Постове с етикет: ‘daniel cavanagh’

Danny Cavanagh & Anneke Van Giersbergen Live in Sofia

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Казват, че по Коледа ставали чудеса. Скептицизмът от друга страна обаче е едно много присъщо човешко чувство. Затова сега е време да забравите за своя и да се потопите в едно вълшебство, което се случи на двадесет и девети декември, 2009та година, в Дом на Културата „Средец”. Сто и педесет минутна приказка бе разказана в студената зимна нощ, за да стопли сърцата на близо тристата посетители в уютната зала. Приказка, която бе преразказване неоднократно след това и, която дълго време ще остане в сърцата и устите на всеки, който имаше удоволствието да присъства. Не напразно билетите за концертната одисея на Daniel Cavanagh от британската група Anathema и бившата вокалистка на холандците от The Gathering и настояща фронтдама на Agua De Annique Anneke Van Giersbergen бяха разпродадени само няколко дена след като бяха пуснати в продажба. Дори допълнителното количество привърши преди да успеете да произнесете двете имена на изпълнителите. Това само по себе си говори достатъчно.
Организаторите от Горгон (http://www.gorgonbg.org) вече бяха канили Дани през март същата година и феновете (в това число и аз), които бяхме посетили събитието, знаехме какво можем да очакваме. Но… Той надмина себе си – донякъде, може би, защото вече познаваше българската публика, знаеше какво да очаква от нея и бе уверен, а и не беше сам този път.
Използвайки устройство, чието име не мога да назова (нямам никакво музикално образование и не съм запознат с техниката), той буквално пресъздаваше усещането за цял оркестър на сцената. Записваше няколко секунди от изпълнението си, пускаше го да се върти отново и отново и засвирваше нещо друго. А когато 2-3 такива семпъла се завъртят, а той свири нещо коренно различно, оставaте с чувството, че пред вас има 3-4 китариста. А Danny е един страхотен китарист, което превръща цялата „група” в множество изключително надарени музиканти.
Откивайки бавно и спокойно, той се впусна в класически и любими Anathema песни (като емблематичното One Last Goodbye, тъжното Lost Control), като не забрави и своите фаворити Wish You Were Here и High Hopes (“I am in the mood for some more Pink Floyd”), кавър на Fleetwood Mac и след близо час закри своята част от концерта с превъзходно изпълнение на Flying. Всяка една от песните беше прекарана през акустичната призма на неговата китара и може да ви накара да се отнесете в един вълшебен и магичен свят. Всяка нота е изпълнена с висок професионализъм, но най-вече с огромна доза любов („I can do that all night!”). А подобно нещо се усеща от публиката и те оценяват това, а как само го оценяват… Ако някой си е мислел, че Danny няма какво да покаже, с какво да изнеада публиката, мисля, че той разби представите на всички, в това число и на тези, които вече го бяха гледали веднъж. Но, както се оказа, това е едва началото.
Китаристът на Anathema се оттегли зад кулисите, за да предостъпи сцената на Anneke, която за първи път идваше на българска земя, но изглежда, че това, което е видяла, наблюдавайки шоуто преди това, й е харесало („I haven’t done anything yet, but I already like it here!”). Не веднъж тя възкликна wow на бурните аплодисменти на публиката, които я съпъстваха по време на всяка песен, че на някои и по два пъти. А лъчезарната й усмивка не слезе от лицето през цялото време. И макар тя да не е особено добър музикант, компенсираше това с прекрасния си ангелски глас. Разпределяйки равномерно изпълненията си между пианото и китарата, Anneke изпълни както песни на The Gathering (“My Electricity”), няколко кавъра (като “The Power of Love” на Frankie Goes to Hollywood), така и на парчета от соловия си проект Ague De Annique (“Hey Okay!”, “Wonder”, “Sunny Side Up”). Едва ли мога да пресъздам усещането, което тази жена създава у слушателя си, особено на живо. Трябва да бъде видяно, трябва да бъде усетено, изпитано… Забравяте за всичко и се впускате в един цветен, нежен и омагьосан свят, изпълнен с топлина, романтика и малко тъга. Като парченце шоколад, което бавно се топи под езика ви. А засмения и лъчезаран вид на Anneke още повече подсилва всичко и запленява публиката… завинаги.
След нейните изпълнения последва кратка пауза, през която си помислих, че по-хубаво от това просто не може да бъде, няма начин просто. А колко се оказа, че греша. Най-доброто тепърва престоеше. Ако имате два отделни изпълнителя, които правят невероятно изпъление сами по себе си, какво ще стане ако те излезнат в дует?
!!!
Danny на изтрументите, а Anneke на микрофона се оказа още по-зашеметяваща комбинация околкото си представях. Особено когато в репертоара им влизат толкова любими композиции като Temporary Peace, Parisienne Moonlight, A Natural Disaster… Стартираха с изклчително добър кавър на Teardrop на Massive Attack. Изпълниха също така “The Blower’s Daughter” от албума „Pure Air” на Agua De Annique, еднa коренно различна версия на Leaves, която феновете на The Gathering познават, както и няколко парчета от своя съвместен албум. Тук вече наистина речника ми се изчерпа, за да изразя усещането. На A Natural Disaster просто не можех да си намеря място от удоволствие. Гласът на Anneke и китарата на Danny бяха в толкова перфектен синхрон, че ще решите, че това винаги е бил оригиналът на това парче. Тук просто губите представа за времето и мястото, за света около вас, и се потапяте (ако все още не сте) в една алтернативна реалност, в една красива приказка, която може да се случи само по Коледа.
Изключително доволни, двамата казаха чао на публиката и бързо се скриха зад кулисите, но всеки, който е бил на български концерт, знае много добре какво следва. Всички станахме на крака и искахме още… И те ни дадоха още – You Learn About it на The Gathering. Мислейки, че вече наистина са ни казали чао, те се прибраха, но публиката не беше заситена (Нима бяха минали над два часа и половина?). Те искаха още. Те настояваха за още. Станали на крака отново, те викаха своите любимци.
Danny се появи и каза, че нямали повече съвместни песни, но това не пречело всеки един от тях да изпълни по едно свое. И какво само поднесе той!
Девет минутното изпълнение на Stairway to Heaven накара публиката да полудее. Изкара я от красивия й транс, в който бе изпаднала и я размята из сцената, като самият Danny имаше нужда от много повече пространство. Тичаше, свиреше в екстаз и сякаш дори не виждаше какво се случва пред него. Вложи цялата си любов, на която бе способен, в това изпълнение и то беше наистина достойно като за последен бис, като за край на един невероятен концерт. Дани доказа на всички, че e един страхотен музикант и притежава невероятен глас.
Anneke излезна изключително плахо след него. Публиката още се опитваше да се успокой и тя съвсем откровено си призна, че не знае какво може да направи след подобно „представление”. Обеща, че ще си го върне и дори предложи да не свири, а да си поговорим. Все пак, макар и след кратка грешка на пианото, се опита да зарадва своите почитатели с “Longest Day”. Сбогува се с публиката и обеща, че задължително пак ще дойде.
И ако след тези над хиляда думи, които изписах, не съм успял да ви предам поне частица от магията, наистина съжалявам. И не защото аз не умея да пиша, а защото това беше един концерт, който трябва да се помни. Това беше шоу, достойно за възхищение. Два прекрасни гласа, талантливи музиканти; две звезди, които огряха мрачното зимно софийско небе и затоплиха сърцата на множество фенове. Който е пропуснал това, най-искрено му пожелавам някой ден да има щастието да се докосне до Danny Cavanagh и Anneke Van Giersbergen.
Повярвайте ми, няма да съжалявате!

Етикети: , , ,


Daniel Cavanagh Acoustic Set in Sofia

   Пуснато от: Silentium   в events, music



В момента съм адски изморен от целия уикенд, а и снощи не успях да се наспя, но усещам, че ако не седна сега да напиша няколко реда за концертите, сигурно няма и да напиша нищо. Затова, скромно, но от сърце :Д

Първата от двете концертни вечери беше изцяло акустична, спокойна и много отпускаща, точно както и очаквах. Даниел Кавана от Анатема беше основен виновник за събирането, а пичовете от Войвода подгряваха, също изпълняващи акустични версии на своите песни. Но всичко по реда си.
Имаше леко объркване със стартиращия час и моя милост реши да посети мястото преди 18:30, защото по това беше най-ранният от обявените часове. Добре че срещнах Под Дъжда и разни други познати, та да не ми се налага да кисна сам отвън и да се чудя какво да правя близо час. Цялото изпълнение беше много скромно и имаше под 200 човека като цяло (ако не ме лъже паметта, бяха пуснати около 150 билета само така или иначе). Облегнах се близо до стената (влезнах доста късно и вече седалките бяха заети, но то не е като да умирах да сядам така или иначе) и зачаках. Много хора от познатите, а и не само те, говореха как смятам да пропуснат, да прескочат и все подобни прилагателни, подгряващата група. Аз, от друга страна, бях много любопитен да чуя как ще изкарат акустично песните си. И в интерес на истината останах много доволен от изпълнението им, макар и да беше кратко. Не съм фен на дебютния им албум, дори напротив – не го харесвам въобще, но пък много ме кефят изпълненията им наживо (което от друга страна ми е странно, защото след първия ми досег с тях, на коцерта на Assemblage 23, въобще не останах очарован, но после си промених мнението, особено след изпълнението им в Пловдив). Ново в случая беше женската поява на сцената и цигулката, която ползваше жената.
Малко след тях на сцената се качи и самият Даниел Кавана, който се блъсна в мене на път за сцената :Д За първи път присъствам на подобен концерт и не знаех напълно какво да очаквам. Все пак това не е изпълнение, на което да подскачаш, да пееш с пълно гърло и прочие. Може би и поради тази причина ми е много трудно да опиша точно усещането. Но нима чувствата могат да бъдат предадени под формата на няколко мизерни буквички? Който е присъствал може само да разбере за какво точно става дума. Човекът е невероятен музикант, а и присъствието му на сцената е харизматично. Седиш, слушаш любими песни и сърцето ти бавно ускорява своя ритъм. Красота, нежност, спомени… преплетени по един уникален и омагьосващ начин. Чухме почти всички по-известни парчета от последните албуми на Анатема (Deep, Fragile Dreams, Lost Control, One Last Goodbye, Flying, и т.н.), както и няколко кавъра по Pink Floyd, Iron Maiden и други, чиито имена не се сещам в момента).
С риск да се повторя, но… седях, слушах и сякаш се намирах в някакъв транс. Много красиво беше изпълнено всичко. А това, което ми направи най-силно впечатление, беше използването на луп семпли, които Дани си записваше в началото на песента и после ги пускаше да се повтарят, докато той свири нещо друго и така все едно свирят 2,3 или 4 човека едновременно. Това придаваше на изпълненията още по-прекрасно звучене.
Не знам, просто не мога да намеря думи да опиша изживяното. Направо не исках да свършва да пее. Дори Iron Maiden-овото изпълнение на пиано беше невероятно, а аз не слушам и не харесвам въпросните :Д
Но определено искам пак и още и… след този концерт ме е яд още повече, че не успях да посетя Duncan Peterson и Mike Moss миналия месец. Но засега ще продъжавам да си спомням с умиление за събота вечерта и дълго ще я помня 🙂
Малко клипчета можете да видите тук

Етикети: , ,