Дори нямам идея как да започна. Но едно нещо е сигурно, няма да мога да предам дори една стотна част в тези редове от това, което преживях тези два часа и половина в Солун в неделя вечерта 🙂
Дълго време се чудех дали въобще да ходя на този концерт поради ред фактори, като най-големият беше недоспиването (все пак в събота вечерта бях на един концерт, не мога да спя много много във влакове и така нататък), но в крайна сметка адски много се радвам, че отидох. Дори останах изненадан как неделята не ми се спеше и чаках с огромно нетърпение да се добера до въпросния клуб, който се намираше на около 19 километра извън Солун. Тук искам да спомена, че организацията им беше на много високо ниво. Автобуси ни взеха от центъра на града и след концерта си ни върнаха обратно (даже ние се възползвахме от по-специално отношение, но за това малко по-надолу), имаше списък с имената на всички, които си бяхме запазили билети по мейла и не чух да е станала нито една грешка (може и да има, но аз поне не чух за такава) с тази приемане на доверие – запазване на билети процедура.
Подгряващата група не искам въобще да я коментирам. Представиха се по-добре отколкото си мислех, но пък свириха малко повече отколкото ми се искаше хаха… Направиха кавър на Teardrop на Massive Attack и мога да кажа само, че вокалистката им има още доста да тренира докато изглади гласа си и достигне висотата на Елизабет Фрейзър.
Вече пет минути минаха след като написах горното изречение и се чудя какво да напиша сега. Нима мога да кажа нещо, с което да предам красотата в музиката на Anathema? Групата направи просто уникално шоу от близо два часа и половина, след което останах буквално без крака и чак се задушавах към края от викане и подскачане 🙂 Изпълниха много повече песни, отколкото очаквах, като в това число и доста стари неща като Sleepless да речем. Песните на Anathema са наситени с огромна доза емоционалност, която на сцената си личеше. По време на Angels Walk Among Us имах чувството, че Винсент щеше да се разплаче направо… очите му сякаш дори се насълзиха на няколко пъти. Във въпросния клуб сигурно имаше над 100 българи (от около 600 човека), което си беше много солидно число и повярвайте ми усещаше се хаха 🙂 Или поне в нашия ъгъл (леко в дясно от средата, на половин метър пред сцената) се усещаше адски много, защото всички (към 10-15 човека) викахме, пяхме и скачахме повече от гърците около нас. Самите гърци наоколо не си даваха чак толкова зор, макар да имаше няколко изключения, но повечето се наслаждаваха по друг начин на музиката. Но като цяло публиката си се представи повече от подобаващо. И все пак… българите сме друго племе просто. По едно време басистът на групата обърна микрофона точно към нас, защото въпреки силния звук (който беше доста добър в интерес на истината… нищо общо с нашите клубове :Д), се чувахме адски силно… А и ако бях на мястото на гърците, определено бих се почувствал тъпо ако в края на концерт групата, която гостува, отправи специални поздрави към феновете… от друга държава :ДД А Винсент направи точно това след последния бис… Имаше специални поздрави за всички български фенове в залата и обещание, че ще дойдат в София (дали ще го направят е друг въпрос :Д)… Как да не се почувстваш яко просто?
Сет листата ми е доста размазана и не помня вече какво точно изпълниха и какво не, какво на мен ми се е искало да чуя, но не съм… Но те и като цяло доста я размиха сами и не мисля, че изпълниха нещата точно в реда, в който бяха по листчетата пред тях. Имаше и доста вмъкнати неща между и в песните, които придаваха доста интересно звучене на познати неща (като например краткото изпълнение на Another Brick in the Wall в стил Closer – в смисъл вокалите). Това, което си спомням на прима виста са Lost Control, Fragile Dreams, Angelica, Sleepless, Angels Walk Among Us, Closer, One Last Goodbye, Flying, Panic, Judgement, A Natural Disaster, Far Away, Parisienne Moonlight, Deep и още и още (последния бис беше Confortambly Numb).
И тъй като на мене Anathema са ми една от любимите групи (а след този концерт се издигнаха много по-нагоре в класацията ;Д), няма как да ви опиша всичките емоции, цялото това изживяване. Ако си имате много любима група и сте били на техен концерт (и те са се представили невероятно), ще ме разберете за какво говоря. В противен случай ще е трудно. Защото това не беше просто концерт, това си беше незабравим спомен, това беше уникално изживяване, което въпреки жестоката умора и липсата на сън, не исках и не исках да свършва 🙂
Определено искам пак!!!! Винсент беше просто невероятен на сцената!
Не мислех, че след Diary of Dreams ще посетя по-добър концерт толкова скоро, но ето, че и това се случи. Концертът на Anathema беше един от най-уникалните, най-незабравимите и най-страхотните концерти, на които съм бил. Това беше КОНЦЕРТЪТ! 🙂
И тъй като за нас нямаше места в трите автобуса, които трябваше да ни върнат обратно в Солун, се наложи да чакаме един да се върне. Това ни даде златната възможност да забележим, че Даниел Кавана е излезнал (само той) и раздава автографи. Снимахме се с него и той се подписа на билетите. Какво повече да иска човек? 🙂
Мисля, че още дълго ще слушам Anathema 😀