ще може скоро да измести :Д). То не бяха викове, то не беше пеене, понасяне на съседни удари и въобще всичко както си му е реда за един силен метъл концерт :Д
А и в интерес на истина ми се струва, че групата се изкефи дори повече от публиката и точно заради самата публика. Самият Питър го казва най-ясно и точно след първия куплет на Shut Your Mouth, след като спира да пее и оставя феновете сами да изпеят лириките… А отговорът му “WOW! Thank you!” мисля, че е показателен и говори сам за себе си. Имаше стандартните обещания, че това е една от най-страхотните публики, че скоро задължително трябва да дойдат пак да свирят, и както се случва на бг концерти, струва ми се, че бяха напълно искрени, а не само го казваха ей така… да зарадват феновете.
Аз от друга страна се радвам, че песните от новия албум бяха ограничени само до 4 и не прекали… Макар, че дори Follow Me, която беше първата от първия бис, звучеше добре в живо изпълнение. А като оставим това настрана, групата изпълни доста от любимите ми песни, затова съм и доволен (липсваха ми неща като Supersonic Bitch и Play Dead, но то не може всичко :Д). И дано наистина се върнат за още едно подобно страхотно шоу.

А след концерта всичките ми планове бяха разбити на пух и прах с честитенето на рождения ден на Иво, който ме покани в тях следващата вечер… Заедно с него, Мария и Гергана (които също спаха в тях) бяхме и на афтър партито на Пейн, после рожден ден, две вечери липса на сън и работа понеделник сутрин… Един дълъг и запомнящ се уикенд…

Етикети: , , ,