Торта! Много подаръци! Викове навсякъде!
Помня, че всичко беше организирано и изпълнено съвършено от родителите ми. Бях в екстаз. Не помня друг рожден ден да е бил толкова перфектен. Приятелите ми крещяха и играеха наоколо из двора на малката ни къща. Аз развълнувано отварях подарък след подарък и извиквах от удоволствие при поредната играчка, която съм искал толкова време. Не можех да си намеря място от вълнение. А тортата… Не мога да опиша колко голяма беше тя в очите на едно десетгодишно дете и колко… шоколадова. Нямах търпение да я разрежем и, ако може, да взема за себе си половината, ако не и цялата. Исках всичко. Това беше моят ден. Най-щастливият ден в живота ми. За какво повече би могло да мечтае едно десет годишно хлапе.
Спомням си и клоуна. Беше много популярно да наемеш за партито на детето си някакъв смешник или илюзионист, който да забавлява немирната сган и да я държи поне малко под контрол. А през това време родителите да могат да си поговорят на спокойствие и да отдъхнат след тежката организация.
Лицето му беше неестествено бяло. Но това най-вероятно беше грим. Все пак всеки клоун носеше огромно количество бял грим и червен нос. Така този образ се е запечатал в съзнанието на децата и така трябва да бъде, за да не се разочароват те. Но нещо в него не беше нормално. Тогава не можех да преценя какво точно, а и не обръщах много внимание. Все пак бях само на десет. Исках да ме забавлява! Затова беше там, затова му плащаха нашите. Но сега, като си припомня образа му, много други неща изплуват в съзнанието ми. Сякаш беше излезнал от небезизвестната книга на Стивън Кинг. Очите му, макар и да ни гледаха весело, сякаш искряха с пламъчето на лудостта или на желанието. Но желание за какво? Зениците му бяха оцветени в тъмно лилаво и бялото около тях приличаше повече на светло червеникаво или бледо розово. Може би лещи? Едва ли.
Косата на клоуна, оцветена в почти всички цветове на дъгата, изглежда не беше измивана от дълго време и приличаше на изпадали листа през есента, през които е минал някои камион с тежките си гуми. Но беше цветна, а това вълнуваше детското съзнание. Никой не обръщаше внимание на неестествените му цветови гами в очите. Никой не го интересуваше неподдържаната му коса. Никой не гледаше към разкъсаните му на места дрехи и обувки, които сякаш бяха прекарали години в някой тъмен ъгъл в килера. Той правеше забавни и интересни номера, които допадаха на всички, включително и на мене. Но всичко си има край.

Part I: Awakening