Запознайте се с Робърт! Не може да Ви подаде ръка, нито да Ви кимне учтиво с глава, защото е… гума. Не някаква специална или скъпа гума, а просто гума. Събужда се един ден насред пустинята и може да се движи свободно наоколо. Освен това владее и специални умения, като телекинеза и обича да взривява разни неща (като човешки глави) с… мисълта си.
В интерес на истината началният монолог на полицая към зрителите, които уж трябва да наблюдават историята на мнимата гума, обяснява най-перфектно цялата идея на лентата на режисьора Quentin Dupieux.
No reason!
Филмът от началото до финала протича точно под това мото. Всичко, което се случва на екрана, е лишено от логика и ако някой се опита да намери такава, мисля, че ще остане силно разочарован. Няма да се впускам в подробности и да се опитвам да давам примери, защото ще се наложи да преразкажа буквално целия филм. Един от най-големите плюсове обаче е, че авторите са напълно наясно с това и силно иронизират сюжета още от първата секунда до самите финални надписи. Като цяло да наречем действие случващото се е малко пресилено, защото какво действие може да се очаква от една гума, която се ядосва наляво и надясно и взривява хората. Поне в това отношение са се постарали хората и са показали няколко “приятно” пръскащи се “гледки”.
Определено не е филм за всеки, дори точно обратното – много малко хора мисля, че ще харесат Rubber. В началото започва бавно, а към края въобще не забързва темпото си, защото и гумата не е като да се е разбързала нанякъде. И все пак, ако внимателно се загледа човек, може да открие интересни аналогии с реалния живот и няколко изключително драматични момента. За пример може да се посочи когато Робърт минава покрай мястото, на което горят гуми. Мисля, че в онзи момент човек можеше да усети тъгата, примесена със злоба и ярост, в погледа на изтормозеното създание (ако имаше очи, с които да гледа).
“This is what our killer looks like!”
Гума! Не са много филмите, които могат да се похвалят с една оживяла автомобилна гума, която щъка наоколо и избива всеки, който се отнесе зле с нея. Точно така, и тя (той всъщност) си има чувства. И всичко това подплатено с едно огромно чувство за безсмислие.
Определено обаче мога да похваля човекът, който е снимал гумата, защото през повечето време Робърт е централен кадър в кадъра 🙂 Операторът се е постарал да покаже главния герой в една епична светлина и ъгъл – както се полага на една гума. Всеки един от останалите актьори бледнее в сравнение с протагониста.
Финалните кадри освен това подсказват, че ни чака още по-епично продължение. Чакаме го с нетърпение.
Лична оценка: 6/10, защото прекалено лесно победиха гумата накрая 🙂