Ако не ме лъже паметта, това е последната книга от поредицата за Чарли Паркър, която ми беше останала. Имам още една книга на Конъли на рафта, но тя не е свързана с детектива. По някакво странно съвпадение точно тази книга, която уж е от поредицата за Паркър, не е за него. Сигурно звучи объркващо, но тук главни герои са добре познатите от почти всички останали части двойка обратни – убиецът Луис и крадецът Ейнджъл. И да сме още по-точни – сюжетът ни занимава с миналото и настоящето на първия – един от най-добрите наемни убийци, които са крачели по земята, част от елит с наименованието ‘Жетварите’.
В интерес на истината този път фабулата е много по-проста, от която и да е от останалите книги от поредицата. Миналото застига Луис и той трябва да се изправи срещу него, като за целта изпълни още една последна поръчка, която да сложи край на всичко, уж. Конъли е изградил един доста клиширана до голяма степен сюжетна линия, ползвайки множество похвати от филми и книги, поне по една/един, от които всеки е чел/гледал. Отмъщение, злоба, заклети врагове, добри приятели, тъмно минало, предателство, лицемерие… все елементи, през които трябва да преминете, ако искате да стигнете до последната страница. Този път няма нито за момент дори намек за нещо свръхестествено. Вярно е, че книгата се опитва да бъде трилър, изпълнена с много напрежение и изненадващи обрати (към края, разбира се), но все пак тя доста крехко пази равновесие по една ос между трилър и чист екшън. В интерес на истината тук имаме сигурно най-много престрелки и бойни действия, от която и да е друга книга за Паркър. И като споменах името на детектива, все пак не губете надежда. Макар и гледната точка този път да не е неговата, той все пак се появява. В последната третина на книгата той е една от движещите фигури, които се притичват на помощ на Луис и Ейнджъл. Но все пак е странно да чете човек за него от трето лице, при положение, че толкова вече е свикнал той да предава мислите и чувствата си по страниците.
Не ме разбирайте погрешно, книгата не е лоша, дори напротив. Стилът на писане на Конъли както винаги е на ниво и той по перфектен начин успява да предаде случващото се, опитвайки се да не го превръща в безмозъчен екшън. Освен това голяма част около мистерията за гей двойката тук се вдига и те са представени като нещо повече от просто помагачи на Паркър в беда.
Просто… е различно. Хубава книга сама по себе си, но не и част от поредицата за Чарли Паркър. А когато човек започне да чете книгата с една нагласа и тя не се оправдае… Не е същото 🙂
Все пак препоръчвам книгата ако си падате по екшън-трилъри и истории за отмъщение.