В крайна сметка само поста за песен на септември пуснах със задна дата. Всичко останало ще бъде публикувано в рамките на следващите няколко дена. (Не за друго, ами просто ме мързи всичко на един път :Д)

Каквото и да кажа за Баркър, каквито и малоумни уводни думи да се опитам да измисля, все ще бъде малко. За мен този човек е просто гений. Разбира се, не съм му чел голяма част от романите, което смятам да променя с течение на времето, което предстои, но… що се отнася до поредицата от сборници, обединени под общото мото “Книги на Кръвтта”, Баркър е наистина невероятен.
Няма да се спирам на всеки един разказ по отделно, защото ще отнеме адски много време и най-вероятно ще отегча повечето от четящите. Темите, които авторът засяга, са най-разнообразни и включват революция на ръцете, които решават да превземат света; демони под най-различни форми; призраци и откачени психопати; черна магия и мрачни тайни… Въобще тематиките на всеки един от дванайсетте разказа (по четири в том) са все различни и рядко две си приличат. Човек започва да чете, понякога с ясната идея какво точно ще се случи, само и само да остане изненадан в края от най-неочаквания завършек. Друг път пък можете от първата до последната дума да се чудите за какво става дума и да не получите каквото и да е обяснение. Всъщност една от най-характерните черти в тези разкази е точно тази огромна доза неизвестност. Случват се редица събития, най-честно свръхестествени и злокобни, но никъде не се обяснява или изяснява какво точно е довело до тях или какво точно се случва. Сякаш Баркър остава голяма част от тези обяснения на ума на читателя. Нека той сам си вади изводи и да се опитва да си отговори на въпроси, които най-вероятно дори нямат и отговор. Поне не и такъв, който да бъде “истински”.
Стилът на Баркър не е труден за четене, като в същото време не и нещо елементарно или плоско. Бързо успява да въвлече читателя в историята, като го кара жадно да чете всяка следваща дума и да бърза към финалната развръзка. Определено това е книга, която много силно препоръчавам на всеки почитател на хорър литературата, защото е интелигентно написана, остава много място за размисли след прочитането, а и е с приятен и лесен за четене стил.
Скоро се надявам, поне по думи на човека, който ги превежда, да видим и първия том от поредицата и по нашите книжарници. Все пак е хубаво да може да ги прочете човек и в оригинал :Д
За финал ми се иска да спомена и за може би най-популярния разказ от този сборник, а именно “The Forbidden”, който най-вероятно е познат на повечето като филмовата си екранизация с името “Candyman” с Тони Тод и Вирджиния Мадсън.