Tag: thriller

ATM (2012)


Колко можеш да объркаш в един филм, чието основно действие се върти около трима души затворени в стая с банкомат, а отвън маниакален убиец ги дебне? Отговрът е изключително прост – много!
В интерес на истината първоначално щях да прескоча този филм, но вниманието ми беше привлечено от русата Алис Ийв, която предстои да се появи в два филма това ляво – второто продължение на “Мъже в черно” и интерпретацията / псевдо-биографията за Едгар Алън По “Гарванът”. Просто исках да видя с какво тази жена е привлякла толкова внезапно интереса на продуцентите (освен с външния си вид де), защото ще я видим и във все още неозаглавеното продължение на “новия” “Стар Трек” филм, който трябва да излезне догодина. Но толкова с предисловията. Нека минем по същество.
Историята е колкото простичка, толкова е безумна. Представяме Ви Дейвид (Brian Geraghty, който сигурно е познат на повечето от “The Hurt Locker”), който точно на връх Коледа губи всичките пари на един свой клиент на борсата и е адски сдухан (какво да се прави, животът е кучка). От друга страна имаме и неговия най-добър приятел – Кори (Josh Peck, чийто глас се подвизава из последните Ледникови епохи), който си е истински задник във всяко едно отношение (да се чуди човек тия двамата какво ги свързва). Срамежливият Дейвид си пада по русата си колежка Емили, която обаче за съжаление е последен ден на работа, а утре вече няма да работи във фирмата. На партито по случай празника той, в отчаян опит да я заговори успява, да си намери причина, че дори и предлага да я закара до тях. Кори, защото, както вече отбелязахме, е задник, тръгва с Дейвид, че да не ходи пеша (а последният май се надяваше да му се отвори парашута тази вечер). Именно защото първият не е кой знае каква стока, казва, че е гладен, но няма пари и трябва да мине през “героя от заглавието” – банкомата. От друга страна всичко това има смисъл, защото иначе как щеше да се завърти подобен сюжет в противен случай. Та спират те пред една будка два на два метра, на средата на нищото буквално (иди ги разбери тия американци) и Кори отива да изтегли пари. Да, ама картата му не работи нещо и той вика Дейвид да изтегли вместо него от собствената си за целта карта. На Алис (защото трябва да задвижим фабулата хехе) й става скучно пет секунди след като двамата са в будката и отива при тях. Правят те каквото правят, изтеглят нужните пари за пица и… отвън ги чака мрачен тип с качулка. Как разбрах, че е мрачен ли? Защото е същия като на постера, разбира се!
И тук започва играта на котка и мишка между тримата приятели и мистериозния непознат отвън, който не им мисли доброто. Междувременно става адски студено (за целта от време на време ни показват един електронен термометър наблизо, на който градусите падат пропорционално с напредване на времето). Разбира се, за да разнообразят случващото се, сценаристите от време на време намесват някой и друг случаен човек, който да си отнесе боя, малко дразги и пререкания между приятелите, съмнения за смисъла на съществуването и дали ще оцелеят. Всичко това щеше да е прекрасно ако имаше смисъл. Нито за момент не става ясно защо този тип прави това, което прави. Дават го как си чертае някви планове, как замисля какво точно ще се случи, но… Липсва каквато и да е мотивация, било то и чисто психологическа такава (че е психопат с други думи). Та той се подхлъзна и падна когато се опита да ги подгони, което помогна на нашите герои да се затворят в будката. Абсурдите на този филм са безброй и дори филмите на Уве Бол са изпълнени с по-малко дупки в сценария от това недоразумение на Дейвид Брукс, за който това е и дебют зад камерата, ако не броим един късометражен филм преди това. Но още по-непонятно ми как сцениристът Крис Спарлинг е успял да сътвори толкова адски ситуации без грам логика и смисъл в тях. И дори хората харесват предишния му писателски опит “Buried”, който аз не съм гледал, затова и не смея да коментирам.
Толкова много ми се иска да разкажа още ситуации, в които героите изпадат в по-големи абсурди и от Ейбрахъм Линкълн сред вампири, но няма! Защо? Защото не искам да разваля удоволствието Ви от това сами да си ги откриете докато гледате филма. Знам, че няма да го направите, но все пак… Още повече, че това ревю, което си е чист преразказ на сценария, се проточи повече от нужното и никой няма да го прочете цялото и без това :Д
И все пак, нека се върнем на една от основните причини, поради които свалих този филм. Актьорите и в частност Алис Ийв са повече от трагични. Опитити за диалози между тях, особено в началото, бяха толкова изкуствени и изсмукани от пръстите, че имах чувството, че някой е опрял пистолет до главата им (след това е бил премахнат с помощта на модерните технологии :Д) и ги е карал да четат сценария на сила. Освен това последвалата им параноя и страх също бяха по-малко убедителни и от тези на циганин пред жица за ток. А злодеят… ех… това е мечтана роля, сигурен съм. Само си седиш и… си седиш. Прав, загърнат с качулката на дебелото си яке… Дори не трябва да играеш.
За останалите елементи на филма дори не ми се говори.
Лична оценка: 1.5/10


Live-Action Movie Nights Part 1

Миналата седмица успях да се докопам до много доволно количество live-action филми по манги и анимета. Та сега накратко за няколко от тях. Другата седмица сигурно ще пиша и за останалите. Може би…

Jigoku Shoujo (2006)

Дванадесет серийната поредица разказва историята на Енма Ай, която пренася душите на мъртвите в Ада. Посредством сайт, който може да се види само в полунощ, всеки може да поиска негов омразен враг да бъде пратен веднага в пъкъла. Уловката е, че когато умре, човекът също ще сподели тази съдба.
Този сериал е по-скоро трибют към сериала, отколкото интерпретация на анимето. Кратките двадесет минутни епизоди следват буквално дословно идеите на своето вдъхновение, като копират дори звуците и интонацията на героите. Тук обаче е един и от най-големите минуси. Просто има анимета, които не изглеждат добре в live-action. Има неща, които трудно могат да се предадат от анимация в игрално кино и когато се опитваш да направиш копие едно към едно, не е задължително да успееш толкова добре. Точно това се случва и в случая. Като цяло от друга страна това не е сериал за хора, които не са гледал анимето. Има много мотиви и действия, които остават необяснени поради краткостта от само 12 серии.
Но все пак е един добър опит, които наистина сериозно набляга на драмата и човешките взаимоотношение, а остава частта с ужаса по-назад. (Както и прави и анимето, между другото, макар да се афишира като ужаси).
Лична оценка: 6/10

Boogiepop wa Warawanai: Boogiepop and Others (2000)

Първо искам да кажа, че не съм чел мангата и не съм гледал сериала, който е правен по нея (аниме сериал). Единствено съм имал шанс да се запозная с една стара OVA, но нищо не си спомням от нея така или иначе.
Boogiepop and Others е един прекалено дълъг филм за това, което се опитва да представи. Първата му половина е някакъв опит за псевдо любовна история, от която нищо не става ясно, а само се споменават няколко неща. По-късно обаче действието се изсипва с пълна сила и дори става адски объркващо. Времето и героите непрекъснато се променят през двучасовата продължителност на лентата и едва към края става ясно за това, което може да обърка изключително много невнимаващия зрител. Много от отделните герои сякаш нямат никаква връзка или почти невидима такава с останалите, но пък и им се отделя повече от нужното време.
Определено са се опитали да постигнат нещо, но са се объркали самите автори. Поне аз с такова впечатление оставам. Ще видим анимето 🙂
Лична оценка: 4/10

Devilman (2004)

Това е правено по много дърта манга, която е вече на няколко пъти анимирана през годините. Филмът има за цел да наблегна на сериозни теми и идеи, като постепенно показва злата и унищожителна природа на човешкото същество, изправено пред демонската заплаха. Проблемът е, че авторите са се опитали да обхванат огромен период от време и го поднасят изключително бързо. Действията на героите остават неясни и необяснени, а сюжетът бързо препуска от идеалистичното семейство в предградията към постапокалиптичното бъдеще.
От друга страна и CGI ефектите на демоните си бяха доста зле като за японски филм. Личи си, че хората не са имали достатъчно пари. Или просто са си мислели, че това, което са направили е добре :Д
В крайна сметка Devilman не успява да забавлява както трябва, а и идеите, които се опитва да прокара, не са поднесени много подобаващо.
Лична оценка: 4/10

Alive (2002)

Най-доброто оставих за последно :Д
Защото Alive определено е нещо, което си заслужава, но не е за всеки. Правено по мангата със същото име, това е психологически трилър и екшън за осъден на смърт затворник, който оцелява след опит за изпържване на електрическия стол и, който получава шанс да стане част от мистериозен експеримент. Оказва се, че има извънземна форма на живот, която обича да превзема тялото на този, които тази само смърт и желание за разрушение в сърцето си. В крайна сметка всичко опира да военни експерименти и тъмно минало.
Героят е подложен на различни психологически и психически атаки, за да се пречупи и да се събуди желанието му да убива. В крайна сметка резултатът е постигнат и втората половина се превръща в екшън и борба за оцеляване, в която мъжът се изправя срещу нападащите войници и още един, подобен на него, хибрид, който се предполага, че е по-добър.
Както казах, това не е филм за всеки, но аз останах адски доволен. Чел съм и мангата, която разбира се е много по-хубава, но лентата много успешно е предала голяма част от мрачната атмосфера и отчаяние на героя. Накрая става малко твърде пресилено и бутафорно, но то е за кратко 🙂
Лична оценка: 7/10


Movie Night 01.06.2010

От доста време не съм писал подобен пост, а какво по-хубаво от първи юни като ден за гледане на филми :Д

The Willies (1990)

Тук можете да видите един много млад Сам (от Властелинът на пръстените) или Шон Остин в ролята на хлапе, което заедно с двама свои приятели си разказват страшни истории в палатка през нощта. Реално поднасят два разказа – един Остин и един приятелите му.
Първата страшна история е за недоносче, което яде бой в училище, но чистатчът се оказва чудовище под прикритие и убива тези, които тормозят детето.
Втората пък разказва за дебело и зло дете, което няма приятели в училище и кой знае какъв личен живот, но има хоби – да събира мухи, да ги убива и да си прави лоши шеги с тях. Накрая обаче си намира майстора в лицето на няколко мутирали хвъркати, които му… отрязват ръцете.
Да, да, знам. Но все пак това е детски филм, както и да го погледне човек просто. Всички главни герои са деца, а цялата реализация много напомня на фокс кидс продукции като Ирии Индиана или Гоустбъмпс. Без да претендира за нещо особено, лентата е достатъчно приятна, а децата прилично отблъскващи :Д И все пак няма нищо забележително или впечатляващо.
Лична оценка: 5/10

Going Postal (2010)

Третият филм по Пратчет вече е факт и преди часове се появи по нашите торенти. Аз, като един върл Пратчет фен, си го свалих веднага и го гледах
Мога да кажа, че това е един филм изключително и абсолютно само за фенове на автора. Просто половината няма да разберат доста от нещата, а другата половина няма да го оценят (говоря за не-феновете :ДД).
Отново е дело на същите хора, които поднесоха Дядо Прас и Цветът на магията, като този път обаче режисьорът и сценарист на първите две тук е изпълнителен продуцент. Избор на адаптация е една от по-последните и “модерни” книги на Пратчет, а именно преведената по ужасен начин у нас “Пощоряване” (говоря за цялостния превод, а не за заглавието, то е доста хитро измислено спрямо английската игра на думи).
Отново имаме супер колоритни персонажи, пресъздадени по един перфектен начин (особено злодея, който се изграе от David Suchet – познат като Поаро от множеството серии по Агата Кристи).
По-слаб е от предните две, но все така страхотен. И, Ангуа е направо…. гррр… Определено не си я бях представял по този начин като чета книгите, но… Вече точно това лице ще изплува в съзнанието ми всеки път като срещна името й ;Д
Лична оценка: 7/10

Hierro (2009)

Испански трилър за майка, която губи детето си на ферибот и прекарва останалата част от филма в търсенето му. Лентата комбинира множество елементи на семейна драма и психологически трилър, като се опитва да представи мъката и болката на младата майка, но нещо аз поне не успях да бъде убеден от актрисата. Самият сюжет е адски предсказуем за съжаление и макар да не е задължително да се досетите за точния финал, все ще Ви минат няколко предположения през ума, които да са на 90-95% близко до истината. Освен това ми се стори, че голяма част от тези проблясъци или каквото бяха там, сякаш излишно претрупваха иначе доста силната мрачна атмосфера. Режисьорът се е опитал да направи нещо по-различно сякаш и може би е щял да се справи, но ако разполагаше с по-читав сценарий. И по-добра главна актриса, разбира се, защото тази определено не успя да ме убеди, че е съкрушена майка. Както казах, атмосферата е силна и мрачна, и едно от хубавите неща във филма.
Лична оценка: 4/10

Hard Ride To Hell (2010)

Сигурно човек, който не харесва ужаси, би се запитал защо въобще продължават да се правят подобен род филми. Може би все пак има някаква мизерна формула, която е евтина и, по-важното, носи пари. (А просто хората може да си перат парите по този начин, казва ли ти някой!)
Идеята тук е, че група младежи с каравана си пътуват и попадат на култ сатанисти, които обичат да си похвапват човешко месо и да призовават демони. И, кой да предположи, водачът им е безсмъртен, продал душата си, ненормалник.
Нещо ново в сюжета? Не!
Нещо ново сред актьорите? Не!
Всичко от началото до края е зле, но то това е ясно. Единствено Мигел Ферер като едноокия, безсмъртен лидер на сектантите, които приличат на шайка рокери, внася малко по-свежо разнообразие, но далече от достатъчното.
Но пък от друга страна тук формулата е ясна – младежи по средата на нищото, откачени психопати, цици, кръв, много пищене + отрицателният туист накрая. Следвай по калъп и няма да сбъркаш 🙂
Лична оценка: 3/10