Така и така “Unseen Academicals” не е много ясно кога ще я завърша, поне да прочетем нещо друго на Пратчет. Последната негова книга, с която се сблъсках (купих си я още миналата зима като бях в Германия, но така и не намерих време за нея), е третата част от страничната поредица, която се води за деца, за младата вещица Тифани, която трябва да се справя с различни “епични” предизвикателства и проблеми. Тази поредица също се води като част от Света на диска, но не е свързана с основните книги, защото е насочена за по-младата аудитория. Също така могат да се разглеждат и самостоятелно, защото почти с нищо не са свързани с останалите (с изключение на няколко персонажа от вещерските разклонения – като Леля Ог и баба Вихронрав (нали така я превеждаха, че не помня вече?)).
Този път на Тифани ще й се наложи да се изправи срещу не кой да е друг, а Бога на Зимата, просто защото е прекалено импулсивна и не слуша какво й се говори. Но пък друго си е когато снежинките падат с оформен твой лик или корабите се сблъскват с айсберзи, които приличат на твоята персона.
Да си призная честно, не съм кой знае какъв фен на тази поредица. Книжките не са лоши, но има прекалено много неща в тях, които ме дразнят – начело с главната героиня. От друга страна обаче има и изключително забавни и добре измислени елементи като малките сини човечета, които много приличат на шотландци (и не само). Може би това е и най-силната част. Всяка една тяхна дума, всяка едно тяхно действие, ще предизвика най-малкото подгъване на крайчето на устната у читателя.
В интерес на истината самото действие започва бавно и през по-голямата си част не е кой знае колко динамично. В самия край Пратчет сякаш е пресилил нещата и е опитал да смести развръзката в 50-60 страници. И все пак не е скучно. Може да е бавно и мудно, но от друга страна е приятно човек да се сблъсква с познатите образи на вещиците, които, каквото и да си говорим, са в топ 3 на най-колоритните персонажи от Света на диска.
Ще ми се да кажа още множество хубави неща за книгата, както и да самия Пратчет, но… Нещо не мога да измисля нищо повече. Ако сте почитатели на автора (като мен), то поне трябва да опитате книгата, може и да Ви допадне. Имайки предвид таргет айдиторията й, може да се окаже по-трудна за смилане от хардкор феновете на Света на диска, но пък какви фенове биха били ако не се поне пробвали. Все пак това си е Пратчет и след толкова много книги зад гърба си, той знае как да си свърши работата. Вярно, че остарява вече и не е същото, но от време на време и той има прозрения. “Wintersmith” не е точно едно от тях, но има своите силни страни и плюсове. Ако нямате какво друго да четете, можете да й хвърлите едно око.