Това е втората книга от поредицата за “селското” момиче с отвратително име Суки Стакхаус и нейния любим вампир. В интерес на истината нямам никакъв спомен от първата книга, която прочетох преди около година, което не говори много добре за нея. Именно поради тази причина ще се въздържа (не защото искам, а защото не помня :Д) от каквото и да сравнение и/или опит за градация с предходния представител на поредицата.
Тук сюжетът продължава непосредствено след събитията в първата книга. Главната героиня с необикновени възможности (да чете мисли) живее прекрасен живот със своя възлюбен вампир и… сервира в местното заведения за бързо хранене. Живот-мечта, би го нарекъл някой. В последствие обаче шефчето на областта, който командва всички вампири (не ми се влиза в обяснения за йерархията, явно всяка вампирска поредица иска и настоява такава да съществува под една или друга форма), обявява, че е дал “под наем” Суки на гнездото в Далас, та тя трябва да отиде до там и да помогне… с гаджето под ръка, разбира се.
В интерес на истината първоначално подходих с много по-високи очаквания към поредицата, което беше и една от основните причини да ме разочарова малко (или много, въпрос на гледна точка). Горното описание може да звучи като сюжет ала “Здрач”, но, повярвайте ми, не е така… и слава богу. Въпреки всичко книгата има тази лека наивна нотка на вътрешна борба и сантименталност, породени от връзка с вампир. Освен това в света на Харис кръвопийците са извадени на показ и са пълноправни членове на обществото (почти де). Което от своя страна на пречи на “обикновени” хора да си имат предрасъдъците, направо като расови…
Но аз се отплеснах. “Мъртви в Далас”, както е българският превод, е сравнително кратко и бързо за четене книжле. Има си своите слаби и силни страни, а и след последното разочарование в лицето на Анита Блейк, това някак си ми допадна. Не е връх в литературното изкуство, но… Става за убиване на няколко часа. Ще ми се да кажа нещо по-положително, но такова не мога да намеря. Книгата забавлява на едно ниско ниво, и макар да е интересна, нещо ми пречи да й дам прекалено хубава оценка. Няколко добри сцени не правят цялостно добър сюжет.
Поне тук вампирите не блестят на слънце, а си горят като… вампири ;Д