fduduuparadiselostПреди четири години, като излезна едноименният албум на групата, си казах, че явно са решили бавно, но славно да поемат по един път на комерсиализация и постепенно еднаквяване на музиката си, наред с много други любими и не чак толкова групи. Две години по-късно обаче на бял свят се появи „In Requiem”, който ми показа, че макар и по-мейнстрийм, групата не е загубила своя усет към хубавата музика и все още има някаква надежда. Добре, казах си, може и да са по-мелодични и смилаеми отколкото ми се иска, но истината, че албумът е добър. Не е шедьовър, но за разлика от „Paradise Lost”, новите парчета са много по-добри и страшно приятни.
Още две години по-късно, през септември 2009та година, Paradise Lost пускат своя дванадесети албум със звучното заглавие „Faith Divide Us – Death Unite Us”. На първо слушане, в техния myspace профил, си казах:
„Нима същата тази група, в същия този състав, е направила предишните два албума?”

Tраклист:
1. As Horizons End
2. I Remain
3. First Light
4. Frailty
5. Faith Divides Us – Death Unites Us
6. The Rise of Denial
7. Living With Scars
8. Last Regret
9. Universal Dream
10. In Truth

Това, което FDU-DUU поднася на своя слушател, е всичко, което един готик метъл фен, а и респективно Paradise Lost фен, може да иска от подобен албум. Групата прави едно смело и дръзко завръщане към корените си от Icon и Draconian Times годините, като в същото време се опитва да звучи модерно и в крак с времето. Липсват всякакви експерименти, липсва глупаво комерсиално звучене, само и единствено чист готик метъл от най-висока класа. Тавата на британците е мрачна, тежка, със злокобна и подтискаща атмосфера, като в същото време поддържа една граница между по-бързо и по-бавно темпо и нито за миг няма да ви накара да се чувствате… весело.
Още с откриващото парче „As Horizons End” Ник Холмс и компания ви показват какво ви предстои през следващите 45-46 минути (да, малко кратичък е албумът, но пък в него просто няма слаба песен) и няма да ви оставят да го забравите. Всяка една от десетте композиции е истински шедьовър на готик метъл музиката и няма начин да не се харесат дори на обърналите гръб на групата фенове през годините.
Смело мога да заявя, че “Faith Divide Us – Death Unite Us” е един от най-добрите готик метъл албуми на годината до момента и една огромна изненада за мене. Paradise Lost се завръщат с гръм и трясък на сцената, на която са толкова добре известни и показват своята класа и дълги години опит.
Това, което съм сигурен, че може да направи впечатление на по-претенциозните, а и на всички антифенове, е лекото преизползване на определени китарни рифове, които можете да чуете във всичките песни по един или друг начин. Обаче не е ли така с всяка една група? Лично за мене в този случай музиката звучи перфектно, макар и да се усеща леко еднообразие и повторение в мелодията.
Силно препоръчвам този албум на всеки готик метъл фен, а ако още не сте чували за Paradise Lost, сега е моментът да поправите тази грешка.
Лични фаворити: I Remain, As Horizons End
Лична оценка: 10/10

Етикети: , ,

This entry was posted on Tuesday, October 13th, 2009 at 1:07 pm and is filed under music, releases. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
КОМЕНТИРАЙТЕ