Universal Monsters

   Пуснато от:    в horror, movies



Днешната дата ми се струва идеална да си поговорим за чудовища. И не, тук не става дума за някакви имагинерни метафори, с които не казвам директно това, което искам, а се правя на интелектуално образован индивид, който се опитва да съпостави чувства и желания по някакъв начин. Не! Точно за чудовища ще си поговорим днес. Също така не се подлъгвайте по заглавието. Няма да представям някакви универсални зверове, както и да се разбира тази фраза. В случая идеята се върти около продукциите на студио Юнивърсъл от втората четвърт на миналия век. Студиото, което дава на света такива емблематични и запомнящи се образи като Дракула, чудовището на Франкенщайн, Невидимия мъж, Човекът-вълк, Мумията, Създанието от Черната лагуна и други. Освен това е и компанията, която превръща Бела Лугоси и Борис Карлоф в икони на хорър жанра.

Причината поради, която аз се сещам за тези филми сега е, че миналата седмица реших най-после да поправя една дълго отлагана грешка, а именно да гледам Дракула от 1931ва. (Знам, знам!) Разрових се в исохънт и попаднах на торент, който съдържа в себе си 44 от най-известните продукции на Юнивърсъл.
Но да започнем от самото начало, което ни връща чак през далечната 1923та година и нямата драма “The Hunchback of Notre Dame”, която се счита за първата продукция от Universal Monsters поредицата. Големият успях на този филм убеждава студиото да се пробват и с първия си ужас в лицето на “The Phantom of the Opera” две години по-късно. Lon Chaney е в главната роля, тази на чудовището, и в двете ленти. През това второ десетилетие на 19ти век студиото все още не осъзнава какво предстои да “създаде” и “чудовищните” му продукции са сравнително малко, като повечето от тях дори не са доближават до ужасите. Освен вече споменатите два филма, други по-успешни неми ленти от това време са The Cat and the Canary (1927), The Man Who Laughs (1928) по новелата на Виктор Юго и The Last Warning (1929).
Във въпросния пакет от филми можете да намерите The Hunchback Of Notre Dame, The Phantom of the Opera и The Cat and the Canary.

Както споменах по-горе, студиото все още не рискува много с хорър продукции, но не защото смята, че не са успешни, а защото собственикът Carl Laemmle Sr. не е можел да понася този жанр в киното. През 1929та година обаче Carl Laemmle Jr. получава един неочакван подарък от баща си по случай двадесет и първия си рожден ден – студиото. Младежът, като голям почитател на страшните истории, се насочва в коренно различна посока. Така започва златната епоха за Юнивърсъл и три десетилетия ужаси и запомнящи се създания.
Началото е поставено още през 1931 с две емблематични екранизации – Dracula на Tod Browning и Frankenstein на James Whale. С тези два филма се прочуват и актьорите Bela Lugosi (в ролята на граф Дракула) и Boris Karloff (като чудовището). Огромният успех на тези две продукции убеждава Carl Laemmle Sr., че въпреки своята ненавист към ужасите, той трябва да остави всичко в ръцете на своя син и да се наслаждава на успехите.
През следващите няколко години следват не по-малко успешни филми и запомнящи се персонажи като Мумията и Невидимия човек. Продължения на двата хита също не закъсняват, като Франкенщайн сагата може да се похвали с цели две – Bride of Frankеstein от 1935 и Son of Frankenstein от 1939. За съжаление обаче през 1936 “чудовищните” филми биват зарязани за цели три години. Причината е “изгонването” на основателите на студито семейство Laemmle поради множеството финансови проблеми и касови провали, които дори няколкото успешни филма не успяват да компенсират. Но някои неща просто не могат да умрат и 1939 година сагата продължава с игра на сигурно и второто продължение на историята за лудия доктор и неговото чудовище. Вярно е, че понякога хората може да се пренаситят на даден тип филми, но ако те им бъдат спрени, рано или късно ще осъзнаят, че им липсват и желанието отново ще бъде събудено. Както и става! Самият факт, че Юнивърсъл пуска отново Дракула и Франкенщайн по кината, е достатъчно показателен.
Освен вече споменатите филми, други по-популярни ленти са трилогията по произведения на Едгар Алън По (Murders in the Rue Morgue (1932), The Black Cat (1934) и The Raven (1935), в който си партнират Лугоси и Карлоф и, който е финалната сламка семейство Laemmle да продаде студиото на Standard Capital Company, на които са дължали солидна сума пари), The Old Dark House (1932), Werewolf of London (1935).
В споменатия пакет са включени следните заглавия: Dracula, Dracula (Испанска версия), Frankenstein, Murders In The Rue Morgue, The Mummy, The Old Dark House, The Invisible Man, The Black Cat, Bride of Frankenstein, The Raven, Werewolf of London, Dracula’s Daughter, The Invisible Ray, Night Key, Son of Frankenstein, Tower of London


Честно казано четиридесетте години могат спокойно да бъдат определени като десетилетие на продълженията. През тези години се зараждат и така наречените B-movies, които са стрували малко и са се бълвали на килограм от студиото. Дракула, Франкенщайн, Мумията (но вече без Карлоф в главната роля) и Невидимият мъж се сдобиват с по няколко продължения всеки. През 1941 година обаче на бял свят се появява и ново чудовище – Човекът-вълк, който реално никога не получава свое собствено продължение, но образът му се появява в още три-четири ленти на Юнивърсъл. Студиото лесно се ориентира сред хорските желания и настроения и бързо им дава това, което те искат. А какво бихте направили ако знаете, че хората харесват тези чудовища в своите самостоятелни истории? Поставете ги заедно в един филм!
Първият такъв е Frankenstein Meets the Wolf Man от 1943та. Формулата е повече от успешна и много скоро на бял свят се появяват заглавия като House of Dracula и House of Frankenstein, а през 1948ма Abbott and Costello също се налага да се изправят лице в лице с чудовището на Франкенщайн, а през следващите няколко години и срещу други “универсални чудовища”.
Освен всичко казано по-горе, се прави и нова версия на нямата класика The Phantom of the Opera, която е заснета с цвят и е повече мюзикъл отколкото нещо друго.
В пакетът от исохънт са включени следните филми: Black Friday, The Invisible Man Returns, The Mummy’s Hand, The Invisible Woman, The Wolf Man, Invisible Agent, The Ghost of Frankenstein, The Mummy’s Tomb, Frankenstein Meets The Wolf Man, Phantom of the Opera, Son of Dracula, House of Frankenstein, The Climax, The Invisible Man’s Revenge, The Mummy’s Ghost, House of Dracula, The Mummy’s Curse, She-Wolf of London, The Brute Man.

Навлизаме в последното десетилетие на “универсални чудовища”. В началото на петдесетте американците са насочили вниманието си към звездите и се вълнуват от летящи чинии, извънземни, огромни радиоактивни паяци и всякакви подобни неща, които да рушат безмилостно американските забележителности. Дракула и Франкещайн вече губят своя чар и интересът към тях замира. На публиката им се струват като малки котенца на фона на вече споменатите напасти. Студиата започват да правя все повече и повече фантастики, а Юнивърсъл също не изостава. По това време по екраните се появяват филми като It Came From Outer Space (1953), This Island Earth (1954) и Tarantula (1955).
Все пак не всичко е загубено. През 1954 година на екран се появява The Creature From The Black Lagoon, който има огромен касов успех и печели множество нови фенове на поредицата. Освен това добавя още едно чудовище към колекцията. Последвалите две продължения от 55та и 56та не са толкова добри, но въпреки всичко достойни наследници на своя първоизточник.
Юнивърсъл пускат още няколко филма в опитите си да привлекат обратно вниманието на публиката, но успехите вече са много плаващи и на моменти твърде рисковани. Един от последните филми в Universal Monsters колекцията е The Leech Woman от 1960та, в който се разказва за жена, открила начин да се поддържа вечно млада.
В торента можете да откриете следните филми от това десетилетие: The Strange Door, It Came From Outer Space, Creature From The Black Lagoon, This Island Earth, Revenge of the Creature, The Creature Walks Among Us.


И макар филмите да замират, парите не спират да текат. С бързо развиващата се индустрия, продуцентите намират друг начин да доят златната кокошка. Започват да се произвеждат множество и най-разнообразни фигурки, които пресъздават детайлно почти всяко едно чудовище. Натиснете тук за един бърз и кратък пример. Но всъщност това е нещо напълно нормално. Филмите на Юнивърсъл оставят трайни следи сред множество фенове, а и се споменават не един или два пъти в хиляди други филми – било то като усмиване, било то като преклонение. Раждат се (и продължават) десетки, дори стотици, смислени и безсмислени продължения; филми, които са силни инспирирани от тези продукции. И, повярвайте ми, има защо.

Ако и Вие сте почитатели на подобен род филми, но все още не сте гледали въпросните, побързайте да поправите тази грешка. Торентът в исохънт е на едно 13-14 месеца, но все още има достатъчно количество сийдъри.

Етикети: , , ,

This entry was posted on Sunday, February 14th, 2010 at 6:59 pm and is filed under horror, movies. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
5 КОМЕНТАРА


February 15th, 2010 at 11:32 am

Класики в жанра.. 🙂

February 15th, 2010 at 1:10 pm

Повечето наистина са 🙂 Но в днешно време вече изглеждат малко пресилено и бутафорно дори (особено немите филми)… Но пък някои са доста забавни за гледане 🙂

February 15th, 2010 at 1:19 pm

Е, не – Дракула си е Дракула, независимо от годината. При него няма грешка – може би защото образът му не изисква толкова спец. ефекти. 🙂

February 15th, 2010 at 3:32 pm

За Дракула съм съгласен… На фона на всички останали той си е най-естествен един вид, най-малко грим и ефекти има при него, ама аз съм и голям фен на вампирите, та… малко съм пристрастен :Д
Но то аз не говорех толкова за самите чудовища, колкото за цялостната реализация на филмите… Ама все пак са с много класи над днешната помия 🙂

February 19th, 2010 at 2:11 am

Един от най-великите (хорър) филми е правен през 30-те години на миналия век и се казва “Freaks”. Няма остаряване т’ва заглавие!




1 Trackback/Ping

  1. deadInside's Mind » Blog Archive » Horror Icons Pack Part IV    Mar 16 2012 / 1pm:

    […] от две години бях писал статия по този въпрос ето тук). Няма да се повтарям, а само ще кажа, че машината за […]

КОМЕНТИРАЙТЕ