Време е да приключим поредицата за най-популярните (и не толкова) хорър икони в киното. Последната, четвърта част от тази масивна статия, която май се явява и най-голямата, писана от мен някога, ще завършим с 3-4 класически имена. Реално погледнато това са чудовища във всеки един смисъл на тази дума, които са родени и отгледани изпод вещото ръководство на едно студио – Юнивърсъл (преди малко повече от две години бях писал статия по този въпрос ето тук). Няма да се повтарям, а само ще кажа, че машината за пари, която те завъртат е безкрайна и не мисля, че някога ще спре да им носи дивиденти в това отношение. Но все пак нека представим няколко от по-известните.

Едва ли Дракула има нужда от представяне. Не мисля, че има здравомислещ човек на тази планета, който да не е чувал за един от най-известните вампири в модерната поп култура – било то кино, телевизия, литература, комикси, музика. Дракула е безсмъртен (в буквален и преносен смисъл). Повече от век той тероризира хората под най-разнообразни форми, превъплъщения и методи. Но все пак… От къде идва той?
Създателят на Дракула се нарича Брам Стокър и неговата новела се появява в края на деветнадесети век, 1897ма година да сме по-точни. В общи линии историята се върти около древен вампир, който се опитва да закупи имот в тогавашен Лондон, като случайно среща преродената си съпруга и прави всичко възможно да я направи отново своя. Едва ли са много хората, които не са запознати с историята, която е била показване под множество различни интерпретации, затова и няма да си правя труда да я разказвам в детайли.
Самият първообраз, който Стокър ползва обаче не е измислен. Той принадлежи на румънския принц Влад Тепеш, който е бил известен с изключителната си жестокост и липса на милост към враговете си, които е набивал живи на кол през задника и е оставял да си умрат така (процес, който е можел да продължи с дни). Но, който се интересува повече за истинския Дракула, може да си прочете в интернет, статии колкото искате.
Противно на повечето вярвания, че първата екранизация е била през 1931ва година, първи опит за представяне на историята се прави през девет години по-рано, през 1922, от немския режисьор F. W. Murnau.
(Забележка: По принцип се счита, че първата неофициална адаптация на новелата е направена в Русия през 1920та година, но за съжаление няма оцелели копия на този ням филм, никой не го е виждал, за да потвърди, съответно не може да се докаже.)
За съжаление обаче фамилията Стокър не одобрява резултата, студиото не получава правата и в крайна сметка името се променя на “Nosferatu”, а графът се нарича Орлок. Филмът е ням и въпреки първоначалните проблеми се оказва много добър и получава множество положителни оценки. От друга страна обаче е и първият и последен филм на студото, което го продуцира, защото бива съдено за нарушаване на авторски права и губи. Съдът нарежда всички копия на лентата да бъдат изгорени, но (за огромно наше щастие) едно е било разпространено по света и вече е имало достатъчно бройки, за да могат да бъдат проследени и унищожени.
Големият успех и началото на масовата истерия около името Дракула е поствено през вече спомената 1931ва година от студио Юнивърсъл и режисьорът Тод Браунинг (паралелно се снима и испанска версия, но това не е важно) и емблематичният актьор Бела Лугоси, който и до ден днешен се счита за едно от най-силните и добри превъплъщения на графа, с неговия акцент, маниер и движения. Филмът е огромен комерсиален успех и поставя началото на близо век безкраен източник на пари и забавление за малки и големи (да, дори и за малки, защото името на графа се появява и в безброй детски филмчета и предавания, в които, разбира се, той е представен в малко… по-различни светлина). Самият Лугоси изпълнява прочутата си роля още един път, през 1948ма година в комедията “Abbott and Costello Meet Frankenstein”, но четири години по-рано играе ролята на Арманд Тесла в продукцията на Колумбия “The Return of the Vampire”, в която всички са единодушни, че повтаря образа на Дракула, но просто носи различно име.
Успехът на филма поставя началото и на голяма поредица от продължения или филми, в които се комбинират различни чудовища от вселената на Юнивърсъл, сред които “Dracula’s Daughter”, “Son of Dracula”, “House of Frankenstein”, “House of Dracula”, и, разбира се, римейк от 1979та година с Франк Ланджела в главната роля. Самите Юнивърсъл преексплоатират темата до втръсване и винаги остават възнаградени.

Но Щатите не са единствените, които биват заслепени от успеха на известния вампир. Англия също решава да не остане по-назад в лицето на прочутото днес студио Хамър, което поставя началото през 1958ма година с лентата “Dracula” (издадена под името “Horror of Dracula” в Щатите, за да се избегнат недоразумения). Ролята се изпълнява от актьора Кристофът Лий, който си спечелва не по-малка слава от тази на Лугоси. Неговото изпълнение е още по-живо и истинско, но най-важното, то е и по-зловещо. Една от най-важните разлики обаче е, че Дракула на Лий е мълчалив и потаен персонаж. Той много рядко говори (в някои от филмите не казва дори и една реплика), но за сметка на това екранното му присъствие е… неотразимо.
За разлика от Юнивърсъл Хамър не си поплюват. Те изтискват колкото и каквото могат от образа, а Лий направо се вижда как изнемогва в някои от последните версии (дори той си признава, че в даден момент е нямало какво повече да покаже, поради което и отказва последната поява на Дракула през 1974та година). Студиото продуцира общо 9 филма, в седем от тях Кристофър Лий навлича наметалото, за да се завърне като прокълнатия граф. Това са: “The Brides of Dracula” (тук реално нямаме Дракула, а само негов последовател), “Dracula: Prince of Darkness” (макар Дракула да е убит в първия филм, той е безсмъртно създание, което чака своя час и тук, както във всеки последвал филм, той бива възкрасен от мъртвите, за да бъде убит в края отново), “Dracula Has Risen From The Grave”, “Taste The Blood of Dracula”, “Scars of Dracula”, “Dracula AD 1972” (както и името подсказва, тук действието се развива в модерни дни, а Дракула притежава огромна и зла корпорация), “The Satanic Rites of Dracula” и “The Legend of The Seven Golden Vampires” (този филм смесва източни митове с Дракула, поради което се развива и в Китай).
Интересен факт за споменаваме е, че за първи път Дракула се появява с издължените си зъби (fangs на английски) във филм от 1953та година и е турско дело.

През години името на Дракула се появява многократно из най-различни продукции за кино и телевизия, от най-различни националности. Самият Лий изпълнява ролята на графа още един път през 1970та година в нискобюджетен филм на режисьора Хесус Франко, който има за цел да пресъздаде максилмално близка адаптация на новелата. Няма да се впускам в опит да опиша всяка една адаптация или опит за експлоатация на името Дракула през годините, защото не мисля, че има година, в която той да не се е появявал под една или друга форма. Все пак ми се иска да спомена и версия от 1992ра година на режисьора Франсис Форд Копола, в която ролята на графа се изпълнява от Гари Олдман. Лично за мен това е може би третото най-добро изпълнение и много ме очудва как този филм е останал с толкова лоша репутация сред критиците, че дори и някои от участниците. Лентата е едновременно зловеща, красива и тъжна. Освен това през 1995та се появява и пародия, в която не безизвестният (вече покоен) Лесли Нилсън показва Дракула в една по-смешна страна под вещото ръководство на Мел Брукс.
През последните години образът на известният вампир не може да се похвали с кой знае колко забележителни прояви. През 2000та година Патрик Люсиер (който по принцип трябва да спре да прави филми, но уви…) прави продуцирания от Уес Крейвън “Dracula 2000”, в който Джералд Бътлър изгражда един много… библейски образ на Дракула. Следват няколко продължения на това, но те дори не заслужават правото да бъдат споменати. През 2004та се появява филм, който има за цел да бъде поклон през творчеството на Юнивърсъл и техните чуводища, но в крайна сметка е просто безмозъчен екшън с цел да забавлява публиката. В него Ван Хелсинг е представен като ловец на чудовища (в ролята е Хю Джакман), който трябва да се изправи срещу Дракула, чудовището на Франкенщайн и Човекът вълк.
Вампирът намира своя път и в модерната анимация, като му се налага да се изправи срещу някои от най-големите имена във вселената на DC Comics в анимацията “Batman vs Dracula”.
През тази година се очаква и 3D версия, която ще бъде режисирана от италианския режисьор Дарио Ардженто. Ще видим какво ще излезне.
И така… Мисля, че казах достатъчно. Дракула е име, което никога няма да залезе и винаги ще остане един от най-известните и популярни вампири на всички времена. Няма шанс някакви женчовци, които блестят на слънцето, да го изместят. Той е част от модерната култура така както водата е част от живота на всеки човек. Името му дълго време ще се носи от уста на уста и образът му ще се показва в най-различни форми и интерпретации. Завинаги!

Frankenstein’s Monster

Ето и още едно от най-популярните чудовища на Юнивърсъл. Макар да не се радва на чак толкова голяма “медиийна” популярност като Дракула, то е не по-малко известно от него.
Чудощието на Франкенщайн или както е по-известно само като Франкенщайн (макар да е грешен термин), е дело на писателката Мери Шели и се появява през 1818та година за първи път. Макар че едва през 1823 нейното име се свръзва с новелата. Създанието е плод на експеримент на брилянтен учен, който в последствие губи ума си. В книгата създанието си няма име. То е наричано с множество обидни имена, но реално не е кръщавано. С годините обаче, поради множество недоразумения, то си спечелва названието на своя създател Виктор Франкенщайн. В своята същност то не е зло. То е просто недоволно. Разбира каква съществуване му е отредено и не е очаровано от тази идея. Ужасният му външен вид, съставен от части от различни трупове, плаши хората, които единствено следват инстинкта си за самосъхранение и защита. В резултат то прави същото.
Първата адаптация в през 1910та година и е късмометражна версия, а през 1915та следва и по-дълга версия. Истинският “бум” обаче настъпва през същата година, през която се появява и Дракула на Юнивърсъл – 1931ва. Виновници са същото студио, а режисьор е Джеймс Уейл. И пак тук се ражда и една от най-емблематичните прояви на създанието – превъплъщението на Борис Карлоф и до ден днешен остава един от най-ярките образи и продължава да следва тази тенденция в повечето комикси, анимации, че дори и нови кино и телевизионни интерпретации. Филмът има огромен финансов и комерсиален успех, поради което не закъсняват продълженията “Bride of Frankenstein” и “Son of Frankenstein” през същото десетилетие. И в двата Борис Карлоф отново слага грима на чудовището, за да плаши местните селяни. През следващите десет години Юнивърсъл продуцират още 5 филма, в които се появява образът на чудовището под една или друга форма, като в една от версиите (“Frankenstein Meets the Wolfman”) Бела Лугоси изпълнява прочутата роля.
Следвайки вече изпитаната тактика, Хамър също не закъсняват със своята интерпретация. През 1957ма година те пускат “The Curse of Frankenstein”, в който за пореден път се изправят един срещу друг Питър Къшинг (в ролята на доктора) и Кристофър Лий като чудовището. Успехът е неизбежен и продълженията не закъсняват: “The Revenge of Frankenstein”, “The Evil of Frankenstein”, “Frankenstein Created Woman”, “Frankenstein Must Be Destroyed”, “The Horror of Frankenstein” (единственият, в който не участва Питър Къшинг и не е режисиран от Терънс Фишър) и “Frankenstein and the Monster from Hell”, с който приключва поредицата на Хамър.
Чудовището на Франкенщайн, подобно на много други преди и след него, е безмъртно. Освен това то е и може би най-лесното за съживяване, защото методът може да бъде експлоатиран най-лесно. Независимо как бива унищожено, то винаги намира начин да се завърне. То е образ, който се е превърнал в икона. Грозната му физиономия е плод на стотици фигурки, комикси и анимационни прояви, освен тези на голям и малък екран.
От по-модерните версии може би най-много смисъл имат за споменавани няколко. Една е тази на Роджър Корман от 1990та, която се нарича “Frankenstein Unbound” и е по новел със същото име на Браян Алдис. Тук фантастиката се смесва с фентъзито и интерпретират измислена версия за това как Мери Шели е измислила цялата си история.
Кенет Брана също не остава безпристрастен и прави своя версия с Робърт ДеНиро в ролята на чудовището през 1994та година. Филмът е малко муден на моменти, но има изключително силна атмосфера и доста прилично изпълнение в лицето на ДеНиро и Брана, който изпълнява ролята на обсебения учен. За съжаление обаче критиката не е особено позитивна, а и лентата не се представя много добре на родна земя.
През 2004та година се появява телевизионна версия, която е режисирана от Маркус Ниспел и продуцирана от Мартин Скорсезе, но не съм я гледал, за да мога да я коментирам.
Каквото и да кажа, все ще бъде недостатъчно, за да мога да представя този образ. Сигурен съм, че всеки е гледал поне една версия, поне един епизод или е виждал картинка на чудовището на Франкенщайн. Подобно на Дракула, той е неразделна част от поп културата на нашето време и още дълго ще тероризира измъчените ни умове. Дерзайте, защото То ще се завърне… рано или късно.

Този персонаж предполагам е много по-малко известен от горните два, но пък наскоро беше “възкрасен”, та поне споменът за него е пресен.
Човекът вълк започва своята “кариера” през 1941ва година под режисурата на Джордж Уогнър. Изпълнението на Лон Чейни Джуниър е пример за това как един върколак трябва да се държи и прави в много други последвали опити за имитация. Лентата си спечелва нужното внимание и има доста силен комерсиален, а и финансов успех. Странното в слуая е, че Юнивърсъл никога не правят директно продължение на своя хит. Персонажът на Лари Талбът обаче се появява в цели четири различни филма на студиото, в което го изправят срещу други известни чудовища (основно Дракула и/или Франкенщайн): “Frankenstein Meets the Wolf Man” (в който Талбът се опитва да намери лекарство за своята “болест” и да се спаси веднъж завинаги от проклятието), “House of Frankenstein”, “House of Dracula” и “Abbott and Costello Meet Frankenstein”, в който Човекът вълк е дори положителен персонаж.
За съжаление обаче с това се изчерпва появата на този образ през двадесети век… поне директната такава. Все пак той служи като вдъхновение на не един или два филма, в това число класики като “An American Werewolf in London” и “The Howling”. Името на Лари Талбът се използва от не един или двама известни автори като Нийл Геймън, както и в множество комикси, текстове на песни и игри.
Все пак Човекът вълк не е забравен и през 2010та година се появява римейк на оригиналния филм, но с доста по-променена история, в която има повече обрати и драматизъм. Бенисио Дел Торо и Антъни Хопникс изпълняват главните роли. Лентата има нещо средно между сносен и лош успех, като се оказва и доста силен провал в бокс офисите, което кара Юнивърсъл да зарежат идеята за следващо продължение, а просто да рестартират всичко отнало. Именно поради този факт до година или две се очаква рибуут на историята (отново) с надеждата на нещо по-добро, което да върне обичта на феновете към Лари Талбът.

Мислех да включа и “Създанието от черната лагуна”, което може да се похвали с няколко продължения, както и “Мумията” (в частност Имхотеп), която също има както Хамърова версия, така и доста успешен римейк с цели две части след себе си, но… в крайна сметка се отказах. Просто ги споменавам и тях за по-заинтересуваните. И без това и този пост се проточи повече от необходимото.
С това слагам край на една от най-масивните статии (над 10000 думи), която някога съм писал. Надявам се да се е харесала на Вас, които я четете, а и да съм научил тези, които се интересуват от тези неща, на поне един нов факт :Д
Край на историята!