След предишната книга за Анита Блейк си дадох дълга почивка от нея, макар вече да притежавах и следващите две. Причината, за тези, които не помнят или не са чели поста, е, че… не ми хареса особено. Именно затова подходих много скептично към седмата част от, смятаната от мен, една от по-добрите поредици в този жанр (уви, само първите 3-4 книги обаче).
Действието, както обикновено, продължава от там, където предният път авторката ни е оставила. Анита Блейк тотално е скъсала с гаджето си върколак и се е отдала изцяло на вампир, които е и господар на града (познатият от всички книги Жан Клод). Тя не може да приема идеята, че Ричърд е такъв… звяр (ама си е върколак, те имат този навик). В същото време обаче е и лупа на глутницата, става и защитник на леопардите и поема отговорност да се грижи за тях. В града, точно в този момент, стават серия от мистериозни пожари, а за капак идва и върховният вампирски Съвет, който да изисква от Жан Клод да заема полагащото му се място, след като убиха друг член от този съвет в предната книга. Казано накратко се преплитат няколко действия, които обаче в основата си са дълбоко свързани.
Добре, първо искам да кажа, че тази книга е с поне две идеи по-добра от своята предшественичка. Този път действието не се точи чак толкова бавно и през повечето време нещо се случва. Освен това членовете на въпросния Съвет са доста интересни типажи, все разнородни и внасящи разнообразие. Като никога имаме доста отрицателни типажи и не само Анита е заплашена, а и самият Жан Клод. Наистина ми се иска да кажа много хубави неща аз седмата книга, защото, макар голямата част от недостатъци, които имаше, тя все пак беше интересна и поддържаше някакъв интерес почти до края си. И над петстотинте страници се минаваха бързо и лесно. Уви, едва ли има кой знае колко плюсове, освен вече споменатите, които мога да изтъкна. За сметка на това обаче минуси колкото искаш. А дразнещи неща още повече. Това, за което много народ говореше по коментари и форуми, започна да става реалност. Анита си има глутница, има си вампир… и всичко опира до секс, секс и пак секс… Тя още се дърпа сравнително, но усещам как след още една книга и вече ще е навита. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против секс в книгите, но когато това заема (било директно или просто игри) толкова много страници, става досадно. Просто човек губи идеята докато чете как еди кой си получил ерекция докато Анита изпълнява ритуал, как желанието в нея е по-силно докато гледа “изпънатия” му гръб, как още си мечтае за Ричард и едва се сдържа да не свали хавлията му. Така написани в поста, звучат като евтина порно книга, но те наистина са си така и в книгата. И въобще не са малко. Точно този род все по-увеличаващи се изречения, са най-основният дразнещ фактор. Самата Анита от друга страна сякаш губи все повече и повече своята индивидуалност и за едното ебане е готова на какво ли не. Малко преувеличавам в случая, но съм убеден, че, както е тръгнало, скоро и това ще е реално.
Все пак тази книга е сравнително от по-интересните в поредицата и си струва четенето. Лесна и бърза, без да натоварва кой знае колко.