Tag: drama

Live-Action Movie Nights Part 1

Миналата седмица успях да се докопам до много доволно количество live-action филми по манги и анимета. Та сега накратко за няколко от тях. Другата седмица сигурно ще пиша и за останалите. Може би…

Jigoku Shoujo (2006)

Дванадесет серийната поредица разказва историята на Енма Ай, която пренася душите на мъртвите в Ада. Посредством сайт, който може да се види само в полунощ, всеки може да поиска негов омразен враг да бъде пратен веднага в пъкъла. Уловката е, че когато умре, човекът също ще сподели тази съдба.
Този сериал е по-скоро трибют към сериала, отколкото интерпретация на анимето. Кратките двадесет минутни епизоди следват буквално дословно идеите на своето вдъхновение, като копират дори звуците и интонацията на героите. Тук обаче е един и от най-големите минуси. Просто има анимета, които не изглеждат добре в live-action. Има неща, които трудно могат да се предадат от анимация в игрално кино и когато се опитваш да направиш копие едно към едно, не е задължително да успееш толкова добре. Точно това се случва и в случая. Като цяло от друга страна това не е сериал за хора, които не са гледал анимето. Има много мотиви и действия, които остават необяснени поради краткостта от само 12 серии.
Но все пак е един добър опит, които наистина сериозно набляга на драмата и човешките взаимоотношение, а остава частта с ужаса по-назад. (Както и прави и анимето, между другото, макар да се афишира като ужаси).
Лична оценка: 6/10

Boogiepop wa Warawanai: Boogiepop and Others (2000)

Първо искам да кажа, че не съм чел мангата и не съм гледал сериала, който е правен по нея (аниме сериал). Единствено съм имал шанс да се запозная с една стара OVA, но нищо не си спомням от нея така или иначе.
Boogiepop and Others е един прекалено дълъг филм за това, което се опитва да представи. Първата му половина е някакъв опит за псевдо любовна история, от която нищо не става ясно, а само се споменават няколко неща. По-късно обаче действието се изсипва с пълна сила и дори става адски объркващо. Времето и героите непрекъснато се променят през двучасовата продължителност на лентата и едва към края става ясно за това, което може да обърка изключително много невнимаващия зрител. Много от отделните герои сякаш нямат никаква връзка или почти невидима такава с останалите, но пък и им се отделя повече от нужното време.
Определено са се опитали да постигнат нещо, но са се объркали самите автори. Поне аз с такова впечатление оставам. Ще видим анимето 🙂
Лична оценка: 4/10

Devilman (2004)

Това е правено по много дърта манга, която е вече на няколко пъти анимирана през годините. Филмът има за цел да наблегна на сериозни теми и идеи, като постепенно показва злата и унищожителна природа на човешкото същество, изправено пред демонската заплаха. Проблемът е, че авторите са се опитали да обхванат огромен период от време и го поднасят изключително бързо. Действията на героите остават неясни и необяснени, а сюжетът бързо препуска от идеалистичното семейство в предградията към постапокалиптичното бъдеще.
От друга страна и CGI ефектите на демоните си бяха доста зле като за японски филм. Личи си, че хората не са имали достатъчно пари. Или просто са си мислели, че това, което са направили е добре :Д
В крайна сметка Devilman не успява да забавлява както трябва, а и идеите, които се опитва да прокара, не са поднесени много подобаващо.
Лична оценка: 4/10

Alive (2002)

Най-доброто оставих за последно :Д
Защото Alive определено е нещо, което си заслужава, но не е за всеки. Правено по мангата със същото име, това е психологически трилър и екшън за осъден на смърт затворник, който оцелява след опит за изпържване на електрическия стол и, който получава шанс да стане част от мистериозен експеримент. Оказва се, че има извънземна форма на живот, която обича да превзема тялото на този, които тази само смърт и желание за разрушение в сърцето си. В крайна сметка всичко опира да военни експерименти и тъмно минало.
Героят е подложен на различни психологически и психически атаки, за да се пречупи и да се събуди желанието му да убива. В крайна сметка резултатът е постигнат и втората половина се превръща в екшън и борба за оцеляване, в която мъжът се изправя срещу нападащите войници и още един, подобен на него, хибрид, който се предполага, че е по-добър.
Както казах, това не е филм за всеки, но аз останах адски доволен. Чел съм и мангата, която разбира се е много по-хубава, но лентата много успешно е предала голяма част от мрачната атмосфера и отчаяние на героя. Накрая става малко твърде пресилено и бутафорно, но то е за кратко 🙂
Лична оценка: 7/10


The Book of Eli (2010)

Признавам, че като излезнах от кино салона преди два дена, се бях амбицирал да драсна няколко реда за филма. Без да се опитвам да пиша много, просто няколко думи. После обаче ми мина желанието, но след отчайващо тъпите четири филма, които излгледах, реших, че няма да се мъча с повече и ще напиша кратко мнението си.
Искам да започна първо с факта, че трейлър бях гледал само един-единствен път и не бях чел никакви мнения или коментари относно лентата на братя Хюз. В интерес на истината исках да посетя “Сделката на доктор Парнасус”, но колегата нещо не изгаряше от желание (или по-точно приятелката му :Д). Затова от сега нататък, преди да се посети филм, е добре да се изчетат малко мнения. Не, за да се гради някакво предварително мнение, а просто да се създаде представа за самия сюжет.
И като стана дума за сюжет, в “Книгата на Илай” се разказва за един самотен мъж (Уошингтън), който има завидни успехи в боя и над 30 години обикаля в търсене на място, на което трябва да занесе последната останала… Библия. Разбира се, намира се и злодей (Олдман), който много желае да притежава книгата (защото тя е оръжие, сила, власт, бла бла, и с нея ще… владее света, или каквото е останало от него поне) и създава проблеми на нашто момче в опитите му да я опази. Действието е изключително мудно, адски приспивно и досадно (особено началото). В трейлърът можете да видите общо взето всички престрелки и битки, които се случват през сто и двайсетте минути, през които пазим Библията. За сметка на това обаче не са спестявали хвърчащи глави, крака, ръце и много кръв, което ме очуди до известна степен.
Предполагам мене лично ме издразни фактът, че всичко се въртеше около Библията и нещата, които се говореха за нея, които казваха, че тя може да направи, звучаха, а и изглеждаха леко абсурдни на фона на случващото се със света като цяло. Но предполагам това не е толкова важно, защото това е… Библията и тя, разбирате ли, трябва да се опази на всяка цена (все пак е последната останала, както се изразиха във филма), защото е единственото спасение за вече и без това деградиралото и почти измряло човечество. Амин!
Няма какво да си кривя душата, този филм не ми хареса. Не ми хареса основната му идея, не ми хареса мудността и продължителността. Но най-вече не ми хареса абсурдността на финалното разкритие, което аз няма да казвам тук, за да не развалям все пак удоволствието на тези, които се излъжат да го гледат 🙂
Но… винаги има но. Имаше и неща, които ми харесаха. На първо място това беше цялостната атмосфера, която пейзажите създаваха и въобще целият декор. Всичко толкова много напомняше на Fallout, особено с този сиво-зелен филтър в първата половина от филма (към края нещо се позагуби). А на второ място ми се иска да спомена и музиката. Не е нещо, което бих слушал нонстоп с удоволствие в къщи, но сякаш си пасваше перфектно с цялата постапокалиптична библейска притча. И макар филмът да е представян както фантастичен екшън, на мен ми се стори повече като драма. И вероятно някой вярващ дори би харесал лентата, но не и аз… Очаквах много повече от безсмислено пазене на една Библия (и като казвам безсмислено, гледайте филма, за да разберете защо). Гари Олдман и Дензъл Уошингтън се справят сравнително добре, но и те самите сякаш не си вярваха чак толкова :Д
В крайна сметка 3.5/10 е моята оценка, като 0.5 е за музиката и 1.0 за декорите и цялата Fallout атмосфера. Сами си вадете изводи. И ако все пак решите да го посетите, е добре да го направите с минимални очаквания, по-голям е шансът да Ви хареса.


Vampires Movie Night 10.02.2009

След като започнах да гледам (и почти привърших) първи сезон на анимето Vampire Knight, снощи бях решил, че трябва да продължа на вампирска вълна (нищо, че въпросното аниме не е хорър, а по-скоро драма, примесена с опити за романс). Прегледах насъбралите се филми и видях, че цели четири пасват на необходимите критерии – действието да се върти около вампири или да има герои вампири. И съвсем случайно редът, в който ги гледах, също се получи много интересно:

Frostbiten (2006)

Шведски типичен вампирски филм. Група войници по време на втората световна война попадат в грешната колиба и всички освен един биват убити. Нападателите им, естествено, се оказват вампири и оцелелият също се превръща в такъв. Години по-късно в малко градче в Швеция оцелелият войник, сега лекар, прави експерименти с “дарбата” си и опитва да я модифицира.
Всъщност в по-голямата си част това е типичен тинейджърски ужас за група студенти по медицина, които взимат грешните хапчета с надеждата, че те ще им помогнат да се надрусат на купона си. Уви, хапчетата всъщност са синтезирана вампирска кръв и който ги пие се превъща във вампир.
Като цяло прилично изпълнение от страна на шведите. Актьорите се справят сносно с ролите си, кой по-добре, кой по-зле, а и цялата атмосфера е мрачна и зловеща през повечето време 🙂
Лична оценка: 5/10

Revenant (1998)

Ниско бюджетен американски хорър с Каспър Ван Дийн, Робърт Пасторели, Ким Катрал и Род Стайгър. Както писах във форума на Стивън Кинг, ужасна актьорска игра – всеки един от изброените (а и не само те) преиграва до безобразие и превръща вампирската лента в долнопробна пародия на… нещо (трябва ли да споменавам, че Пасторели играе Дракула :Д), акцентите са смешни в най-лошия възможен начин и изкуствените зъби карат много от актьорите да фъфлят доста осезаемо (особено Пасторели :Д). Що се отнася до историята, тя и без това липсва в по-голямата си част или е мега малоумна, затова и не си струва да се споменава.
Лична оценка: 2/10

Let The Right One In (2008)

И до тук приключихме с хорърите на вампирска тематика. Каквото и да ми говорите, този и следващия са много други неща, но не и хоръри.
Още една шведска лента, която има страшно висока оценка в imdb и, което е много странна. Както казах, това не е ужас, а по-скоро смесица от драма и любовна история между дванадесет годишно момче и също толкова голяма (на външен вид) вампирка, която се настанява в съседния апартамент. Историята няма да раказвам, защото не смятам, че има и смисъл – тя нито е иновативна, нито е гениална. Действието като цяло започва бавно и в интерес на истината до края (лентата е 109 минути) забързва съвсем леко и неозезаемо. Героите водят своя всекидневен живот и се опитват да завъжат приятелство помежду си. В случая това, което ми беше странно, е усещането, която остава след края на филма. Не мога точно да кажа какво и защо, но едно такова странно горчиво усещане витаеше в стаята ми ;д Чувство на тъга, на… Просто беше странно… самият филм беше странен в един хубав смисъл. Но все пак не е филм за всеки, особено ако търсите хорър.
Лична оценка: 7/10

Moon Child (2003)

Тази японска лента пък е комбинация от драма и екшън. В главните роли са бившият вокал на visual key групата Malice Mizar и настоящит такъв на L’Arc-en-Ciel. В голямата си част действито донякъде ми напомни на едно от най-любимите ми анимета Gungrave (няма да се впускам в подбробни обяснения, аз си знам кое точно ми напомня). А самият финал за края на един мой разказ :Д Та може би и това са причините да ми хареса филмът. Самата история се разпростира в рамките на над 20 години и затова няма да се опитвам да я разказвам. Става дума за приятелство, предатество, любов, смърт… Не блести с оригиналност, но е достатъчно увлекателна.
Лична оценка: 7/10


best ark server hosting