Логика няма. Би било грешно ако човек се опита да потърси логично обяснение на случилото се онази вечер. Би било грешно ако нормален, разумен човек дори направи опит да повярва на случилото се онази вечер. Но истината си е истина. Няма значение колко фантастично и измислено може да звучи.
„Ела с мене. Ще ти покажа невероятен трик, който ще можеш да показваш пред приятелите си.”
Помня мазния му и в същото време пронизващ като лед глас. Помня лилавите му очи, които се бяха втреничили в мене и сякаш искаха да ме погълнат. Помня ръката му, която бавно ме докосна по рамото – плахо и несигурно. Помня неща, които искам да забравя. Но тогава не обръщах внимание на тези неща. Бях наивен и глупав.
„Ела с мене. Ще видиш нещо, за което всичките ти приятели ще завиждат след това. Ще искат да са на твое място!”
Последното изречение прозвуча прекалено превъзбудено от неговата уста. Усещах пръски слюнка по лицето си докато се опитваше да ме привлече към съседния двор, в който щях да видя нещо невиждано. С всяка следваща дума става все по-напрегнат и развълнуван. Като малко дете, което е предусетило някаква страхотна играчка или лакомство и е само въпрос на време, за да я получи. И беше прав. Аз исках да отида с него. Прекалено веселият му истеричен вид не ми правеха никакво впечатление. Хванах го за ръка – потна, хлъзгава, огромна длан – и му казах да ме води. Намекнах също така, че е по-добре да не ме баламосва. Не знам какво ли щях да направя ако беше така, но тогава бях убеден, че никой не може да ме разиграва.
Не знам какво правеха родителите ми в този момент и къде се бяха скрили, но дори и да ме бяха видяли, сигурно щяха да решат, че си играя с клоуна и нищо лошо не може да ми се случи. Какво ли са си мислили след това?
Тръгнахме бавно към живия плет, който се издигаше в съседство до нашата къща. Съседната сграда, както бях чувал от разговорите в къщи, е изоставена преди много години и никой точно не знае на кого е принадлежала преди това и какво се е случило там. Както и защо никой не я купува и не се опитва да я превърне в годно за живеене място. Имаше само слухове и спекулации. Клоунът се усмихваше лукаво и смехът му наподобяваше кискането на маймуна. Подтичваше леко и весело, като подскачаше ту на левия, ту на десния си крак. От време на време ме поглеждаше и езикът му леко и едва забележимо облизваше крайщата на долната устна.
„Ако знаеш само какво съм ти приготвил.”

Part I: Awakening
Part II: Please, Welcome the Clown