Tag: anneke van giersbergen

Danny Cavanagh & Anneke Van Giersbergen Live in Sofia

Казват, че по Коледа ставали чудеса. Скептицизмът от друга страна обаче е едно много присъщо човешко чувство. Затова сега е време да забравите за своя и да се потопите в едно вълшебство, което се случи на двадесет и девети декември, 2009та година, в Дом на Културата „Средец”. Сто и педесет минутна приказка бе разказана в студената зимна нощ, за да стопли сърцата на близо тристата посетители в уютната зала. Приказка, която бе преразказване неоднократно след това и, която дълго време ще остане в сърцата и устите на всеки, който имаше удоволствието да присъства. Не напразно билетите за концертната одисея на Daniel Cavanagh от британската група Anathema и бившата вокалистка на холандците от The Gathering и настояща фронтдама на Agua De Annique Anneke Van Giersbergen бяха разпродадени само няколко дена след като бяха пуснати в продажба. Дори допълнителното количество привърши преди да успеете да произнесете двете имена на изпълнителите. Това само по себе си говори достатъчно.
Организаторите от Горгон (http://www.gorgonbg.org) вече бяха канили Дани през март същата година и феновете (в това число и аз), които бяхме посетили събитието, знаехме какво можем да очакваме. Но… Той надмина себе си – донякъде, може би, защото вече познаваше българската публика, знаеше какво да очаква от нея и бе уверен, а и не беше сам този път.
Използвайки устройство, чието име не мога да назова (нямам никакво музикално образование и не съм запознат с техниката), той буквално пресъздаваше усещането за цял оркестър на сцената. Записваше няколко секунди от изпълнението си, пускаше го да се върти отново и отново и засвирваше нещо друго. А когато 2-3 такива семпъла се завъртят, а той свири нещо коренно различно, оставaте с чувството, че пред вас има 3-4 китариста. А Danny е един страхотен китарист, което превръща цялата „група” в множество изключително надарени музиканти.
Откивайки бавно и спокойно, той се впусна в класически и любими Anathema песни (като емблематичното One Last Goodbye, тъжното Lost Control), като не забрави и своите фаворити Wish You Were Here и High Hopes (“I am in the mood for some more Pink Floyd”), кавър на Fleetwood Mac и след близо час закри своята част от концерта с превъзходно изпълнение на Flying. Всяка една от песните беше прекарана през акустичната призма на неговата китара и може да ви накара да се отнесете в един вълшебен и магичен свят. Всяка нота е изпълнена с висок професионализъм, но най-вече с огромна доза любов („I can do that all night!”). А подобно нещо се усеща от публиката и те оценяват това, а как само го оценяват… Ако някой си е мислел, че Danny няма какво да покаже, с какво да изнеада публиката, мисля, че той разби представите на всички, в това число и на тези, които вече го бяха гледали веднъж. Но, както се оказа, това е едва началото.
Китаристът на Anathema се оттегли зад кулисите, за да предостъпи сцената на Anneke, която за първи път идваше на българска земя, но изглежда, че това, което е видяла, наблюдавайки шоуто преди това, й е харесало („I haven’t done anything yet, but I already like it here!”). Не веднъж тя възкликна wow на бурните аплодисменти на публиката, които я съпъстваха по време на всяка песен, че на някои и по два пъти. А лъчезарната й усмивка не слезе от лицето през цялото време. И макар тя да не е особено добър музикант, компенсираше това с прекрасния си ангелски глас. Разпределяйки равномерно изпълненията си между пианото и китарата, Anneke изпълни както песни на The Gathering (“My Electricity”), няколко кавъра (като “The Power of Love” на Frankie Goes to Hollywood), така и на парчета от соловия си проект Ague De Annique (“Hey Okay!”, “Wonder”, “Sunny Side Up”). Едва ли мога да пресъздам усещането, което тази жена създава у слушателя си, особено на живо. Трябва да бъде видяно, трябва да бъде усетено, изпитано… Забравяте за всичко и се впускате в един цветен, нежен и омагьосан свят, изпълнен с топлина, романтика и малко тъга. Като парченце шоколад, което бавно се топи под езика ви. А засмения и лъчезаран вид на Anneke още повече подсилва всичко и запленява публиката… завинаги.
След нейните изпълнения последва кратка пауза, през която си помислих, че по-хубаво от това просто не може да бъде, няма начин просто. А колко се оказа, че греша. Най-доброто тепърва престоеше. Ако имате два отделни изпълнителя, които правят невероятно изпъление сами по себе си, какво ще стане ако те излезнат в дует?
!!!
Danny на изтрументите, а Anneke на микрофона се оказа още по-зашеметяваща комбинация околкото си представях. Особено когато в репертоара им влизат толкова любими композиции като Temporary Peace, Parisienne Moonlight, A Natural Disaster… Стартираха с изклчително добър кавър на Teardrop на Massive Attack. Изпълниха също така “The Blower’s Daughter” от албума „Pure Air” на Agua De Annique, еднa коренно различна версия на Leaves, която феновете на The Gathering познават, както и няколко парчета от своя съвместен албум. Тук вече наистина речника ми се изчерпа, за да изразя усещането. На A Natural Disaster просто не можех да си намеря място от удоволствие. Гласът на Anneke и китарата на Danny бяха в толкова перфектен синхрон, че ще решите, че това винаги е бил оригиналът на това парче. Тук просто губите представа за времето и мястото, за света около вас, и се потапяте (ако все още не сте) в една алтернативна реалност, в една красива приказка, която може да се случи само по Коледа.
Изключително доволни, двамата казаха чао на публиката и бързо се скриха зад кулисите, но всеки, който е бил на български концерт, знае много добре какво следва. Всички станахме на крака и искахме още… И те ни дадоха още – You Learn About it на The Gathering. Мислейки, че вече наистина са ни казали чао, те се прибраха, но публиката не беше заситена (Нима бяха минали над два часа и половина?). Те искаха още. Те настояваха за още. Станали на крака отново, те викаха своите любимци.
Danny се появи и каза, че нямали повече съвместни песни, но това не пречело всеки един от тях да изпълни по едно свое. И какво само поднесе той!
Девет минутното изпълнение на Stairway to Heaven накара публиката да полудее. Изкара я от красивия й транс, в който бе изпаднала и я размята из сцената, като самият Danny имаше нужда от много повече пространство. Тичаше, свиреше в екстаз и сякаш дори не виждаше какво се случва пред него. Вложи цялата си любов, на която бе способен, в това изпълнение и то беше наистина достойно като за последен бис, като за край на един невероятен концерт. Дани доказа на всички, че e един страхотен музикант и притежава невероятен глас.
Anneke излезна изключително плахо след него. Публиката още се опитваше да се успокой и тя съвсем откровено си призна, че не знае какво може да направи след подобно „представление”. Обеща, че ще си го върне и дори предложи да не свири, а да си поговорим. Все пак, макар и след кратка грешка на пианото, се опита да зарадва своите почитатели с “Longest Day”. Сбогува се с публиката и обеща, че задължително пак ще дойде.
И ако след тези над хиляда думи, които изписах, не съм успял да ви предам поне частица от магията, наистина съжалявам. И не защото аз не умея да пиша, а защото това беше един концерт, който трябва да се помни. Това беше шоу, достойно за възхищение. Два прекрасни гласа, талантливи музиканти; две звезди, които огряха мрачното зимно софийско небе и затоплиха сърцата на множество фенове. Който е пропуснал това, най-искрено му пожелавам някой ден да има щастието да се докосне до Danny Cavanagh и Anneke Van Giersbergen.
Повярвайте ми, няма да съжалявате!


Song of the Month – January

Тази година ще започнем по един по-различен начин, с една… по-различна песен. Този път няма да ви представям някое студийно парче, а напротив – ще бъде изпълнение на живо, едно изпълнение, което още ме държи… близо десет дена по-късно :Д

Мисля, че няма какво повече да добавя 🙂