Продължаваме със Зелазни, като този път реших да послушам “съвета” на Ана Хелс и да се захвана с някои от книгите, които тя беше препоръчала в предишния брой на Трубадурите. Е, направих го! Сега дори не знам от къде да започна.
“Една нощ пред самотния октомври” не може да бъде разказана без да бъде спойлната. Именно затова се чувствайте предупредени. Действието започва на първи октомври и приключва в Нощта на Вси Светии, позната ни като Хелоуин. Участниците са много и в началото не се познават. Те търсят съставките, които са им необходими за магията. Някои са тук, за да отворят вратите към Ада и да потопят света в мрак и кръв. Други пък имат за цел да им попречат. Уви, до последно никой не може да каже кой какъв е. Гледната точка е през очите на кучeтo Смрък, което разказва историята. Зелазни не е щадил въображението си като е включвал персонажите в своята “игра” – имаме вампири (Дракула), вещици, върколаци (Лари Талбът), магьосници, чудовището на Франкещайн и множество говорещи животни и демони. А господар на Смрък е Джак Изкормвачът. Въобще една много разнообразна сбирщина от известни “чудовища”, за което дори не се споменава директно, а Зелазни само намеква по един или друг начин какви са те. За пример мога да посоча няколкото пъти, в които Лари Талбът казва как се знае с Добрия Доктор (Франкенщайн) и Графа (Дракула) от доста време, което си е жива референция на старите филми на Юнивърсъл, в които няколко пъти те се изправят едни срещу други.
Както казах, не знам как да походя или опиша тази книга. Тя е една абсолютна какафония от оригиналност и забава. От първата до последната страница ще Ви кара да се усмихвате или мръщите. Действието е едновременно леко, бързо и в същото време много сериозно. Героите подхождат доста комедийно към повечето ситуации, като от друга страна винаги са готови да убиват, ако това се наложи. Прекрасният стил на Зелазни превръща четенето в истинско удоволствие. А не особено дългите глави (с 1-2 изключения) ще Ви накарат да прочетете книгата на един дъх.
Не знам дали това се води от добрите книги на този автор, но определено се превръща в една от любимите ми до момента (знам, знам, има още доста, които не съм чел). Мисля, че от този опит за ревю си личи, че не мога да намеря подходящите думи, с които да опиша впечатленията си подобаващо. Силно я препоръчвам на всеки, които по някаква причина я е пропуснал. Има я в читанката, за незапознатите 🙂