SHO #8: Re-Kill (2015)

Третата лента на режисьора Валери Милев трябва да е и най-слабата му до този момент. Признавам, че мразя този род “found footage” стил на снимане и това много влияе на преценката ми, но все пак… Първо, сценарият е крал с пълни шепи от Dead Rising, но телевизонното шоу представя военна операция тук. Лошо няма. Действието е ужасно разкъсано поради честите “реклами”, които са от абсурдни по-абсурдни, но пък това много добре, предполагам, иронизира подобна ситуация в американското правителство и прочие.
Именно поради горното разкъсване и прекъсвания за кратки интервюта и коментари с членовете на екипа, действието почти безспир е динамично и се хвърля от една екшън сцена в друга, което си е огромен плюс, особено за подобен филм.
Баталните сцени, колкото и яки да са обаче, са зверски хаотични и през повечето време човек трябва да ги кара на бавен кадър, ако иска да види нещо качествено. Основната причина е треперащата и клатеща се непрестанно камера, обикаляща като пияна из участниците и зомбитата, наблягайки твърде много на близките кадри. Иначе, признавам, тези сцени са много добре пипнати и зомбитата са чудесни… Жалко, че не се вижда много от тях.
Това, което най-много ми харесва, а то си личи и в другите филми на Милев, е, че по нищо не можете да кажете, че това е снимано в България или има българско участие. Може да звучи глупаво, но за мен е огромен плюс.
4/10 все пак за някои от плюсовете 🙂
А да, и това е една от по-силните After Dark продукции за 2015та.

happystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt1612319/


SHO #7: The Hallow (2015)

Едно от хвалените заглавия през миналата година, към което, логично, подходих със скептицизъм (всяко прекалено хвалено нещо накрая се оказва най-много посредствено :D). Оказа се обаче, че този филм си има всичко, което е нужно за подобен хорър – напрегната и мрачна атмосфера, крийпи гадни монстърчета, приличен, но не захаросан хепи енд (с лек намек за не толкова хепи) и доволно количество напрегнати и плашещи моменти, които не се ограничават само от евтини jump scare сцени. 6/10

happystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt2474976/


SHO #6: Hellions (2015)

Хубава идея на един от сценаристите на прекрасния A Christmas Horror Story… уви, втората половина обаче става толкова хаотична и абсурдна, сякаш е било само с цел “ще го направим, за да ви шашнем, нищо, че няма никакъв смисъл и логика между отделните сцени”. Мисля, че даже позаспах накрая или поне не помня финала. Все пак имаше готини сцени, а малките “деца” бяха мега крийпи. 3.5/10

happystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt3305844/


SHO #5: Martyrs (2015)

Един римейк, който крещеше “ненужен” още от обявяването си. Подходих със силен скептицизъм, надявайки се, че колкото и да зле, все ще се преглътне. Оказа се, че са е*али майката на някои от най-яките идеи на френския оригинал.
Първата половина горе-долу следва доста дословно своя първоизточник. Но като цяло операторската работа е много под нивото на филма от 2008ма. “Чудовищата” на главната героиня, които са причина за нейните самонаранявания, част от умствените увреждания, които са ѝ причинени, са само показани 1-2 пъти и нищо повече. Една от основните черти на персонажа е там просто, за да я има.
Нещата поемат силно надолу във втората половина обаче, където почти всичко е променено. Режисьорът твърди, че това е по-скоро различна гледна точка върху оригинала, а не точно римейк… То хубаво, ама как може да отрежеш и промениш някои от най-ключовите моменти, които всъщност са сърцето на един филм.
Всичко много бързо се обръща в чист екшън и опити за дословно обяснение на ситуацията. А за финала дори не знам какво да кажа. Една от най-яките и брутелни сцени като идея, внушение, а и реализация от стария филм, тук е тотално премахната и… всичко е обикновено. Още малко и хепи енд сигурно щяха да пляснат и да се закопаят тотално.
3/10
С други думи, оригиналът на Pascal Laugier с много класи над това тук 🙂

happystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt1663655/


SHO #4: The Unwanted (2014)

Хана Фиерман има баси и странните огромни очи (чак крийпи).
Не знам какво точно общо имаше Кармила на Шеридан Льо Фану в цялата епопея (освен името на едната героиня), но явно са опитали да привлекат малко допълнително зрители с подобно описание. Иначе доста скучен и муден филм, който постепенно разкрива какво се е случило преди н на брой години, само и само миналото да се повтори със същия резултат (а то така или иначе още в средата на филма беше ясно какво точно се е случило с майката :D)
3/10

happystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt2488366/


SHO #3: Another World (2014)

Когато си добър поне малко в това, което правиш, можеш да вземеш най-хубавите неща от дадени заглавия, да отсееш лошото и ненужното и да предложиш… по-добро. Понякога обаче преценката ти може да се окажа грешна и това, което ТИ мислиш за добро, да е точно обратното. Вярно, че е много нискобюджетен филм, но все пак като грабиш с пълни шепи от заглавия като The Walking Dead и 28 Days Later (особено от него), можеш малко повече да се постараеш. Лентата на Eitan Reuven се опитва, личи си, дори на моменти успява. Когато обаче разчиташ на четири главни герои и нищо друго, поне се опитай да накараш зрителя да хареса или намрази тези герои. Не е нужно да са кой знае какво, ама и чак толкова безлични или пък клиширани също не върви. Вярно е, че Another World рециклира един тон идеи (то вече едва ли някой може да измисли нещо оригинално), но поне малко можеха да се постараят. Само финалът, или по-скоро липсата на смислен такъв, не е голяма изненада, защото повечето подобни филми нямат особена идея как да сложат добра точка. 3.5/10

happystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt1920846/


SHO #2: Suburban Gothic (2014)

Дебютът на Ричърд Бейтс Джуниър беше мрачен, объркан и много перверзен. Очаквах нещо подобно и с втория му филм, но… Suburban Gothic е повече комедия отколкото ужас, а главните герои – най-вече в лицето на Матю Грей Гублър и Рей Уайс – са просто страхотни в ролите си. Всеки един е забавен, ексцентричен и дори малко побъркан (добре де, някои много). Основната сюжетна линия е доста клиширана, но именно пълнежът около нея я превръщат в нещо по-добро и различно. Дори епизодичните появи на Джефри Комбс и Джон Уотърс са запомнящи се и могат да накарат човек да се усмихне. Не за всеки, но все пак е приятен и много по-различен от Excision. 6/10

happystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt3279176/


SHO #1: Intruders (2015)

Intruders леко обръща идеята за обирджиите и невинната жертва, която се оказва в неподходящото време на неподходящото място. Не е лош филм, без да е нещо особено и без да предлага кой знае какво. Актьорската игра на главната мацка е стабилна, останалите са so-so. Има добри хрумвания и почти са постигнали баланс между лошите и хубавите неща. Очудващо, дори сценарият почтииии не страда от глупави идеи. 5/10 щото съм в добро настроение 🙂

happystarhappystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt4009278/


SHO #0: Intro

Признавам, че много ме мързи да пиша вече дълги и подробни ревюта. Но от друга страна напоследък пак започна да се пробужда желанието да драсна някой и друг ред в блога (така и така имам безплатни 10 години хостинг, трябва да се употреби за нещо).

Та идеята на тази нова… хм… да я наречем рубрика… е да пускам с по няколко изречения кратко мнение за поредния малоумен хорър филм, който съм гледал. По принцип това го правя основно във фейсбук като коментар към дадена лента, та реших да го пренеса и тук.

Колкото толкова 😀


Отдел И от Петър Тушков

отдел иТръгнах да пиша, че това сигурно е първото ревю на българска книга в моя блог, но после се сетих, че преди години бях ревюирал “Грешният квартал” на Лора Лазар. За една бройка беше 😀

Но това не е важно сега. Днес ще си поговорим за дебютната книга на един от основателите на “Сборище на трубадури” Петър Тушков. В последните години желанието ми да пиша каквито и да е ревюта позамря доста осезаемо (имам 3 започнати, които сигурно ще си останат в драфтовете завинаги). Все пак исках и аз да оставя 3-4 реда от мислите си, не само защото името ми фигурира в последната страница с благодарностите (не че не се радвам де, но не е като да съм направил кой знае какво аз лично). Просто този роман го заслужава. Но нека караме по ред.

Признавам си, че не бях изцяло запознат със сюжета и действието на книгата. Бях чел отделни откъси много преди да се появи физическото издание, даже май го имах и цялото електронно (или май се бъркам със сборника разкази, не че има значение в момента), но… Не съм чак такъв почитател на този тип четене (даже нямам електронен четец още), а и очаквах да се докосна до финалния продукт, да се насладя максимално на нещо, в което знам, че е вложено много любов и старание да се появи в тези формат и форма.

Но пак се отплеснах.
Отдел И има зомбита, но не е книга ЗА зомбита.
Отдел И има много сняг и студ, но не е апокалптичен трилър за края на света.
Отдел И се развива в една алтернативна комунистическа България, но не е книга за комунизма.
Отдел И се занимава с убийство, но не е криминална или детективска драма.
Въобще, с горните изречения исках да подчертая, че Отдел И е много неща, без да се опитва да бъде нито едно от тях натрапчиво. Повечето идеи служат за подпомагане и задвижване на историята, за нейното по-добро развитие и дори обяснение. Няма да се впускам в преразказ, защото не искам да Ви развалям удоволствието сами да го прочетете, а и ще ми е много трудно така или иначе без някои масивни спойлери.

Сега ще направя една малко странна аналогия, но на много места ми се стори адски сходно. Главният герой Кригер много ми напомня на голяма доза Антон Городецки с щипка Марлоу. Не мога да го обясня. Ще оставя на Вас да прецените. Героите на Тушков са изключително колоритни и много живи, а алтернативната реалност, която ни представя е толкова истинска, че за момент човек може да повярва, че точно така са се развивали нещата по време на Студената война. Авторът смело променя историята в полза на повествованието без да му пука за последствията. Всяка една страница е истинско удоволствие за четене и постепенно разкриване на мистерията около убийствата, действията и решенията на персонажите и всички замесени страни.
Може би една по-силна забележка би било прекалено бързото развитие към края, но като се има в предвид, че всичко се случва в рамките на една седмица, нещата трябваше да се ръшнат малко към финала, за да се стигне до логичен завършек. Някои от заключенията в последната глава, колкото и смислени да бяха, дойдоха малко изненадващо, или поне аз пропуснах как се получиха.

И точно като си помислите, че книгата е приключила, получавате един отделен разказ – предистория на един от основните катализатори на случилото се преди това. Лично за мен най-добрата част от Отдел И, колкото и абсурдно да е. Предисторията на обречения и нещастен Паганини беше много повече от черешка на тортатата. Но отново, ще избегна ненужните спойлери.

Стилът на автора е много лесен за четене, като в същото време е изключително приятен и подробен. Страниците вървят бързо и ангажират читателя със случващото се. Едва ли е книга за всеки вкус, но я препоръчвам с три ръце на всеки, който търси нещо хубаво, различно и… българско. Няма да сбъркате.


best ark server hosting