На скоро ми казаха, че вече не пиша много в блога и в частност не пиша толкова неща за себе си. Сега, като поглеждам по-голяма част от постовете, виждам, че това найстина е така. За септември дори това ще бъде седмия пост, която си е адски слабо на фона на някои други месеци. Истината е, че май постепенно загубих желанието да пиша лични неща, а само разни мнения за албуми или филми (а и за тях то не се появява толкова често). Преди беше по-различно, а сега… Нямам идея какво точно се промени, но като седна да пиша, след не повече от 3-4 реда ми писва и ми се прави нещо друго (става дума като започна да пиша лични постове като този примерно). От една страна университетът ми оказваше огромно влияние. Знам перфектно какво трябва да стане, знам с колко време разполагам и дори го разпределям на ум до такава степен, че да стигне за всичко, но в крайна сметка не правя/не направих/ нищо по този въпрос. Както казах на някои хора, липсва ми каквата и да е мотивация. Едно единствено нещо трябва да се случи, за да може моя милост да седне сериозно и най-после да завърши образованието си, а то е да напусна работа. Но… При положение, че вече живея сам и всеки месец има едно минимално количество разходи, трябва да съм пълен идиот, че да направя такова нещо. Освен това никога няма да си намеря работа, която хем да ме устройва, хем да ми предлага толкова добри условия, а и да се водя шеф на отдел (макар това да е по-скоро фиктивно, отколкото да има някаква тежест), че и да взимам толкова добра заплата. Най-вероятно на скоро приключилата сесия беше и причината да се захвана с нещо, което много време се канах да направя, а именно да напиша няколко неща, с които да се улесни както моята работа, така и тази на колегите от отдела. Именно разработването на тези tools поглъщаха почти цялото ми време през деня, един вид да го ползвам като извинение, че не уча кой знае колко. За тях скоро мисля да напиша подробен пост, защото с някои успях да постигна неща, които смятах за невъзможни до този момент (от PHP/MySQL гледна точка), но сега не са важни.
Общо взето семтепври месец беше един от най-противните ми месеци през тази година (дори традиционния март месец беше тотално засенчен от 09). Сега следва една година на тотална почивка, след което мисля отново да запиша втори курс и… да опитаме за пореден път (сега обаче по-сериозно, след като вече сме запознати с кажи-речи всичко, което ми трябва да знам).
Разбира се има и други причини за загубата на желанието, но те вече минават в една прекалено лична графа дори за блога. Успях да спестя доволно количество пари този месец (от много време не бях успял да получа заплата, а в чекмеджето да има още толкова останали финанси от предната) и е време да инвестираме една част (вероятно това ще бъде по-голямата) в билети за концерти, защото предстоят няколко напълно задължителни такива (като тези на Amorphis и Paradise Lost, особено на Paradise Lost – в четвъртък на страниците на gothic.bg можете да намерите събитие за този концерт и преведена на български биография, а ако утре ми остане време – и ревю на страхотния последен албум Faith Divide Us – Death Unite Us). Все още се чудя за Ataraxia другия петък, както и за Tarja по-следващия понеделник (първия е около 50%, а втория под 10% :Д). Още повече, че един ден преди Горгон Феста ще бъда в София за webit експото и ще ми е особено тъпо на следващия ден отново да пътувам до там ;Д Но ще видим… Има време. Явно този път до последно ще се чудим.
Сега като гледам се получи един сравнително дълъг пост и на мене ми е време да се заемам с обещаната презентация за въпросното експо, което ще се проведе на 7ми и 8ми октомври в София, за незапознатите. Освен това трябва да се стегна и да си припомня някои от гугъл глупостите, че да мога да си подновя сертификата за още две годинки (все пак google certified professional е по-добре от google не-certified un-professional) следващия месец.
Стига ви толкова лична информация :Д С това закриваме септември.