Тази я прочетох още преди 5-6 дена, но така и не ми остана време да седна и напиша няколко изречения. Но ето, че продължаваме с книга 2 от поредицата за Влад Талтош на Бруст. Историята връща действието няколко години преди първата и разказва за това как главният герой придобива текущия си “бизнес”. Лично на мен много повече ми хареса от първата и също така всичко ми напомняше на нашите мутри :Д Знам, че звучи смешно, казано така, но начинът, по който е описано, е точно като някоя гангстерска организация с всички тия герои с прякори. Бруст по един прекрасен начин преразказва всичките перипети, през които преминава Влад и се налага да пази живота си от конкуренцията. Действието отново започва бързо и краткостта на книгата не позволява да ти доскучае. Динамична и остроумна, Йенди е перфектното продължение на Джерег, като ни запознава с миналото на Талтош, началото на неговата “империя” и любовен живот.
За самият стил на автора едва ли мога да кажа нещо, което да не съм казал в предния пост, а и което да мога да измисля и за следващия. Книгите (поне първите три до момента) сякаш са писани като едно цяло, бързо и една след друга. (То си е така де :Д)… Няма да намерите промяна в нито едно отношение. Ако първата Ви е харесала, и тази ще Ви допадне. Поне на мен ми хареса повече от Джерег. Нещо, което не мога да кажа за Текла, но за това след няколко дена 🙂