Преди, като започнах да си лакирам ноктите, хората ме гледаха изключително странно – кой с отвръщение, кой с любопитство – като първите сравнително доминираха над последните. С времето обаче свикваш и дори ти става забавно. Особено като човек погледне неволно към тебе и отмести глава, но, осъзнавайки и асимилирайки в последствие какво е видял, след това рязко се опули срещу ръцете ти :Д
Разбира се, това доведе и до сравнително проблеми сред семейството и, най-вече, приятелите. Сред вторите беше изключително болезнено, защото много от тях спряха да ми се обаждат и да контактуват кой знае колко с мене, като всеки път като се видехме не пропускаха да попитат кога ще спра да се лакирам (под една или друга форма)… Но и с това се свиква, щеш не щеш. Който не иска да ми е приятел, изборът си е негов 🙂
Не че ситуацията е подобна, но до някъде усещането е същото що се отнася до хората по улиците. За щастие поне тук няма да има гореспоменатите проблеми, а дори напротив – повечето дори харесаха новата ми придобивка, за която писах в поста за Германия, а именно това. И все пак, докато вървя по улиците, отново улавям онези погледи, но този път поне любопитството доминира. Разбира се, отново се срещат и погледи на отвръщение, все едно ходя гол по улицата, но… Сега ми дори ми е още по-забавно като гледам глупавите погледи на хората. Ако обаче при ситуацията с лака ги разбирах до някъде (Все пак повечето хора, колкото и да го отричат, са изключително консервативни щом опре до орпеделени… неща – като момче с черен лак на ноктите да речем ;Д), сега определено ми е странно и на мене. Какво толкова има в едно дълго до земята палто? Кожените каишки в предната част? Или дизайна на дрехата, който се разширява от кръста на долу, а не пада равно като шлифер да речем?
Днес дори една патрулка замалко да не успее да вземе завоя навреме, защото и двамата униформени вътре се бяха заблели по мене :Д Както казах, забавно е 🙂 А и най-вероятно и с това ще свикна (макар да си мислех, че съм :Д).