Тъкмо се зарадвах, че най-после взех първата цяла заплата, която не е чак толкова много, но определено щяха да останат пари за разходка до Пловдив, за книги и за DMC колекцията. Хубаво е човек да не си прави предварително чак толкова големи планове. Макар и да искахме съквартирантът ни да се изнесе, все пак се надявах, че няма отново да направи същия номер като при предишния си и ще предупреди малко по от рано (всъщност се опитвах да убедя себе си, че няма да го направи, въпреки силните си убеждения, че точно така ще постъпи). За съжаление 500 лева наем ни се виждат много за двама човека, затова решихме, че ще е по-добре да си намерим максимално бързо нова квартира. Смятах да се пробвам и да се примоля на хората да ни намалят малко наема, но нямах кой знае какви надежди.
Обаче нещата се развиха доста бързо и вече дори си имаме нова квартира. Един от най-големите й минуси е, че не е обзаведена. Обещано ни е да сложат гардероб и легла като за начало, но… Не е обзаведено! Най-големият плюс, причината, поради която се местим на това място, е локацията. Апартаментът се намира в Оборище и е на 5 минути пеша от Орлов мост и Софийски университет! Цената му е максимално допустимата, която сме готови да даваме двамата с Полина, та се надявам с времето да успеем да се снабдим с поне секция и печка (че то на инстантни спагети не върви всяка вечер, баси).
Сега, разбира се, следва сериозен разговор със старите ни хазяи, на които още не сме съобщили новината (то всичко стана вчера така или иначе :Д). Надявам се да не ни направят проблеми и дори да се съгласят да си платим половин наем, защото планирам другата неделя да се нанесем. И също така да върнат част от парите за депозита. Всяко левче ще ни е от полза. Каквото и да си говорим!
Уви, разходка до Пловдив няма да има, защото не знам колко пари ще отидат сега (този месец ще трябва реално да платя 2 наема, за старата и новата квартира).
(Пламене, пак се разминаваме с теб! Нямам си идея вече кога ще успеем да се видим!)
С други думи, положението става все по-зле и по-зле. Сякаш всичко отива по дяволите. Започвам много сериозно да се чудя струваше ли си всичко това въобще. Дали не можех да стисна зъби тогава и да си търпя? Със сигурност сега нещата щяха да са коренно различни, а аз много… богат човек :Д Но, каквото такова… Животът не е игра и няма как човек да възстанови по-стар сейв. Каквото съм избрал, сега ще трябва да си го следвам… Само напред, никога назад! Майната му на всичко останало!