Постове с етикет: ‘voyvoda’

Daniel Cavanagh Acoustic Set in Sofia

   Пуснато от: Silentium   в events, music



В момента съм адски изморен от целия уикенд, а и снощи не успях да се наспя, но усещам, че ако не седна сега да напиша няколко реда за концертите, сигурно няма и да напиша нищо. Затова, скромно, но от сърце :Д

Първата от двете концертни вечери беше изцяло акустична, спокойна и много отпускаща, точно както и очаквах. Даниел Кавана от Анатема беше основен виновник за събирането, а пичовете от Войвода подгряваха, също изпълняващи акустични версии на своите песни. Но всичко по реда си.
Имаше леко объркване със стартиращия час и моя милост реши да посети мястото преди 18:30, защото по това беше най-ранният от обявените часове. Добре че срещнах Под Дъжда и разни други познати, та да не ми се налага да кисна сам отвън и да се чудя какво да правя близо час. Цялото изпълнение беше много скромно и имаше под 200 човека като цяло (ако не ме лъже паметта, бяха пуснати около 150 билета само така или иначе). Облегнах се близо до стената (влезнах доста късно и вече седалките бяха заети, но то не е като да умирах да сядам така или иначе) и зачаках. Много хора от познатите, а и не само те, говореха как смятам да пропуснат, да прескочат и все подобни прилагателни, подгряващата група. Аз, от друга страна, бях много любопитен да чуя как ще изкарат акустично песните си. И в интерес на истината останах много доволен от изпълнението им, макар и да беше кратко. Не съм фен на дебютния им албум, дори напротив – не го харесвам въобще, но пък много ме кефят изпълненията им наживо (което от друга страна ми е странно, защото след първия ми досег с тях, на коцерта на Assemblage 23, въобще не останах очарован, но после си промених мнението, особено след изпълнението им в Пловдив). Ново в случая беше женската поява на сцената и цигулката, която ползваше жената.
Малко след тях на сцената се качи и самият Даниел Кавана, който се блъсна в мене на път за сцената :Д За първи път присъствам на подобен концерт и не знаех напълно какво да очаквам. Все пак това не е изпълнение, на което да подскачаш, да пееш с пълно гърло и прочие. Може би и поради тази причина ми е много трудно да опиша точно усещането. Но нима чувствата могат да бъдат предадени под формата на няколко мизерни буквички? Който е присъствал може само да разбере за какво точно става дума. Човекът е невероятен музикант, а и присъствието му на сцената е харизматично. Седиш, слушаш любими песни и сърцето ти бавно ускорява своя ритъм. Красота, нежност, спомени… преплетени по един уникален и омагьосващ начин. Чухме почти всички по-известни парчета от последните албуми на Анатема (Deep, Fragile Dreams, Lost Control, One Last Goodbye, Flying, и т.н.), както и няколко кавъра по Pink Floyd, Iron Maiden и други, чиито имена не се сещам в момента).
С риск да се повторя, но… седях, слушах и сякаш се намирах в някакъв транс. Много красиво беше изпълнено всичко. А това, което ми направи най-силно впечатление, беше използването на луп семпли, които Дани си записваше в началото на песента и после ги пускаше да се повтарят, докато той свири нещо друго и така все едно свирят 2,3 или 4 човека едновременно. Това придаваше на изпълненията още по-прекрасно звучене.
Не знам, просто не мога да намеря думи да опиша изживяното. Направо не исках да свършва да пее. Дори Iron Maiden-овото изпълнение на пиано беше невероятно, а аз не слушам и не харесвам въпросните :Д
Но определено искам пак и още и… след този концерт ме е яд още повече, че не успях да посетя Duncan Peterson и Mike Moss миналия месец. Но засега ще продъжавам да си спомням с умиление за събота вечерта и дълго ще я помня 🙂
Малко клипчета можете да видите тук

Етикети: , ,


Gorgon Fest – Diary of Dreams

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Май е време и аз да драсна няколко реда за снощното събитие. Не съм много сигурен какво ще излезне накрая, защото в момента адски ми се спи и съм супер екзалтиран (още :Д), но по-добре сега, докато всички емоции са все още пресни.

За подгряващите групи ще бъда кратък. И без това повечето хора бяха дошли за основната група и това си личеше 🙂 Под дъжда (познаваме се, малко сме пристрастни тука :Д) и Войвода се представиха перфектно, и вторите имам чувството, че стават все по-добри с всеки следващ лайв, на който им отида. Виж, изпълнението на Стефан (shemale Zero) не ми допадна въобще. Новите му неща не са особено привлекателни като звук, а и сценичното му поведение, на което явно най-много разчита, не предизвиква абсолютно никакво възхищение у мене. Но все тая…

От тук вече следват по-различни редове…….
Ааааааааа… това беше един невероятен концерт. Чак не мога да намеря думи, с които да предам усещането, целия хайп, който беше там на метър пред сцената. Но не можем да не отдадем дължимото на публиката, която просто направи настроението това, което беше. Винаги ми е правело впечатление българската публика колко топло и енергично посреща свои любимци. Тук всичко беше дори на н-та степен – то не бяха викове, то не бяха ръкопляскания. Нима някой ще се очуди, че след последното парче (преди бисовете) вокалът каза “You guys are the best”.
Стори ми се, че по време на първото парче публиката сякаш още не можеше да осъзнае факта, че Diary of Dreams най-после са излезнали на сцената, но щом започна The Plague всички избухнаха и спиране нямаше. Не забелязах около мене да имаше други хора, които да си пеят песните с цяло гърло (освен моя милост), но не вярвам да е нямало :Д При мене преломния момент мисля, че дойде с началото на друго много любимо парче, а именно Butterfly: Dance!. Останах потресен каква е разликата със студийните записи и изпълненията на живо. Групата звучи с пъти по-добре на сцена и доста по-тежко. В момента дори не помня точно кои песни се изпълниха, но освен споменатите две, сега си спомням за Chemicals, AMOK, Hypocritical, The Curse, Play God, Giftraum, Soul Stripper и тн.
Просто това беше един от най-силните коцерти, на които съм бил и дори мисля, че минава като усещане смятания от мене за фаворит концерт на депеш от 2006та. Също така, това сигурно е първият концерт, на който след час и половина, не ми се искаше да свършва и исках още :Д А групата не е като да не се връща два пъти. След като приключиха, дори им светнаха лампите, но как да откажеш на подобна тълпа? :Д Два биса и три песни общо… Просто невероятен концерт, който дълго ще се помни.
А освен това групата се оказа много земна и с идването си на афтърпартито не се оттеглиха някъде сами (то не че имаше къде де :Д), а се “сляха” с феновете в заведението и всеки можеше да си говори с тях и да се снима (както и аз направих хехе :Д – имам си снимки с вокала и китариста, които скоро ще кача във фейсбук). Дори си говорих с китариста няколко минути и той каза колко очарован е останал от българската публика и как с удоволствие би се върнал отново тук 🙂
Ех…
Разбира се, за малко прибирането да помрачи доброто ми настроение и да опита да замъгли прекрасните спомени. Не знаех, че вече гарата се заключва нощем, а отделно с изместването на времето, беше много педерастка история. Наложи ми се доста да повися като сопол пред гарата докато я отворят, а след това още в също толкова студената сграда докато отворят касите… и още докато отворят вратите на влака и започнат да пускат хората вътре. С други думи умрях от студ.
И това много ме накара да се замисля за Таря честно казано. На нея няма да има афтър парти до 4 часа и като се има в предвид кога започва концертът, сигурно ще приключи до към 11 (последният влак е в 11 и малко, ама май беше международен :Д). Ако не успея да остана в Станислав за през нощта, може и да се откажа от този концерт, защото нямам идея какво ще правя толкова часове без място за пренущуване и занимание.

Но това ще го мислим утре :Д Беше уникално преживяване и който не е бил, може само да съжалява :Р Искам пакккккк!

Етикети: , , , ,


II Dark Friends Fest (+)

   Пуснато от: Silentium   в day/night, events, music



Чудя се сега как да го започна този пост или по-точно с кое да започна. Дали с по-лошите неща? Дали с по-хубавите? Всъщност плюсчето в заглавието е, че ще си говоря за други неща, но това не е толкова важно. Все пак се случиха и добри работи. Видяхме се с разни хора, запознахме се с други, някои хора се пребориха със страховете си ( 😉 ), други не успяха и се сблъскаха със стари. Въобще това беше един адски дълъг weekend, но за сметка на това доста… как да кажа… ползотворен може би. Не съм много сигурен, но нека всичко по реда си.

DarkFriends Феста започна с много леко закъснение, но иронията беше, че и двете бг групи, които подгряваха немците, бяха в намален състав, а третата група дори не излезна на сцената поради липсващи членове.
Voyvoda, които гледам/слушам на живо за трети път, бяха с един човек по-малко и не изпълниха нищо от нещата, които бях слушал по предните концерти. Представиха само нови парчета, както ми обясни вокала, поради липсата на персонал. Тези песни бяха сравнително по-тежни от предните, но и някои доста добри. Групата се раздаде на макс пред сравнително малкото публика в глуб “Гепи” и мисля, че хората няма за какво да недоволстват спрямо тях. Лично на мене много повече ми харесаха от предните две пъти 🙂 Та на 25ти другия месец пак ще ги гледаме с удоволствие. Този път успях да се запозная вече официално с вокалиста, който дойде при мене, защото ме помнеше от първото парти в Найлона през февруари, когато той не можеше да си каже името от един момент нататък :Д Но е похвално, че ме помни хаха :Д
След тях на сцената излезнаха група “Под Дъжда” и горе-долу малко след това и навън заваля (трябва да си поддържат имижда все пак ;Д). Те пък бяха само трима, без женска вокалистка, но това не им попречи да направят страхотно шоу. Чак ме хвана яд като им казаха да си съкратят сетлиста с близо 15 минути. Познавам се с Краси и Ангел (основателите на групата) вече едно 5 години, но досега все се разминавахме при техните live-ове и много се радвам, че най-после успях да ги гледам наживо (и на всичкото отгоре след 40 дена пак ще имам това удоволствие на горгон феста). Музиката им е страхотна – наситена с много емоции и чувства и изпълнена с една странна сила, която ми е трудно да предам. Просто трябва да ги чуете. И това не го казвам само защото ги познавам.
Някои хора се сдобиха с самопродуцирания от тях самите албум и то подписан (чак мога да се опитам да завиждам хехе).
За основната група Obscenity Trial нямам идея какво да кажа. След прекалено много слушане песните им започват да писват. Същото ми се случи и с творчеството на De/Vision. И все пак OT са по-добри, поне за мене от последните. Но това не е важно. Направи ми впечатление, че изпълниха доста песни и от DayDream епито, което поне за мене е доста по-добро от двата им албума. Пичовете си излезнаха на сцената, постараха се, но някакси не не усетих кой знае какво. А и имах чувството, че супер малко пяха. А и това със спирането на тока в 11:45 просто не ми се коментира. Доколкото разбрах всичко това е било по план и просто самата група е искала да приключи, но е глупаво някак си точно по-този начин да приключиш един концерт.
Но какво пък, казахме си наздраве с вокалиста, размазахме се на българските групи и горе-долу може да се каже, че се забавлявахме като за 15 лева :Д Малко е тъпа цялата ситуация, особено за хора, които са дошли да видят и чуят специално OT, но нищо не може да се направи.

След концерта моя милост се прикрепи към Под Дъжда и общо взето следващите часове прекарах в тяхната компания и тази на Лори. Следваха бири в Найлона и домашно парти в Тракия. Повечето хора един по един започнаха да умират, кой където намери. Но аз реших да не се предавам ;Д Макар, че в един момент се опитах, но нямаше условия къде да се облегна и за заспя :Д Та в крайна сметка си будувах цяла нощ и по обяд на другия ден още се започна с бири :Д
Лори и Женя си тръгнаха в четири следобед, казах чао на Ангел, който цяла минута ми благодареше, че съм бил с тях и един вид съм им бил гид. Но истината е, че аз трябва да им благодаря на тях, че ме оставиха да се мъкна с тях. Не е като да имаше какво да правя друго, а ми беше доста приятно в тази компания и си прекарах страхотно 🙂
След като се прибрах в нас към пет имах едно такова усещане за удовлетвореност. Нямам идея на какво точно се дължеше, но бях много доволен от тези близо 19 часа. Едва ли и ще разбера :Д
Заспах в пет и малко и спах три часа. Идеята ми беше да излезна за една бира и да се прибера да спя. Не си правете планове, че ще откарате до пет часа на другата сутрин хах. Още пет часа сън и айдеее на сватба, която за мое учудване се разви по-добре отколкото си мислех и дори се забавлявах :Д
Това си беше weekend-а с най-малко сън през живота ми сигурно, но не съжалявам за нищо. Сега се чувствам като парцал и едва си държа очите отворени, но пак бих го направил ако можех.
Също така се радвам, че не успях да се напия, което щеше да доведе до говорене на много глупости от моя страна и вероятно да свърша някоя такава. Но този смирноф за пореден път ми доказва колко е слаб :Д

Надявам се и останалите хора да са си прекарали добре. 🙂

Етикети: , , , ,