За тези, които не са разбрали заглавието, да погледнат картинката в дясно. Казано с други думи, това е последният сборник с разкази на поляка, който Инфодар издаде и, който се афишира с името “Вещерът”. Изключително наложително е това книжле да се разглежда от две страни… и аз точно това съм и направил. Едната, по-ненужната за читателя, е, че това е сборник за познатия (от кой обичан, от кой мразен) на мнозина Гералт от Ривия, за неговата любима магьосница и детето на съдбата, което им е отредено. Издателството смело поставя логото и името на поредицата, която до този момент на българския пазар може да се похвали с 8, ако не ме лъже паметта, книги. Вече съм говорил за тях, както и съм писал за последните два тома от пенталогията мисля. Напълно съм убеден, че идеята на Инфодар е да продадат колкото се може повече бройки. Ако това беше просто един сборник с разкази на Анджей Сапковски, колко хора щяха да си го купят, просто от чисто любопитство. Още повече, че името на автора не е от най-лесните за писане и помнене. Обаче гръмкото заглавие “Вещерът” е друга работа. То е марка с утвърдено име, книги и компютърни игри го крепят смело. Това, което се опитвам да кажа с това встъпление е, че ако, като мен, не сте прочели рецензиите и дори описанието, и очаквате сборник с разкази за Гералт, то… ще останете разочаровани. Освен заглавният разказ “Нещо приключва, нещо започва”, в нито един от другите не се дори намеква за съществуването на подобни персонажи. Та от осемте включени кратки форми на проза, само 2 могат да бъдат класифицирани като фентъзи. Няколко са си чиста научна фантастика, има два хорър разказа и… другите не е много ясно какви са.
След този негативен първи параграф, идва време да обърнем внимание и на втората страна, тъй като, както споменах в началото, те са две. Става дума за самите разкази и тяхната чиста литературна стойност. Нека забравим, че това се продава като сборник за “Вещерът”. Стана ясно, че това не е така. Нека разгледаме съдържанието като нещо самостоятелно и… да се абстрахираме от обединяващото ги име.
Смея да заявя, че Сапковски има просто чудесен изказ начин на поднасяне на историята. Докато четях споменатата вече поредица от книги, нито за момент не ми мина през ума да си потърся и други произведения на дадения автор. След досега ми с тези му разкази обаче нещата се промениха. Успя да събуди интереса ми.
Откриващият разказ, който е и един от двата чисто фентъзи ориентирани творби, разказва за млада жена от орден магьосници, която е изпратена да помогне на група селца, тероризирани от зъл късчей, както и груба зли създания в околностите. Много пъти съм казвал, че съм фен на кратката проза. В повечето случай разказите са бързи и изпълнени с действие, без излишен пълнеж и глупости, само и само да се покрие някакъв капацитет от съдържание. Тук нещата не са по-различни. Героите са пуснати направо в центъра на събитията и трябва бързо и ефективно да се справят с възникналата ситуация. Сапковски разказва стегнато и ясно, без да се отклонява, бързо и интересно.
Вторият разказ, който на мен най ми допадна от всичките, е и хорър разказ. Той разказва за животни-музиканти, които трябва да отидат в Бремен (да, тук има аналогия с Бременските музиканти на Братя Грим, но това е много типично за автора), защото вече губят контрол на града. Злото, което възпират да нахлуе, вече взема превес и започва да тормози живущите.
Третият разказ също е хорър, но е малко по-скучен и муден. Тук Сапковски намесва черна магия, малко Лъвкрафт и вещерство (явно тема, която харесва, защото и последният разказ е на тази тематика, макар и в по-различен аспект). Имаме жена, която е типичен пример за загубенячка, свита и нерешителна във всяко едно отношение. Тя е отишла на почивка лятото сред група непознати. Тук, сред тези гори, животът й ще се промени напълно и тя самата вече няма да е това, което е била някога.
Следва може би най-скучният разказ в целия сборник. Разказ, който има повече философска идея, отколкото каквото и да е друго. Става дума за няколко ученика в една алтернативна Полша, в която латвийци и мисля, че бяха немци, се борят за надмощие. Та тези деца, на път за училище, попадат в кратер от бомба и… трябва да оцелеят няколко часа. Това е разказ без начало и реално погледнато без край, макар, че това, което се случва на последната страница може да се разглежда като отрицателен завършек, като липса на надежда и прочие. Уви, нищо друго не се случва в този кратер.
Пети е и разказът, дал името на сборника. Става дума за нещо като алтернативен завършек на сагата за Вещера. Един изключително весел и нереален край, в който всички са живи и щастливи, а Гералт и Йенефер се… женят… Има малко перипети, но като цяло нищо интересно. Хубаво е, че Сапковски не е избрал това за край на сагата си. Но пък от друга страна е интересно да види човек как той е имал пределно ясна идея за какво иде реч в цялата поредица, защото този разказ е писан много преди последния роман, а тук има не един или двама персонажи от него. Освен това тук се виждат последствия (няма да спойлвам, че може и да има хора, които не са чели петте тома), които се случват в четвърта и пета книга. И все пак не е чак толкова интересен разказ.
“Боен прах” е бил представен като откъс от масивна космическа опера, която Сапковски е пишел. Разбира се, това е било само реклама и нищо друго, освен този наистина кратък разказ, не се е появило на бял свят. Той е наистина малък, много динамичен и без каквито и да е глупости. Само екшън.
“Златен следобед” е едно алтернативно представяне на реални събития (горе-долу де). Разказът грубо казано представлява раждането на идеята за “Алиса в страната на чудесата”. Тук котаракът трябва да спаси Алиса, която спи и сънува, от злата кралица, като Луис Карол помага, а след това описва съня в книга. Не е лош разказ, в интерес на истината.
Един от най-дългите разкази е и оставен за последно. Той е нещо като уестърн, но по време на… Инквизицията. Група каубой, начело с пастор, гонят избягала затворничка из Щатите, която е обявена във вещерство и трябва да увисне на въжето. Тук Сапковски малко се е поолял с наредбите на проповедника относно идеите на християнството и прочие, но то предполагам така и трябва. Винаги подобни персонажи са ме дразнили изключително много. Всички те обаче намират майстора си, попадайки на селце, в което мъжете гледат като идиоти, а жените са властващи.
Надява се стана ясно, че това е един прекрасен сборник. Независимо, че не е това, за което се представя, той е чудесен. Определено си заслужава, разказите са интересни, а и най-важното – разнообразни. Може да се каже, че два не си приличат направо.