Днешната медицинска манипулация, на която моя милост се наложи да се подложи, беше много по-брутална от очакванията ми… Не знам как се нарича тази вирусна инфекция, която съм прихванал от незнаен източник (макар да имам някакви опасения :Д), но… Отстранияването на обривите се извърши без всякаква упойка и общо взето се състоеше в изрязване/издълбване на гадостите с остър предмет :Д От много време не бях виждал толкова от собствената си кръв на едно място (не, че ми пречи де, аз поне от гледката на кръв проблеми нямам :Д), а и болката не беше малко, макар, че не колкото си мислех, че ще бъде… И да си призная честно, дори изпитах някакво задоволство от цялото това нещо. Дали това ме прави мазохист? :Д
От друга страна обаче, като добавим и горното, този уикенд ми помогна да установя (най-после), че се превръщам в нещо (пресилено) ужасно; нещо, което въобще не ми харесва. Когато излезнеш с хора, които почти не познаваш и си се срещал един-два-три пъти (без да сте развили някакви взаимоотношения), е много по-лесно да прочетеш досадата, отвръщението дори, непризъма към тебе… Просто е време за мерки… Нещата определено излезнаха от контрол… Може и да е късно вече, но поне мога да се пробвам ;Д