Month: June 2011

Living Dead in Dallas by Charlaine Harris (RC2011 #23)


Това е втората книга от поредицата за “селското” момиче с отвратително име Суки Стакхаус и нейния любим вампир. В интерес на истината нямам никакъв спомен от първата книга, която прочетох преди около година, което не говори много добре за нея. Именно поради тази причина ще се въздържа (не защото искам, а защото не помня :Д) от каквото и да сравнение и/или опит за градация с предходния представител на поредицата.
Тук сюжетът продължава непосредствено след събитията в първата книга. Главната героиня с необикновени възможности (да чете мисли) живее прекрасен живот със своя възлюбен вампир и… сервира в местното заведения за бързо хранене. Живот-мечта, би го нарекъл някой. В последствие обаче шефчето на областта, който командва всички вампири (не ми се влиза в обяснения за йерархията, явно всяка вампирска поредица иска и настоява такава да съществува под една или друга форма), обявява, че е дал “под наем” Суки на гнездото в Далас, та тя трябва да отиде до там и да помогне… с гаджето под ръка, разбира се.
В интерес на истината първоначално подходих с много по-високи очаквания към поредицата, което беше и една от основните причини да ме разочарова малко (или много, въпрос на гледна точка). Горното описание може да звучи като сюжет ала “Здрач”, но, повярвайте ми, не е така… и слава богу. Въпреки всичко книгата има тази лека наивна нотка на вътрешна борба и сантименталност, породени от връзка с вампир. Освен това в света на Харис кръвопийците са извадени на показ и са пълноправни членове на обществото (почти де). Което от своя страна на пречи на “обикновени” хора да си имат предрасъдъците, направо като расови…
Но аз се отплеснах. “Мъртви в Далас”, както е българският превод, е сравнително кратко и бързо за четене книжле. Има си своите слаби и силни страни, а и след последното разочарование в лицето на Анита Блейк, това някак си ми допадна. Не е връх в литературното изкуство, но… Става за убиване на няколко часа. Ще ми се да кажа нещо по-положително, но такова не мога да намеря. Книгата забавлява на едно ниско ниво, и макар да е интересна, нещо ми пречи да й дам прекалено хубава оценка. Няколко добри сцени не правят цялостно добър сюжет.
Поне тук вампирите не блестят на слънце, а си горят като… вампири ;Д


A Knife in The Back by Silentium


Is it cold enough to breathe
Could I move without the pain
Did someone call my name
Is that the sun or does it rain

When I’m on my feet again
And soar on my wings
Every cloud turns to black
I feel the knife in my back
When You turn to walk away
When You least expect it
It’s the closest to stab
The knives in your back

Beneath the surge it’s clear
No fear whence here’s no hope
It’s every time I rise above
When I can’t seem to cope

When I’m on my feet again
And soar on my wings
Every cloud turns to black
I feel the knife in my back
When You turn to walk away
When You least expect it
It’s the closest to stab
The knives in your back

Am I asleep or were you here?
I don’t want to be awake
I wish that I could speak
But if I could is too late?

Within my misery, I am free
Underneath the fear and dark I am me

When I’m on my feet again
And soar on my wings
Every cloud turns to black
I feel the knife in my back
When You turn to walk away
When You least expect it
It’s the closest to stab
The knives in your back


deadInside’s Mind Complete: Trophies & Walkthroughs

Аз продължавам да си пиша, макар и да не се интересуват хората особено, но… не го правя за хората така или иначе :ДД

След успешното завършване на блога преди няколко дена, за доста кратко и бързо време успях да изградя една от по-малките и лесни части от портала,а именно “Помагалата” 🙂
Вярно е, че всичко това го има в блога, но… нали трябва да се намирам на занимание… пък и в първоначалния си вид ми се видя доста беден този портал, та реших да го… разширя малко. Разбира се, това в крайна сметка ще ми изиграе лоша шега, дори може да ме отегчи и принудително прекрати работата ми, но… има време за това 🙂
Идеята е ясна тук. Няма да се впускам в подробности. Използвах вече изградените методи от блог темата, за да създам елементите и тук (и както мисля да бъде из всичките отделни части (с изключение на аниметата, които ще са си отделен сайт и… много ми харесва дизайна как стана и не искам да го променям… а и доста време отделих навремето да го правя :д).
Сега, като гледам завършената работа, установявам колко семпло и просто се е получило. А като погледна оригинала, от който съм крал с пълни шепи (е какво сега, да не помислихте, че съм си го мислил от нищото цялото… само идиотите правят така :Д) и… ми нищо общо баси. Онова е толкова по-лъскаво и бляскаво. Но все пак е правено от професионалисти, а аз съм просто един аматьор :Д
Красивото е случая е, че мога да си слагам какъвто си искам заден фон, стига да е достатъчно тъмен. Пробвах със светли… не седят добре :Д

На долните два шота съм показал как изглежда главната страница и едно примерно помагало. В страни има търсене, което рови само в имената, както и последно добавените и най-четените (за момента съм добавил само три, затова се виждат толкова :Д)… Освен това се вижда променен заден фон и… менюто 🙂 Мда, успях да го направя вчера, и сега може да се види какво точно ще включва порталът. Остана някакво мизерно лого да измъдря, за което почти не остана място в ляво, но… малко по-дълго се получи това меню от предвиденото, ама… вече го направих и ще е много играчка да намалям шрифта на всеки един от трите слоя, че и да ги нагласям после пак 🙂
Ето и картинките:


30 Days Movie Challenge D17

Ден 17: Най-малко любима адаптация на книга

Това е малко тъпо сега, но явно, който го е мислил, не е бил особено изобретателен :Д
В интерес на истината никога досега не се бях замислял коя ми е най-малко любимата адаптация по литературано произведение. Сигурен съм, че много седят в дъното на списъка с любими филми. Все пак, в крайна сметка, мисля да поставя това:

Hogfather (2006)

Уточнявам (защото много хора видях да правят грешката по другите челинджес), че тука все още става дума за любима адаптация, просто най-малко любима… Или поне една от най-малко любимите. Но все пак си остава любима 🙂


Athyra by Steven Brust (RC2011 #22)


С шестата книга приключвам и втория том от книгите за Влад Талтош на Стивън Бруст. Този път (*потрива доволно ръчички*) се радвам, че няма да ми се наложи да повтарям голяма част от изписаните в предните пет поста думи. Поне не и повечето. За съжаление обаче нещата, които имам да кажа, не са от най-ласкавите.
За първи път поредицата променя своята гледна точка, а едва ли не и главния си герой. Действието тук бива разказвано и видяно през очите на младо момче-текла, което се запознава с Влад и бива въвлечено в неговия опасен свят. Обстановката е малко и невзрачно селце без нищо впечатляващо, което е и причината да наричам тази книга “селска”. Поради смяната на персонажа, който води разказа, ироничните, саркастични и остроумни забележки на Влад тук изцяло липсват. Момчето, макар и много уверено какво точно иска, е сравнително страхливо и все не може да проумее ситуацията около себе си, което пък поражда неясни и некачествени описания на случващото се.
Както обаче и да го въртя, най-големият минус е именно сюжетът. По-голяма част от книгата Влад е тежко ранен и Савн (споменатата текла) се грижи за него, като тича до вкъщи и обратно, няколко пъти. Тъкмо започне да се оправя и… треската го удря наново. Малко скучно е да четеш в рамките на 100 страници как обичаният герой е беззащитен, нещастен и на прага на смъртта (няколко пъти) и животът му е в ръцете на едно нещастно селско момче. С други думи Бруст прави на пух и прах всякаква изградена представа за света на Влад (а и за самия Влад) в рамките на много кратко време. Самият персонаж тук е много по-възрастен (макар да казват, че са минали само няколко години от действията във “Феникс”) с държане и начин на говорене.
Като цяло “Атира” не е книга, която бих препоръчал. Най-слаба до момента в поредицата, тя определено би създала грешно впечатление на незапознат читател. Макар и да няма много логика да започнеш да четеш дадена поредица от средата или края, все пак, ако решите, не започвайте точно с тази част 🙂


Song of the Month – June

Мда, пак не е като да съм слушал кой знае колко нови и интересни албуми през изминалия месец. Слаба работа като цяло. Засилих се да постана пак някое парче от старите, както съм правил и преди, и установих нещо много… фрапиращо… До този момент песен на Silentium не е присъствала в тази рубрика. Това е просто… НЕДОПУСТИМО!!! ;Д
Затова днес ще поставя тук точно такава песен :Д
Дали ще Ви хареса? Не ми и пука :Д Любимата група заслужава своето място тук 🙂


A Change is Coming

Признавам си, че не очаквах толкова бързо да приключа с дизайна на блога, но… факт! След като днес почти 5-6 бачакам без почивка, резултатът, трябва да си призная, е повече от задоволителен. А аз по принцип съм много критичен към работата си ;Д
Останаха няколко неща за дооправяне, но като цяло всичко вече е готово (само иконките за датите останаха и… менюто горе, което ще е част от цялостния портал). Надявам се в началото на другата седмица да пусна поне блога… а в скоро време и един по един останалите части от споменатия портал.

Основните разлики в тази тема са:
1. Мрачността й :Д Време беше да се върна отново към тъмните и мрачни теми, каквито присъстваха в блога ми в началото му. Истината е, че Aspire (настоящата тема) страшно много ми хареса и това беше причината да се задържи вече близо 3 години. Но… ми омръзна все пак ;Д
2. Един sidebar. Сметнах, че така ще изглежда по-добре, а за тази цел прибрах съдържанието на всеки един (най-сложната част от цялото начинание, за един юберначинаещ програмист като мен ;Д) widget в така наречения акордеон. Винаги можете да имате само един отворен, но пък ако оставя всичките, ще стане прекалено дълго ;Д

Също така някои от widget-ите ще си заминат, защото не са подходящи и не отиват на новия дизайн, а други… ще бъдат преместени на друго място 🙂
Ето сега една картинка, която вече показва и акордеона… а повече другата седмица 🙂


Phoenix by Steven Brust (RC2011 #21)


Когато боговете се обърнат към теб с “работа”, най-добре е да я свършиш и да не задаваш много въпроси. Петата книга от поредицата за Влад Талтош поставя главния герой точно пред такава дилема. Неговата богиня го извиква лично при себе си и му поверява задачата да убие… един крал. Това, разбира се, поражда серия от събития, които имат за цел да разклатят Империята и да доведат до… неочаквани резултати.
Макар и да продължава непосредствено събитията след “Текла”, тук революционният елемент не е толкова силно застъпен или поне е оставен на по-недосаден план. Отношенията на Влад и жена му не достигат онзи противен аспект, който толкова много ме дразнеше в третата книга. Да, отново се говори за революция и за проблемите и вижданията на Куоти, но… Не успя да ми досади по този начин, по който преди. Което си е голям плюс. Като оставим това настрана обаче, тук сюжетът е представен по един наистина страхотен начин и навързва нещата до една доста… неочаквана, поне за мен, развръзка.
От друга страна главният герой тук сякаш е по-замислен и по-внимателен в действията си, като е готов да направи за другите повече, отколкото преди. Все още намирам “Йенди” за една от най-силните книги до момента, но поне тази не пада до нивото на “Текла”.
Вече не знам какво да пиша, което да не съм споменал, затова само ще кажа, че книгата е хубава и има множество интересни сцени. Ако сте харесали предните, тази също трябва да Ви хареса.


30 Days Movie Challenge D16

Ден 16: Любима адаптация на книга

След като бях събуден тази сутрин след четири часа и половина сън, реших поне да продължа с тоз челеиндж, че иначе сигурно никога няма да го приключа.
Сега, този път ще се повторя. Поствам това с ясната мисъл и уговорка, че не е нито най-добрата адаптация, нито най-силната, нито най-(каквото и да си харесате), но… Все пак става дума за любимия ми филм. Няма как и адапрацията да не бъде негова. Няма и картинка да Ви слагам пак, щото ме мързи.

Out of Sight на Елмър Ленърд си е хубава книжка, а Содърбърг е успял много точно и прекрасно да улови нейното настроение и атмосфера. Освен това е пресъздадена и много точно, с няколко волности, които са си позволили сценаристите, но това е неизбежно.


Lost in Space

Последните десетина дена си признавам, че не ми се пишеше в блога. Всеки път като отворих страницата и… седях, гледах и я затварях. Някаква странна апатия ме е налегнала последните дни. Започва началото на седмия ден, в който официално съм безработен и искам да си призная, че много ми харесва :Д Друго си е човек да може да играе по цяла нощ (или да гледа филми и анимета), да спи до 12-13 часа и… да повтори процедурата. Знам, че след известно време този кръг ще се превърне в едноообразно и скучно повтарящо се начинание, а аз самият ще започна да търся изход от него, но… На този етап няма такава опасност. Предполагам, че най-малкото месец почивка ще ми се отрази много добре. Разбира се, най-големият недостатък на подобно начинание е липсата на вливащи се в банковата сметка приходи, които да превръщат подобно “удоволствие” във върховно. Все пак моя милост има доволно количество спестени финанси, които не само да му помогнат да оцелее през този “отпускарски” месец (или два), но и в следващите, през които ще си търсим нова работа. В този ред на мисли, ако някой знае за позиции за проект мениджър, аз съм вашият човек хаха :Д Не искам да скромнича, но съм много добър и се нагласям към всякакви условия и методи на работа :Д
Сега, на преден план поставям рок феста в Каварна, който трябва да се превърне в задължителна дестинация за тази година. Просто няма как четири любими групи на едно място (+3, на които харесвам разни парчета) и аз да не отида. Това поставя на преден план нуждата моя милост да започне да си търси квартира. Отново, в този ред на мисли, ако някой знае в Каварна как, къде, какво и защо, свързано с наемане на квартира, нека не се стеснява и да си каже. Една от най-важните и единствени причини, като се замисля, е банята. Искам да мога сутрин като стана, след тежката “метъл” вечер, да мога да се изкъпя на спокойствие. Дори леглото не е толкова важно, мога и на земята да спя, но баня… Това е задъжително! :Д Какво да се прави.
Стигаме и до последната точка в настоящия пост. Дълго време се рових из сайтовете за теми за уърдпрес, но все не можех да си намеря нещо подходящо. Накрая просто ми писна и реших да взема и сам да си направя една. За целта хванах настоящата ми тема, която може да бъде видяна в този момент, по време на писане на поста, и я пререботих. В резултат се получи нещо такова:

Не обръщайте внимание на прецаканата кирилица, че нещо апачито на моята машина не хареса настройките на mysql-a на сървъра или нещо такова… и резултатът е, че екпортнатата база данни се прецака. Но това не е толкова важно. Единствено останаха sidebars, но тях още се чудя как точно да направя – дали да е само един, дали да си оставя двата. Нещо дизайна ще пасне добре ако е само един, но пък ще стане много широк. Но утре ще го мисля.
Този нов дизайн на блога ще бъде част от един по-голям портал, който ще има за цел да обедини под едно (един дизайн по-скоро) всичките ми сайтове – настоящи и бъдещи. 🙂 Поне това е идеята, дали ще я реализирам, това времето ще покаже 🙂