Tag: resident evil

Resident Evil: Retribution Summary

От къде да започна… дори не знам.
След Апокалипсис, Възмездие е втората най-слаба част в поредицата. И всичко това благодарение на един човек – Пол Андерсън. Сега по-наблюдателните сигурно ще кажат, че той не е режисирал втората част. Така е, но тук никой не говори за режисура. Андерсън не е кой знае колко добър режисьор и много от похватите му са дори евтини и жалки. Обаче продават и това е важното. Тук всичко опира до сценария. А той лично е писал и петте части до момента.
Преди излизането на четрътата част мисля, че беше, Мила Йовович беше споменала как тя и мъжът й (Андерсън, за незапознатите) са големи фенове на играта и ще направят всичко възможно феновете да останат доволни. След като гледах Afterlife бях склонен да се съглася. След Retribution обаче съм готов да ги разпъна на кръста. Но нека караме нещата по реда си.
Положителните неща съм сигурен, че повече ще се видят ако човек гледа лентата на голям екран. Бавните кадри, 3D ефектите, екшънът… всичко това е в типичен андерсънов стил. Лично аз обичам такива лъскави представяния и когато забавляват (поне в четворката го правеха, докато го гледах в киното), то значи всичко е перфектно. А точно Андерсън знае как да бъде лъскав, клиширан и прочие.
И стига толкова хвалби. Просто не мога да тая повече възмущението си от сценария.
Действието започва точно откъдето приключи предишната част. Алис и компания побеждават Уескър на големия кораб, но армията на Ъмбрела, водена от контролираната чрез скараб Джил Валънтайн, ги застига. Героинята на Йовович бива пленена и захвърлена на някаква станция на компанията. Целта й е да избяга от нея. И реално това е сюжетът до края на филма. Малко глупаво като цяло и всичко оставя впечатлението аз един по-дълъг трейлър (подобно на последния Underworld), който просто подготвя почвата за (може би?) финален филм, съдейки от последната сцена, която беше леко прекалена с мащабността и чувството за обреченост.

1. Какво стана с Крис и Клеър?
Тези толкова ключови персонажи просто се изпариха и никой дори не спомена тяхната съдба. Алис попита, но не получи отговор, а след това изцяло забрави за тях. Спря да й пука. Дори и да приемем, че са захвърлени на друга подобна станция или са просто убити (би било абсурдно, но все пак…), можеше с една реплика на Джил или на Червената кралица, да се изясни това.
2. Уескър е жив и здрав.
Как? Защо? Кой? Вярно, че Уескър е прекрасен персонаж. Вярно е, че актьорът, който го играе, е успял да улови надутостта и студената му природа. Обаче в четворката го застигна зловещ взрив. Тялото му трябва да се е превърнало в по-ситно и невидимо от прах. Никой не се опит да каже дори как той е оцелял.
3. Появата на Ейда Уонг.
За незапознатите Ейда Уонг е доста ключов персонаж, който се бори срещу Ъмбрела и има минало с Леон Кенеди (втората и четвъртата част от играта). Тя е наемник, убиец и въобще има много ключова роля в историята. През по-голяма част от времето работи за Уескър, както беше показано и във филма. Но… Тук тя беше принизена до поддържащ персонаж, който по средата на филма бива заловен и през цялото време се мъкне с белезници и без кой знае какво действие.
От друга страна тя е влезнала в строго охраняван подводен комплекс сякаш си е у дома. Но това не е толкова важно.
4. Леон С. Кенеди.
Едва ли някой дори разбира кой е това и за какво се бори. Най-голямата гавра просто. Каква е идеята да включиш един от най-главните персонажи в цялата вселена на играта просто като поддържащ персонаж, колкото да кажеш, че си го включил? Леон е част от спасителния екип, който има за цел да измъкне Ейда и Алис от комплекса. Името му дори не се споменава до самия край. Той е просто една пионка в ръцете на Уескър (wtf?!) и може да бъде пожертван в тази самоубийствена мисия. Айде няма нужда.
5. Бари Бъртън.
Тук с пълна сила важи горното за Леон и използването на персонаж от вселената на играта не по предназначение. Бари е поддържащ персонаж, но все пак достатъчно важен такъв и близък приятел на Крис. Няма да се впускам в обяснения кой е и за какво се бори, но… Андерсън просто го е използвал, за да има познати на феновете имена. Глупаво и безсмислено.
6, Уескър е полжителен персонаж.
Същата гавра като в Апокалисис, когато Немезис стана добър. Уескър е зъл, себичен, егоцентричен и алчен. Той не желае доброто на света. Дори напротив. В петата част на играта той е отговорен за съдбата на Джил и скараба на гърдите й дори.
7. Копиране на сцени и елементи от предните филми.
Използвайки като извинение, че това са симулации, Андерсън е копирал някой сцени от предните филми едно към едно. За пример мога да посоча началната сцена от четворката в Токио или пък хвърлянето на чука-брадва на Executioner Majini-то (този път имаме цели две от тях, каква изненада). Просто си личи колко се е изчерпал Андерсън. Това свидетелства и връщането на мъртви герои като тези от първата част, както и третата. Идеята с клонингите беше идеално използвана в предната част, но тук просто се преекспонира до безобразие.

Тъй като не трябва да се захващам за работа, мисля да спра до тук. В заключение ще кажа, че Андерсън е направил толкова грозни сценарни ходове, че тотално се е изгаврил с поредицата. Използването на персонажи, които могат да бъдат познати и оценени само от феновете, трябва да е по начин, който да се хареса на тези фенове :Д
Сигурен съм, че споменатите по-горе точки няма да направят чак такова впечатление на незапознатите, но все пак…


Resident Evil: Degeneration (2008)

Известен още като Biohazard: Degeneration

Дори не знаех за съществуването на този филм до преди около месец. Ех, като си спомня навремето каква мания бяха resident evil игрите… първите две части най-вече. Третата май така и не я доиграх, а четвъртата не съм я и започвал (както сигурно ще стане и с петата). Наскоро се опитах да играя Survivor (ps1 порт за psp-то), но тя вече изглежда прекалено остаряла и прекалено праволинейна…
Но да се върнем на темата – Resident Evil. Историята на този компютърно генериран филм се развива седем години след събитията във втората част на играта и края на Ракуун Сити. За всички фенове на играта имената Клеър Редфийлд и Леон Кенеди не са неизвестни, но все пак за незапознатите ще кажа, че това са двамата главни герои от втората част (диск 1 и диск 2 хехе). Действието започва с нападението на добрите стари зомбита над летище и… .всичко излиза извън контрол. Клеър, Леон и още една мацка от отряда за бързо реагиране трябва да се справят със заплахата и да разплетат кой стой зад терористичния акт.
Сюжетът си е съвсем стандартен за поредицата, като има много екшън, интриги, предателство и дълбоки връзки между героите. Но не това е най-силната страна на лентата. Всъщност през цялото време филмът ми създваше усещането, че гледах кът сцена от поредната част на играта. Толкова добре беше пресъздаден атмосферата на игрите, че чак ставаше плашещо на моменти :Д Авторите сякаш са играли с месеци и са изпипали всеки един детайл до съвършенство. Определено това няма да се усети от хора, които не са играли поне една част и дори смятам, че те не биха могли да оценят максимално достойствата на този филм, но това не е сега тема за обсъждане.
Мене лично много ме радва фактът, че са се върнали към добрата стара идея за бавните гадни зомбита, които искат само да ви… изядат. Няма излишни глупости… имаме си T и G вирус, арогантни и тъпи полицити, амбициозни и алчни корпоративни акули. Едни правят нещата за благото на света, а други – за неговото унищожение. Бруталната мутация на G вируса също беше много добра и хората са се постарали да го направя максимално гнусен и детайлен. Гадно само, че в един момент цялото действие се пренесе само и единствено върху този монстър и зарязаха останалите зомбита…
Едва ли има смисъл да говоря още и още суперлативи. Филмът е страхотен и събужда едни такива прекрасни спомени хехе… Но, както казах, един от най-големите му плюсове е прекрасната атмосфера, която е пресъздадена едно към едно с тази на играта.
Просто е задължителен за всеки Resident Evil…
Лична оценка: 8/10