Колко можеш да объркаш в един филм, чието основно действие се върти около трима души затворени в стая с банкомат, а отвън маниакален убиец ги дебне? Отговрът е изключително прост – много!
В интерес на истината първоначално щях да прескоча този филм, но вниманието ми беше привлечено от русата Алис Ийв, която предстои да се появи в два филма това ляво – второто продължение на “Мъже в черно” и интерпретацията / псевдо-биографията за Едгар Алън По “Гарванът”. Просто исках да видя с какво тази жена е привлякла толкова внезапно интереса на продуцентите (освен с външния си вид де), защото ще я видим и във все още неозаглавеното продължение на “новия” “Стар Трек” филм, който трябва да излезне догодина. Но толкова с предисловията. Нека минем по същество.
Историята е колкото простичка, толкова е безумна. Представяме Ви Дейвид (Brian Geraghty, който сигурно е познат на повечето от “The Hurt Locker”), който точно на връх Коледа губи всичките пари на един свой клиент на борсата и е адски сдухан (какво да се прави, животът е кучка). От друга страна имаме и неговия най-добър приятел – Кори (Josh Peck, чийто глас се подвизава из последните Ледникови епохи), който си е истински задник във всяко едно отношение (да се чуди човек тия двамата какво ги свързва). Срамежливият Дейвид си пада по русата си колежка Емили, която обаче за съжаление е последен ден на работа, а утре вече няма да работи във фирмата. На партито по случай празника той, в отчаян опит да я заговори успява, да си намери причина, че дори и предлага да я закара до тях. Кори, защото, както вече отбелязахме, е задник, тръгва с Дейвид, че да не ходи пеша (а последният май се надяваше да му се отвори парашута тази вечер). Именно защото първият не е кой знае каква стока, казва, че е гладен, но няма пари и трябва да мине през “героя от заглавието” – банкомата. От друга страна всичко това има смисъл, защото иначе как щеше да се завърти подобен сюжет в противен случай. Та спират те пред една будка два на два метра, на средата на нищото буквално (иди ги разбери тия американци) и Кори отива да изтегли пари. Да, ама картата му не работи нещо и той вика Дейвид да изтегли вместо него от собствената си за целта карта. На Алис (защото трябва да задвижим фабулата хехе) й става скучно пет секунди след като двамата са в будката и отива при тях. Правят те каквото правят, изтеглят нужните пари за пица и… отвън ги чака мрачен тип с качулка. Как разбрах, че е мрачен ли? Защото е същия като на постера, разбира се!
И тук започва играта на котка и мишка между тримата приятели и мистериозния непознат отвън, който не им мисли доброто. Междувременно става адски студено (за целта от време на време ни показват един електронен термометър наблизо, на който градусите падат пропорционално с напредване на времето). Разбира се, за да разнообразят случващото се, сценаристите от време на време намесват някой и друг случаен човек, който да си отнесе боя, малко дразги и пререкания между приятелите, съмнения за смисъла на съществуването и дали ще оцелеят. Всичко това щеше да е прекрасно ако имаше смисъл. Нито за момент не става ясно защо този тип прави това, което прави. Дават го как си чертае някви планове, как замисля какво точно ще се случи, но… Липсва каквато и да е мотивация, било то и чисто психологическа такава (че е психопат с други думи). Та той се подхлъзна и падна когато се опита да ги подгони, което помогна на нашите герои да се затворят в будката. Абсурдите на този филм са безброй и дори филмите на Уве Бол са изпълнени с по-малко дупки в сценария от това недоразумение на Дейвид Брукс, за който това е и дебют зад камерата, ако не броим един късометражен филм преди това. Но още по-непонятно ми как сцениристът Крис Спарлинг е успял да сътвори толкова адски ситуации без грам логика и смисъл в тях. И дори хората харесват предишния му писателски опит “Buried”, който аз не съм гледал, затова и не смея да коментирам.
Толкова много ми се иска да разкажа още ситуации, в които героите изпадат в по-големи абсурди и от Ейбрахъм Линкълн сред вампири, но няма! Защо? Защото не искам да разваля удоволствието Ви от това сами да си ги откриете докато гледате филма. Знам, че няма да го направите, но все пак… Още повече, че това ревю, което си е чист преразказ на сценария, се проточи повече от нужното и никой няма да го прочете цялото и без това :Д
И все пак, нека се върнем на една от основните причини, поради които свалих този филм. Актьорите и в частност Алис Ийв са повече от трагични. Опитити за диалози между тях, особено в началото, бяха толкова изкуствени и изсмукани от пръстите, че имах чувството, че някой е опрял пистолет до главата им (след това е бил премахнат с помощта на модерните технологии :Д) и ги е карал да четат сценария на сила. Освен това последвалата им параноя и страх също бяха по-малко убедителни и от тези на циганин пред жица за ток. А злодеят… ех… това е мечтана роля, сигурен съм. Само си седиш и… си седиш. Прав, загърнат с качулката на дебелото си яке… Дори не трябва да играеш.
За останалите елементи на филма дори не ми се говори.
Лична оценка: 1.5/10