Преди няколко години, като започнаха да излизат първите по-смели опити в областта на така нареченото “Ърбън Фентъзи” и на роден език, си признавам, че се бях въодушевил. Като един фен на всякакви такива създания (визирам вампири, върколаци, демони и прочие) нямаше как да не се радвам на факта, че все повече и повече книги, които се славят с някаква слава по света, вече започнаха да се превеждат и на български. За съжаление обаче, с всяка следваща поредица ентусиазмът ми все повече и повече намаляваше, докато накрая не се изпари окончателно. В един момент поредиците станаха толкова много, че и заплатата ми нямаше да стигне да ги следя. Но то не се и налагаше.
“Академия за вампири” беше точно от тези първи опити за запознаване на българския читател с “градското фентъзи”. След недоразумения като “Здрач” и “Училище за вампири”, не бях сигурен до каква степен си заслужаваше да следя още… Мисля, че така или иначе от всички вече над 10, а може и много повече да са, аз се спрях на 4-5. Обаче като започна и… не обичам да оставям недовършена поредицата, независимо колко е тъпа (“Здрач” беше изключение, ама толкова пари за подобна кенефна литература няма да дам :Д). Но мисълта ми беше, че “Академията…” се оказа с една стъпка над останалите. Това, което я отличаваше, беше сравнително добре оформеният стил на Мийд, както и липсата на прекалено много романтични и “розови” мечти. Имаше си и своите недостатъци, но… С прискърбие обаче искам да обявява, че с всяка следваща книга нещата се движат все по-надолу и по-надолу и с третата тази теория се затвърждава. “Целуната от сянка” е 400 страници буламач, сред които реално стотина са свързани с някаква история и имат кой знае колко смисъл. Освен това реално и наистина интересно действие има чак в последните 50-60. Вече имаме и силна любовна история, глупави мечти, подсилени с невъзможни желания и спиращи забрани. Главната героиня все повече и повече започва да се държи като разглезена тинейджърка (тя вярно, че си е такава, но в предните книги това не си личеше чак толкова много) и открито започва да дразни. Сякаш дори стилът на авторката се е променил и е станал по-прост и смилаем, но предполагам, че това си го въобразявам заради общото впечатление от книгата.
Едва ли мога да кажа още много неща, които да не повтарят по един или друг начин казаното в горния абзац. Не ми хареса тази книга, а имам още 2 на рафта (а мисля, че и една за купуване дори). Определено нещата можеха да поемат в по-различна посока и Мийд да развие героите си по друг начин, имайки предвид какъв хубав потенциал показа в първата книга, че дори и във втората. Но това не се случва, а съм и скептично настроен за промяна в четвърта или пета книга.
В заключение, избягвайте. Просто не си струва.