В свят, в който не виждаш нищо… В свят, в който те наблюдават… Чувстваш ли се притиснат от бетонен блок?
Нищо не се вижда… Лека светлина, размазана, трептяща леко като пламък на свещ, сякаш разнасяна от вятъра… Сляп за всичко, всички, от себе си, за себе си… Колко по-грешно може да бъде? И именно тази неспособност да виждаш води до пълното отчаяние, от което веднъж навлезнал, няма излизане… Пътят може да бъде само един – само надолу или само нагоре… зависи от гледната точка и моментната позиция. Опитваш се да не обръщаш внимание, но всичко, което се вижда е един размазан образ. С огромната си ръка, отчаянието все по-силно и по-силно те притиска към студената стена. Стиска сърцето и не иска да пусне. Паниката бавно и много внимателно (незабележимо) се прокрадва като крадец сред нощните сенки, в опитите да избегне слабата лунна светлина. И не я усещаш. Тя замъглява дори малкото останало мъгливо петно от кръгозора.
И в опити да постигнеш нещо, започваш да размахваш отчаяно ръце, да блъскаш, да крещиш, да удряш… да рушиш… И скоро настъпва краят… Няма спасение веднъж поел по този път… Само трябва да протегнеш ръка и ставаш част от кръговрата!

Поздрав за всички с Feel for You на Nightwish 🙂