Кой ме блъска в главата да пия толкова снощи и да смеся има-няма 3 вида алкохол :Д (обикновен абсолют, бяло бакарди (ми нямаше черно, кво да направя) и накрая една бутилка 4 розички (уиски, за незапознатите). Странното е, че докато не се събудих сутринта, дори не знаех, че съм се напил толкова снощи :Д Или вече нося твърде много на какъвто и да е алкохол, или просто не съм добре :Д Просто не мога да приема това за нормално… Няма начин… Но както и да е…
Сега седя в нас, гледам през леко открехнатите щори как навън се сипе безпощадно силен сняг, слушам Assemblage 23 и един вид се подготвям за концерта довечера. Чак се замислям дали да пътувам към София в това “прекрасно” време, но вече съм поел ангажимента 🙂 Пък и от друга страна трябва да благодарим на (ми, не и знам името, извинявам се… довечера ще го науча), че реши да ме посрещне на автогарата, а и да ми прави компания по време на самия концерт… Иначе щях да си бъда съвсем сам (бях го решил този път… независимо от обстоятелствата…)…
Също така весело изкарване на колегите на рождения ден на шефа тази вечер (добре, че е Светльо да ме информира за тези работи, че иначе даже нямаше и да разбера… просто понякога имам чувството, че съм напълно излишен там :Д), ама аз този път мисля да пропусна 🙂 Сигурен съм, че ще си изкарам много по-добре от тях (най-вече няма да слушам чалга :Д).
И като цяло животът продължава. С пет часа сън, мисля, че е време да започнем психическата подготовка за прекрасното пътуване и новите запознанства :Д (примерно)… До утре……..