Стрес тест, в практиката тук, а предполагам и на много други места, е когато подложиш даден сайт/сървър/машина на колкото се може повече натоварване – било то от потребители като посещения едновременно, било то от заявки към базата, каквото се сетят хората, които са се наели със задачата. Целта е да може да се симулира максимално количество работа и да се види в какъв момент сайтът или машината, на която се намира приложението ще се счупи по някаква причина. По този начин може да се прецени колко ще поеме и дали трябва да се оптимизира за по-добри резултати.
Защо Ви го казах това ли? Няма причина, но просто се почувствах длъжен да обясня
(пред себе си)
заглавието на поста си. А и по този начин ей ги 120-130 думи отгоре.

Но иначе сега малко по-сериозно. То не, че и горното не беше де. Изглежда в България, а и сигурно не само тук, разбира се, работодателите имат навика да си търсят мултифункционални кадри, които да вършат колкото се може повече дейности, но да им се плаща само за една от тях (и по-малко, ако е възможно, разбираш ли). От понеделник насам се чувствам тъпо. И, откровено казано, ми е странно. Ясно е, че нещата са такива, никой не очаква розово и светло, но като се случи, неизбежно е да не се афектираш по някакъв начин. Щом книга не ми се чете вечерно време, на PSPто не ми се играе (а миналата седмица си взех новата Dissidia 012 и се предполагаше, че вечер свободното ми време ще бъде поглъщано най-вече от това!!!), значи определено нещо не е както трябва. Ще мине, знам, но просто трябва да мине известно време.
Причината, за тези, които не са чели предишни постове и/или са попаднали тук случайно, пояснявам: От първи юни моя милост остава безработен по причини, които не ми се обясняват, но… аз напускам по собствено желание фирмата, в която работя в момента. Съвсем инцидентно се появи предложение за работа по същото време, в което по-горното решение узряваше един вид и именно това “инцидентно” предложение спомогна за утвръждаване на крайната присъда. Но и това не е толкова важно. Идеята е, че всичко започна по каналния ред – автобиографии, някакви въпросници, срещи, блабла… и интервю с HRката на фирмата. Самото интервю няма да коментирам, нито начинът на протичането му, сигурен съм, че всеки е ходил по такива и знае за какво става.
Понеделник вечер лицето, с което си контактувам и, което общо взето се свърза с мен за работата, ми се обади. Съобщи, че хората от фирмата се… колебаят. Аз усетих, че самото интервю не протече чак толкова добре, но това, което ми съобщи човекът, ме свари неподготвен. Причината за тяхното колебание е, цитирам:
“Не достатъчно технически познания в областта на програмирането!”
(Добре де, цитатът не е дословен, но идеята горе-долу беше такава.)
Фирмата си търсела човек, който да има програмистки познания, ей така, между другото.
Правя едно кратко уточнение, че моя милост кандидатства за позицията “Проект мениджър”, а работата на един проект мениджър НЕ Е да програмира. Но тук идва и нещо друго. Мацката си е извадила подобни изводи на базата на три въпроса, на които аз не можах да отговоря, защото, макар и практически да съм запознат, теоретически не успях да се сетя за различките между попитаните ме неща. Това бяха три въпроса, които бяха толкова общи и само един въобще свързан с PHP програмиране (имаше един CSS ориентиран и един, който подхожда повече за C+ програмист, или въобще за всякакъв не web ориентиран програмен език от по-високо ниво), че въобще не ми е ясно как така успя да си извади подобни изводи. Разбира се, попита ме дали искам да стана програмист и аз явно направих грешката да кажа, че не, но… все пак не кандидатствам за програмистка позиция, а за нещо коренно различно. Програмистки знания НЕ бяха включени в изискванията за длъжността. Освен това аз мога да програмирам, но просто не съм толкова добър, че да го правя професионално (сайтове като gothic.bg, anime-catalogues.com и silentium-bg.com мисля, че са достатъчно показателни). Най-тъпото е, че са казали, че са ме харесали много като проект мениджър, но… искали да потърсят още известно време за някой… програмист. Да си го кажем откровено – хората търсят програмист, който един вид сам да си води проектите. Да ме бяха отхвърлили на база това, което показах на интервюто за позицията, за която кандидатствах, ок. Така съм съгласен. Но по този начин ме оставиха с един горчив вкус в устата. Тъпо ми еееееееееееее!
Това исках да кажа :Д
Сега ще чакаме до утре, когато ще се реши какво точно иска фирмата и колебанието ще се превърне в отрицание или съгласие 🙂