След като започнах да гледам (и почти привърших) първи сезон на анимето Vampire Knight, снощи бях решил, че трябва да продължа на вампирска вълна (нищо, че въпросното аниме не е хорър, а по-скоро драма, примесена с опити за романс). Прегледах насъбралите се филми и видях, че цели четири пасват на необходимите критерии – действието да се върти около вампири или да има герои вампири. И съвсем случайно редът, в който ги гледах, също се получи много интересно:
Frostbiten (2006)
Шведски типичен вампирски филм. Група войници по време на втората световна война попадат в грешната колиба и всички освен един биват убити. Нападателите им, естествено, се оказват вампири и оцелелият също се превръща в такъв. Години по-късно в малко градче в Швеция оцелелият войник, сега лекар, прави експерименти с “дарбата” си и опитва да я модифицира.
Всъщност в по-голямата си част това е типичен тинейджърски ужас за група студенти по медицина, които взимат грешните хапчета с надеждата, че те ще им помогнат да се надрусат на купона си. Уви, хапчетата всъщност са синтезирана вампирска кръв и който ги пие се превъща във вампир.
Като цяло прилично изпълнение от страна на шведите. Актьорите се справят сносно с ролите си, кой по-добре, кой по-зле, а и цялата атмосфера е мрачна и зловеща през повечето време 🙂
Лична оценка: 5/10
Revenant (1998)
Ниско бюджетен американски хорър с Каспър Ван Дийн, Робърт Пасторели, Ким Катрал и Род Стайгър. Както писах във форума на Стивън Кинг, ужасна актьорска игра – всеки един от изброените (а и не само те) преиграва до безобразие и превръща вампирската лента в долнопробна пародия на… нещо (трябва ли да споменавам, че Пасторели играе Дракула :Д), акцентите са смешни в най-лошия възможен начин и изкуствените зъби карат много от актьорите да фъфлят доста осезаемо (особено Пасторели :Д). Що се отнася до историята, тя и без това липсва в по-голямата си част или е мега малоумна, затова и не си струва да се споменава.
Лична оценка: 2/10
Let The Right One In (2008)
И до тук приключихме с хорърите на вампирска тематика. Каквото и да ми говорите, този и следващия са много други неща, но не и хоръри.
Още една шведска лента, която има страшно висока оценка в imdb и, което е много странна. Както казах, това не е ужас, а по-скоро смесица от драма и любовна история между дванадесет годишно момче и също толкова голяма (на външен вид) вампирка, която се настанява в съседния апартамент. Историята няма да раказвам, защото не смятам, че има и смисъл – тя нито е иновативна, нито е гениална. Действието като цяло започва бавно и в интерес на истината до края (лентата е 109 минути) забързва съвсем леко и неозезаемо. Героите водят своя всекидневен живот и се опитват да завъжат приятелство помежду си. В случая това, което ми беше странно, е усещането, която остава след края на филма. Не мога точно да кажа какво и защо, но едно такова странно горчиво усещане витаеше в стаята ми ;д Чувство на тъга, на… Просто беше странно… самият филм беше странен в един хубав смисъл. Но все пак не е филм за всеки, особено ако търсите хорър.
Лична оценка: 7/10
Moon Child (2003)
Тази японска лента пък е комбинация от драма и екшън. В главните роли са бившият вокал на visual key групата Malice Mizar и настоящит такъв на L’Arc-en-Ciel. В голямата си част действито донякъде ми напомни на едно от най-любимите ми анимета Gungrave (няма да се впускам в подбробни обяснения, аз си знам кое точно ми напомня). А самият финал за края на един мой разказ :Д Та може би и това са причините да ми хареса филмът. Самата история се разпростира в рамките на над 20 години и затова няма да се опитвам да я разказвам. Става дума за приятелство, предатество, любов, смърт… Не блести с оригиналност, но е достатъчно увлекателна.
Лична оценка: 7/10
Радвам се ,че Moon Child ти е харесал.Вярно, че не е хорър, но какво от това. Понеже съм пристрастна към изпълнителите на главните роли ще си позволя да пусна още малко инфо. Сценарият на филма е написан изцяло от японският певец Gackt Camui(GacktJob), който е голям любител на вампирските истории.Стига дори до там,че пуска слух за себе си, че е вампир и е роден през 1540та. (Tова е част от готик-имиджа му по времето на Malice Mizer.)
Двамата с Hideto Takarai или Hyde(L’Arc-en-Ciel), другия главен герой от филма са големи приятели. Друг може би интересен за някого факт е,че Гакт е прототип на Bujingai от едноименната компютърна игра, на Genesis от Final Fantasy и тук http://www.kyoraku.co.jp/public/products/2009/gladiator2/index.html 🙂
Ето едно поздравче от мен за всички, които четат този блог. Дано ви хареса 🙂
http://vbox7.com/play:c3ad58f3
Да си призная честно, играта на Hyde на моменти ме дразнеше, но на други беше добра… И все пак не мисля, че се беше справил чак толкова добре с ролята си на вампир 🙂
Оправих коментарите, че да не се натрупват прекалено много 🙂 То това си е цяло едно филмче от PSP-то Final Fantasy VII Crisis Core (в такъв стадий от играта, че Серпирот все още е от добрите хех :Д)
Като се има предвид,че Gackt и Hyde са преди всичко музиканти, които са решили да се пробват и като актьори, мисля че са се справили горе долу прилично.
В Moon Child най-много ми допадна историята.Тя може и да не блести с оригиналност,но въпреки това ми хареса! Поздравления и за това:Лична оценка: 7/10
Имаш вкус 😉
Коментарите бяха ужасни за което се извинявам.Така е като се опитвам да правя няколко неща едновремено;)
То аз историята е свързах с други, вече познати и любими сюжети, и затова ми хареса като цяло филмът 🙂
Btw, Let The Right One Come In би ти харесал повече, ако потърсиш инфо за т.нар. “момиче” 😉 “Тя” никога не каза, че е момиче.. Мисля, че в Imdb някъде беше обяснена историята 🙂
Не само че не беше момиче, но дори се ВИДЯ, че е кастрирано момче. 😉 За мен “Let The Right One In” си е почти чиста десятка… и не заради кастрирания кръвопиец, а просто защото е чудесен филм с уникална и поетична атмосфера. 🙂
Еййй, защо му казааааа?!? Нищо, сега се разрови да намериш защо са кастрирали малкото момче и прочие 🙂 Интересно е.
Историята звучи интересно.Явно обаче не всичко става ясно от филма.Някой знае ли по коя книга е правен?Кой е авторът?
Това с кастрираното момче леко съм го пропуснал :Д Но определено не това би ме накарало да харесал повече филма… А иначе за атмосферата съм напълно съгласен…
Мая, по книга със същото име от John Ajvide Lindqvist 🙂
Благодаря за инфото 🙂