От доста време не съм писал подобен пост, а какво по-хубаво от първи юни като ден за гледане на филми :Д

The Willies (1990)

Тук можете да видите един много млад Сам (от Властелинът на пръстените) или Шон Остин в ролята на хлапе, което заедно с двама свои приятели си разказват страшни истории в палатка през нощта. Реално поднасят два разказа – един Остин и един приятелите му.
Първата страшна история е за недоносче, което яде бой в училище, но чистатчът се оказва чудовище под прикритие и убива тези, които тормозят детето.
Втората пък разказва за дебело и зло дете, което няма приятели в училище и кой знае какъв личен живот, но има хоби – да събира мухи, да ги убива и да си прави лоши шеги с тях. Накрая обаче си намира майстора в лицето на няколко мутирали хвъркати, които му… отрязват ръцете.
Да, да, знам. Но все пак това е детски филм, както и да го погледне човек просто. Всички главни герои са деца, а цялата реализация много напомня на фокс кидс продукции като Ирии Индиана или Гоустбъмпс. Без да претендира за нещо особено, лентата е достатъчно приятна, а децата прилично отблъскващи :Д И все пак няма нищо забележително или впечатляващо.
Лична оценка: 5/10

Going Postal (2010)

Третият филм по Пратчет вече е факт и преди часове се появи по нашите торенти. Аз, като един върл Пратчет фен, си го свалих веднага и го гледах
Мога да кажа, че това е един филм изключително и абсолютно само за фенове на автора. Просто половината няма да разберат доста от нещата, а другата половина няма да го оценят (говоря за не-феновете :ДД).
Отново е дело на същите хора, които поднесоха Дядо Прас и Цветът на магията, като този път обаче режисьорът и сценарист на първите две тук е изпълнителен продуцент. Избор на адаптация е една от по-последните и “модерни” книги на Пратчет, а именно преведената по ужасен начин у нас “Пощоряване” (говоря за цялостния превод, а не за заглавието, то е доста хитро измислено спрямо английската игра на думи).
Отново имаме супер колоритни персонажи, пресъздадени по един перфектен начин (особено злодея, който се изграе от David Suchet – познат като Поаро от множеството серии по Агата Кристи).
По-слаб е от предните две, но все така страхотен. И, Ангуа е направо…. гррр… Определено не си я бях представял по този начин като чета книгите, но… Вече точно това лице ще изплува в съзнанието ми всеки път като срещна името й ;Д
Лична оценка: 7/10

Hierro (2009)

Испански трилър за майка, която губи детето си на ферибот и прекарва останалата част от филма в търсенето му. Лентата комбинира множество елементи на семейна драма и психологически трилър, като се опитва да представи мъката и болката на младата майка, но нещо аз поне не успях да бъде убеден от актрисата. Самият сюжет е адски предсказуем за съжаление и макар да не е задължително да се досетите за точния финал, все ще Ви минат няколко предположения през ума, които да са на 90-95% близко до истината. Освен това ми се стори, че голяма част от тези проблясъци или каквото бяха там, сякаш излишно претрупваха иначе доста силната мрачна атмосфера. Режисьорът се е опитал да направи нещо по-различно сякаш и може би е щял да се справи, но ако разполагаше с по-читав сценарий. И по-добра главна актриса, разбира се, защото тази определено не успя да ме убеди, че е съкрушена майка. Както казах, атмосферата е силна и мрачна, и едно от хубавите неща във филма.
Лична оценка: 4/10

Hard Ride To Hell (2010)

Сигурно човек, който не харесва ужаси, би се запитал защо въобще продължават да се правят подобен род филми. Може би все пак има някаква мизерна формула, която е евтина и, по-важното, носи пари. (А просто хората може да си перат парите по този начин, казва ли ти някой!)
Идеята тук е, че група младежи с каравана си пътуват и попадат на култ сатанисти, които обичат да си похвапват човешко месо и да призовават демони. И, кой да предположи, водачът им е безсмъртен, продал душата си, ненормалник.
Нещо ново в сюжета? Не!
Нещо ново сред актьорите? Не!
Всичко от началото до края е зле, но то това е ясно. Единствено Мигел Ферер като едноокия, безсмъртен лидер на сектантите, които приличат на шайка рокери, внася малко по-свежо разнообразие, но далече от достатъчното.
Но пък от друга страна тук формулата е ясна – младежи по средата на нищото, откачени психопати, цици, кръв, много пищене + отрицателният туист накрая. Следвай по калъп и няма да сбъркаш 🙂
Лична оценка: 3/10