Това си е един от онези “мои” постове, просто да преупредя 🙂
Всичко си има начало и евентуално (за да има начало) достига до своя логичен (или неизбежен) край (а може би завършек звучи по-добре). Ако всяка мисъл можеше да изказва собствено мнение и имаше свои мисли, нямаше ли да настане хаос тогава? (като всяка нейна мисъл ще си има свои мисли, те от своя страна също ще си имат свои, и така до безкрай). Но този въпрос е без значение когато никой не се интересува от него. Всъщност не е ли така с всяко едно нещо? Ако никой не се интересува от него, то има ли някакво значение? 🙂
И все пак има мисли, които по принцип са ненужни, никой не ги иска и не се интересува от тях (по-скоро ги избягва, да си кажем истината), но въпреки всичко те правят невъзможното, за да привлекат вниманието върху себе си. Заспали за известно време, те се събуждат като зверове в търсене на плячка, гладни и свирепи. Опитваш се да ги изгониш, да не им обръщаш внимание, но някои неща не могат да бъдат победени (или просто ти си прекалено слаб?). Наистина бяха погребани за известно време, сякаш завинаги, но нищо не е вечно, както се казва. Мисля, че точно онази разходка до Котел успя да ги събуди… Curse you, demons! 😀
Dark times await us!

Поздрав за всички с My Dying Bride – The Deepest of All Hearts 🙂