Просто за пореден път се убеждавам, че човек не трябва да си прави абсолютно никакви планове и да си мисли от прекалено какво ще прави и как ще си организира времето… Та в този ред на мисли искам да благодаря на Силвия, че ме посрещна на автогарата, беше с мен през цялото време и дори ме подслони за през нощта 🙂 Едно голямо благодаря! {} Сигурен съм, че ако не беше тя, нямаше да си прекарам толкова добре като цяло този уикенд…
Но да минем по същество… А именно самото парти – концертът на Assemblage 23 (което беше и идеята на моята разходка до София :Д). Не знам точно кое кога и как се разви, защото не си гледах телефоните, но мисля, че Том Шиър и “помощникът” му излезнаха около 12 и приключиха в 2 точно.
Подгряващата група в лицето на “Войвода” си признавам, че не бях чувал преди това, не си направих труда да ги проуча и няма да си ги търся в бъдеще 🙂 Както се изрази Силвия – ок са, но нищо впечатляващо. Просто звуците минаха през ушите ми и си заминаха… имаше там 1-2 по-запомнящи се парчета, но де да ги знам даже кои са били 🙂
След тях последваха няколко минути ДиДжей пауза и започна самият концерт с Binary, след това следваха Naked, Sorry, Madman’s Dream, моят фаворит от Meta, a именно Raw, Damaged, I am The Rain, Decades, You Haven’t Earned It и друго не се сещам в момента, но сигурно имаше и други. С други думи почти всичко от новия албум беше изпълнено без 2-3 песни макс. След това последва бис от три парчета (Let the Wind Erase Me, Let me be Your Armor и Disappoint ако правилно се сещам) и уж всичко трябваше да приключи. Но явно таз прословута българска публика много се харесва на чужденците, защото Шиър се върна обратно на сцената доста… хм… очарован (звучеше искрено, знае ли човек… Може и наистина да е така :Д) и изпълни още едно парче – Purgatory.
След това раздаваше автографи и аз успях да се промъкна да ми подпишат билетчето ;Д
Но това беше от фен страната погледнато, а от по критичната… е няма какво толкова лошо да спомена, защото не ги разбирам много тези работи. Само ми се струваше, че на моменти вокалите лекооооо “потъваха” в мелодията и сякаш се опитваха да заглъхват бавно и постепенно, за да не бъдат усетени 🙂 Но мисля, че нещата се подобриха в последствие или просто аз вече свикнах и спря да ми прави впечатление, което е по-вероятно :Д Сигурен съм, че ако човек се зарови ще намери и още много гадни или дребни недостатъци, защото просто такова нещо като съвършенство не съществува. (Освен концертът на Депеш може би :Р Ама то там беше различен случай :Д)
С други думи останах адски доволен от това, че гадното ледено време не успя да ме разубеди да отида в София и си изкарах прекрасно, което разбира се се дължи и на някои хора, без чиято помощ това нямаше да се случи :Р
За тази година май приключихме с концертите… остана една разходка до Германия и всичко започва отначало от първи Януари. 🙂