Следва личен пост, тук няма да прочетете за филм, книга, игра, музика… а само малко от моите мрънкания, защото все пак е Ко-ко-коледа (беше де, тя мина) и човек трябва да помрънка малко (освен ако не е роден в семейството на богаташи, тогава няма причина). Имам си и картинка даже, щото е модерно и с картинка постовете изглеждат по-добре :Д Едно време имаше много повече такива постове, но постепенно ми писна да пиша, а и донякъде нямах кой знае каква причина.
Положението обаче вече е много зле. Имах наистина доволно спестени пари (все пак от юни месец съм безработен), но всяко нещо си има дъно (а това на парите, забелязал съм, е пробито). Вече съм в поставената от мен червена зона, което ще рече, че парите са многоооо на свършване. Хубаво дойдох аз в София, с добре запасена банкова сметка, казах си, че няма начин да не си намеря сравнително бързо работа. Е да, ама не… Висим си вече четвърти месец в квартирата, работа няма, а както вече отбелязах (и най-вероятно ще направя още няколко десетки пъти), парите намаляват плашещо бързо и много. За съжаление, връщане назад няма, но в момента и път напред не се вижда (явно обилния снеговалеж – хехе – го е затрупал и сега трябва да чакам пролетното слънце да го открие). Дали е било грешка? Дали “бягството” ми от скъпо платената ми вече бивша работа и пълната свобода, която имах, не е било една от най-големите грешки, които съм можел да допусна? НЕ! Определено не смятам, че решението ми, макар и сравнително бързо, лесно и импулсивно, е грешно. Грешно щеше да е ако нямах намерение да правя каквото и да е, да искам само парите да се вливат в банката, а аз да си клатя краката добре уреден до… гроб. Но аз искам повече, аз съм алчен един вид. Знам, че може още, знам, че може повече. Само трябва да се появи съответната възможност. Друг е въпросът дали търсим на правилното място и, най-вече, в правилното време. Дали тази възможност няма да закъснее и да се появи когато вече е прекалено късно и аз няма да успея да я видя.
Започва нова година, може би и нов късмет. От купената от метро питка в семейството ми се падна монетата, от тиквеника на съквартирантката, до този момент, получих монета, кола и апартамент. Щеше да е хубаво ако вярвах в тези неща. Поне щях да съм малко или много обнадежден. Но смисъл няма. Остава само чакането. Чакаш, чакаш… и пак чакаш. Но, както казах, положението става много лошо. Грубо сметнато имам пари до рождения си ден (плюс-минус седмица около него). Ако за тези 3 месеца аз не си намеря работа… просто не знам какво ще правя. Връщане назад няма и дума не може да става за такова. Можем само да се надяваме.
Ето, изплаках си мъката :Д Скоро ще има гейм пост за прочелите всичко това :Д