Когато боговете се обърнат към теб с “работа”, най-добре е да я свършиш и да не задаваш много въпроси. Петата книга от поредицата за Влад Талтош поставя главния герой точно пред такава дилема. Неговата богиня го извиква лично при себе си и му поверява задачата да убие… един крал. Това, разбира се, поражда серия от събития, които имат за цел да разклатят Империята и да доведат до… неочаквани резултати.
Макар и да продължава непосредствено събитията след “Текла”, тук революционният елемент не е толкова силно застъпен или поне е оставен на по-недосаден план. Отношенията на Влад и жена му не достигат онзи противен аспект, който толкова много ме дразнеше в третата книга. Да, отново се говори за революция и за проблемите и вижданията на Куоти, но… Не успя да ми досади по този начин, по който преди. Което си е голям плюс. Като оставим това настрана обаче, тук сюжетът е представен по един наистина страхотен начин и навързва нещата до една доста… неочаквана, поне за мен, развръзка.
От друга страна главният герой тук сякаш е по-замислен и по-внимателен в действията си, като е готов да направи за другите повече, отколкото преди. Все още намирам “Йенди” за една от най-силните книги до момента, но поне тази не пада до нивото на “Текла”.
Вече не знам какво да пиша, което да не съм споменал, затова само ще кажа, че книгата е хубава и има множество интересни сцени. Ако сте харесали предните, тази също трябва да Ви хареса.